От Института за модерна политика излязоха с експертен доклад  „За състоянието на парламентарното управление“, посветен на първите 100 дни на 47-то Народно събрание. Докладът е изготвен от експертна група от юристи, социолози и политолози на Института за модерна политика (ИМП) с ръководител Ивилина Алексиева – юрист, съучредител на ИМП, член (2005-2009) и председател на ЦИК (2014-2019). Ето какво посочват от ИМП:

47-то Народно събрание започна работа в безпрецедентна обществено-политическа обстановка: след три избора за парламент в рамките на една година и шест неуспешни опита за съставяне на правителство; в условията на лошо управлявана пандемична криза от COVID-19; в условията на енергийна криза и рязко покачване на цените на тока; при поемане на нови дългове и неодобрен от Брюксел План за възстановяване и развитие; в усложнена външнополитическа обстановка, в която натискът върху България по повод даване на „зелена светлина“ за старт на преговорите за членство на Република Северна Македония в Европейския съюз се засилва.

Към всичко това през последните седмици се прибави и агресията на Русия срещу Украйна.

Правителствената коалиция даде заявка за дълбока политическа промяна, „нулева толерантност“ към корупцията, почтеност и прозрачност във всяко действие, грижа за хората, постигане на високи стандарти на работа в различните сектори и ефективност на управлението. Така се формираха високи обществени очаквания към предстоящата дейност на НС.

Според Института за модерна политика, въпреки някои положителни развития, за първите 100 дни от своята дейност НС не отговори на тези завишени очаквания. Работата на НС е хаотична, на парче, партизирана и неефективна. Наблюдава се дефицит на компетентност и управленска дезориентация. Липсва системен подход и рационално подреждане на приоритетите на парламентарната дейност.

Лоша е самата организация на работата. Чести са нарушенията на процедурните правила, толерирани от парламентарното ръководство. Политическата партизанщина често доминира над рационалните аргументи и полезните за обществото решения.

Тези изводи и констатации до голяма степен се припокриват с оценките, дадени от Института за модерна политика в мониторинговия доклад за първите месеци от работата на НС през 2009 г., когато на власт дойде управлението на ГЕРБ със сходни заявки за дълбоки политически промени и борба с престъпността и корупцията.

Това свидетелства, че липсата на съдържателен напредък в качеството на парламентарната дейност, е хроничен проблем за парламентарното управление в България.

Две водещи теми в дейността на НС за този период бяха въвеждането на зелен сертификат за достъп до сградите на парламента и мерките за справяне с енергийната криза. Подходът, по който тези въпроси бяха адресирани, в голяма степен е показателен за цялостната дейност на парламента – непоследователност, хаотичност, неефективност.

Законодателната дейност на парламента за първите 100 дни от мандата му е крайно неефективна. От внесените 73 законопроекта са приети 23, от които 5 са ратификационни, 6 свързани с транспониране/прилагане на европейски директиви, 3 свързани с държавния бюджет и 3 с бюджетни въпроси - за удължаване на срокове на действие на мерки и за нови облекчителни мерки, 3 са свързани със структурни промени, 1 е свързан с намаляване на състава и промяна на изискванията за членовете на КЕВР, 1 с осигуряване на охрана на сградите на БТА и 1 е свързан с промени в регистър БУЛСТАТ.
На базата на мониторинга на законодателния процес, Института за модерна политика прави следните констатации и изводи:

Приемането на законопроекти на две гласувания в едно заседание, което трябва да е изключение, се превръща в правило – от приетите 23 законопроекта 10 са приети на две гласувания в едно пленарно заседание. При второто гласуване не се отчитат заявени от народни представители намерения за промени между двете четения или се правят промени в гласувания на първо четене законопроект, в противоречие с разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ПОДНС.

Внесени важни, спешни законопроекти не се разглеждат своевременно, а в последствие се приемат, като редица разпоредби или дори целия закон влизат с обратна сила от по-ранна дата, включително и законопроекти, свързани с бюджетни въпроси и създаване на административни тежести.

Ратификационни законопроекти и законопроекти за транспониране на европейски директиви се разглеждат с голямо забавяне, въпреки че срещу България са стартирали множество наказателни процедури за невъвеждане в срок, неправилно въвеждане, неправилно прилагане на директиви.
Внесени от представители на опозицията законопроекти или проекти на решения не се разглеждат своевременно.

При разглеждане на законопроекти на второ гласуване често поради липса на кворум отделна разпоредба се подлага на гласуване по три, дори четири пъти.

Редовно се скъсява времето за внасяне на предложения по приети на първо четене законопроекти, което не способства за пълноценното им подобряване между двете гласувания.

Ерозират се утвърдени добри парламентарни практики – при законопроекти с почти идентично съдържание на първо четене се приема законопроектът, внесен от Министерски съвет или представители на управляващото мнозинство, а внесените от представители на опозицията автоматично се отхвърлят.
Налице е отклонение от изискването на ПОДНС внесените от народни представители законопроекти да се предоставят на заинтересованите страни за становища и за публично обсъждане преди първо четене.

Наблюдават се законопроекти с недостатъчно добро качество, внесени от МС.
Продължава порочната практика с преходни и заключителни разпоредби да се предлагат изменения в други закони, които нямат отношение към разглежданата материя.

Продължава и порочната практика между първо и второ четене да се предлагат и приемат промени, които са извън обхвата на приетия на първо четене законопроект, както и такива, които носят корупционен риск.

В доклада на ИМП са представени редица примери за всяка от тези констатации и оценки, като специално внимание е отделено на Законопроекта за държавния бюджет, внесен от Министерския съвет, Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и Законопроектът за изменение на Закона за насърчаване на инвестициите, внесени от народни представители от управляващото мнозинство, Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, внесен от Министерски съвет и др.

За разлика от слабата законодателна дейност, парламентарният контрол е прекомерен, но без да дава значими практически резултати. За първите 100 дни от мандата на НС към министър-председателя и министрите са отправени 1167 въпроси, 81 питания и са проведени 23 изслушвания. Министрите са присъствали в пленарна зала над 87 пъти, а в заседания на комисии над 74 пъти.

В предвидения редовен парламентарен контрол се включват множество на брой въпроси и питания, на които не може да бъде отговорено в рамките на отделените три часа и така поставени актуални въпроси остават без своевременен отговор. Наблюдават се изолирани случаи, при които министри не отговарят своевременно на поставени писмени въпроси, както и при въпроси от опозиционните фракции не отговарят или не отговарят по същество на поставените въпроси.

Осигурена е по-голяма прозрачност на дейността на парламентарните комисии, като техните заседания могат да бъдат наблюдавани онлайн, както и да се съхранява видеоархив от заседанията. Налице са, обаче и случаи, при които няма публична следа от проведени заседания. Комисиите като цяло изпълняват вменените им функции, с някои малки изключения, посочени в пълния текст на доклада.

Наред с това, докладът представя и други обстоятелства и тенденции, които будят тревога, като например – посегателство върху независими контролни и регулаторни органи, политически натиск върху органите на съдебната власт, кадрови промени и оказване на натиск, включително и финансов, върху институции, чиито ръководства са политически неудобни за управляващите.

Imp Report 100dni Parlament by Blitz bg on Scribd