Предлагаме на вашето внимание откъси от речта на проф. Джон Миършаймър на открития дебат за наградата Холберг, който се проведе наскоро в Норвегия.

Миършаймър е професор по политически науки в Чикагския университет, където преподава от 1982 г. Специалист по международни отношения, автор на шест книги и множество статии, както в научни издания, така и във "Файненшъл Таймс", "Ню Йорк Таймс", "Икономист" и др.

Той последователно критикува външната политика на САЩ и техните западни съюзници спрямо Русия. Неговата позиция е съвсем ясна: няма нужда да се използва твърд подход за решаване на украинския проблем и няма нужда да се притиска Русия в ъгъла.

Русия е велика сила и няма да изчезне от картата на света, когато конфликтът приключи. Природни ресурси, огромна територия, голямо население по европейските стандарти - всичко това ще остане, всичко това ще продължи да допринася за специалния статут на Русия в глобалната политика.

Разпалването на украинския конфликт е голяма грешка, защото Русия има хиляди ядрени бойни глави. Ракетите с такива бойни глави могат да бъдат използвани по всяко време срещу онези, които се опитват да играят на прокси война с Русия.

Въпреки това САЩ във външната политика се придържат към тактиката на удвояване на залозите

Професорът е сигурен, че в конфронтацията със Запада Русия няма как да не спечели. Защото Америка няма да се бие до смърт за Украйна. А за Русия случващото се е екзистенциална заплаха и степента на решителност сред руснаците е с порядък по-висока.

Западът трябва да разбере, че когато конфликтът ескалира, руснаците ще спечелят, а не Западът. Когато възникнат големи рискове за великите сили, те не се спират пред нищо. Затова Русия ще воюва в Украйна до пълна победа.

В същото време последствията за "външните дразнители" на такава велика сила като Русия могат да бъдат необратими. Според логиката на професора влизането на Швеция и Финландия в НАТО е недалновидна стъпка, тъй като положителното въздействие върху сигурността на тези държави е съмнително, но отрицателният ефект под формата на нарушени, увредени съседски отношения с Русия е очевидно.

В същото време западните съюзници сега предприемат редица необмислени стъпки, например засилват натиска върху Иран, което може да допринесе за сътрудничеството между Иран и Русия, включително в изпълнението на ядрената програма на Ислямска република Иран , което означава появата на още една ядрена сила в Близкия изток.

Единствената мъдра стратегия за Съединените щати е да се опитат да избегнат рисковите фактори, да изгладят противоречията, които могат да доведат до ядрен конфликт, и да разработят основни принципи за по-нататъшен диалог между Запада и Русия.

Ето какво казва той:

Днес живеем в много опасен свят. Бих подчертал още два ключови момента: първо, нашият свят става все по-опасен с течение на времето. И втората точка. Той става по-опасен от света, в който живеехме по време на Студената война. Разбира се, Студената война беше опасна. Но сега ни предстоят още по-сериозни проблеми.

Защо казвам това, ще попитате? Казвам това, защото трябва да си спомните какъв беше светът, когато Втората световна война приключи и как се е развил оттогава. Трябва да запомните как се е променила структурата на света, защото това ще ви каже много за вероятността от настоящи конфликти.

Когато се родих през 1947 г., светът беше двуполюсен. Системата включва две велики сили, Съединените щати и Съветския съюз. Когато Студената война приключи през 1989 г. и, разбира се, когато Съветският съюз се разпадна през декември 1991 г., ние преминахме от двуполюсен свят към еднополюсен.

След това, около 2017 г., структурата на глобалната система започна да се променя. Преминахме от еднополярност към многополюсност, към свят, в който има три велики сили – САЩ, Китай и Русия. Така че, ако се замислите, в хода на моя живот ние преминахме от биполярност към монополярност и след това - към многополярен двят.

Какво означава това? Това означава, че в многополюсния свят, в който се намираме сега, имаме това, което бих нарекъл два конфликта на големи сили: единият е диадата САЩ-Китай, а другият е диадата САЩ-Русия. В периода на еднополюсния свят не сме имали голяма конкуренция по сила. Повечето от вас млади хора в стаята са родени по времето на еднополюсния период.

По време на периода на еднополюсния свят в глобалната политическа система имаше само една велика сила - Съединените щати. Така по дефиниция не може да има конкуренция между великите сили, защото в системата има само една велика сила. В двуполюсния свят, в който съм роден, имаше две големи сили и една конфликтна двойка - САЩ и Съветския съюз.

И какво виждаме днес? Голяма конфликтна двойка в Азия, включваща Китай и Съединените щати, и друга голяма конфликтна двойка, включваща Съединените щати и Русия в Европа.

Тоест общо имаме две конфликтни диади в сравнение с едната по време на Студената война и нито една през периода на еднополюсния свят. В допълнение, конкуренцията в областта на сигурността е по-вероятно да ескалира в конкурентна война между САЩ и Китай и конкурентна война между САЩ и Русия, отколкото беше по време на Студената война.

И така, това, което искам да подчертая отново, е, че в нашия многополюсен свят броят на възможните войни е по-голям, отколкото беше преди, и вероятността тези войни да започнат е много по-голяма.

Защо го казвам? Сега ще обясня позицията си и ще ви кажа какво мисля за съперничеството в сигурността между Съединените щати и Китай в Източна Азия. Просто ще ви кажа какво мисля, че става там. След това ще говоря за това, което се случва тук, в Европа, по отношение на конкуренцията между САЩ и Русия.

И разбира се, когато говоря за конкуренция между САЩ и Китай, ще се съсредоточа основно върху Тайван, а когато говоря за конкуренция между САЩ и Русия в Европа, ще се съсредоточа основно върху Украйна. Ще се опитам да ви убедя, че това са наистина опасни ситуации.

Колкото до конкуренцията между САЩ и Китай. Това, което се случва е, че Китай е равностоен съперник на Съединените щати. Ако подредите трите велики сили на глобалната политическа система, сега Съединените щати са най-мощната държава на планетата.

Китай е втори, плътно след него, а в Съединените щати има голям страх, че китайците в крайна сметка ще ни настигнат, а Русия ще бъде на трето място. Някои експерти твърдят, че Русия дори не трябва да се смята за велика сила. Някой може да възрази, че днес живеем в двуполюсен свят, в който се конкурират само САЩ и Китай. Не съм съгласен с това. Смятам Русия за велика сила. Китай е потенциален хегемон, потенциален хегемон в Азия.

Китай става много могъщ и в международната политика, когато станете много мощен, в идеалния случай вие доминирате в своя регион. Вие сте регионалният хегемон и ще се погрижите никоя друга държава на планетата, всъщност никоя друга велика сила на планетата, да не доминира във вашия регион на света, както вие доминирате във вашия.

Разбира се, Съединените американски щати са отличен пример за това. Ние сме единственият регионален хегемон в света. Ние доминираме в Западното полукълбо. Никой американец не си ляга да се тревожи, че някоя друга държава в Западното полукълбо ще ни нападне. Защо? Защото ние сме Годзилата! Начинът, по който е създадена международната система, е, че искате да сте Годзила и искате да сте единствената Годзила на планетата.

Е, китайците разбраха това. Китайците искат да доминират в Азия така, както Съединените щати доминират в Западното полукълбо. Китайците много добре знаят /и помнят!/ какво се случва с теб в международната политика, ако си слаб. Наричат го ерата на националното унижение. Продължава в Китай от края на 1840-те до края на 1940-те години.

Те бяха слаби, а когато бяха слаби, тях ги използваха. Можете да сте сигурни, че те искат да осигурят позицията на най-мощната нация в Азия и можете да сте сигурни, че биха искали да изведат американците от първата верига острови, от втората верига острови и колкото може по-далеч от Китай.

Най-добрият начин да оцелееш в международната политика е да бъдеш регионален хегемон. Китайците превръщат цялата си икономическа мощ във военна. Как реагират американците на това? Ясно е, че американците не търпят други регионални хегемони в системата.

Историята на 20 век доказва това много ясно. Съединените щати изиграха ключова роля в победата над имперска Германия, имперска Япония, нацистка Германия и Съветския съюз. Нямаше да позволим на нито една от тези четири държави да доминира в Европа или Азия. Можете да бъдете сигурни, че няма да позволим на Китай да доминира в Азия.

И за това ние не само ще приложим стратегия за пълно ограничаване, но също така ще се включим в политика на „връщане назад“ или отблъскване. Тоест ще се опитаме да отслабим Китай по същия начин, по който отслабихме Съветския съюз по време на Студената война. Китайците, разбира се, напълно разбират това и ще направят много усилия, за да се опитат по някакъв начин да преговарят с нас.

И в същото време, както казах, китайците имат дълбок интерес от постигането на регионална хегемония. Колкото по-силен е техният икономически растеж, толкова по-добре ще развият военния си потенциал за постигане на регионална хегемония. Ето защо, разбира се, САЩ се опитват да забавят икономическия растеж на Китай.

Така че в Източна Азия имаме интензивна конкуренция за сигурност между Китай и Съединените щати. Основният фокус в момента е Тайван, а Тайван е наистина опасна ситуация. Дори в историята на Студената война от 1947-1989 г. не е имало подобна ситуация. Берлин не беше еквивалент на Тайван.

Защо Тайван е толкова опасен? Първо, китайците я смятат за свещена територия и отчаяно си я искат обратно. Второ, американците няма да позволят на Китай да превземе Тайван, защото твърдо вярват, че той е от голямо стратегическо значение за САЩ.

Какво всъщност се случва сега? Съединените щати се приближават все повече и повече до Тайван. Визитата на Нанси Пелоси е само един от показателите, че се доближаваме все повече до Тайван. И това, разбира се, ядосва китайците, защото това е свещена за тях територия. И тук влиза в действие национализмът, който само се подклажда от американците, които пречат на връщането на Тайван. Това създава голямо напрежение.

И третата причина е, че е лесно да си представим една студена война в Източна Азия, която ескалира в гореща война за Тайван, защото това ще бъде битка за остров в огромна област. По време на Студената война беше трудно да си представим започване на война в Централна Европа, защото имаше две огромни армии с хиляди ядрени бойни глави на въоръжение. Ако тези огромни армии се изправят една срещу друга с всички тези ядрени оръжия, вероятно всички ще изгорим.

Така че, когато имахме военни учения по време на Студената война, беше много трудно да започнем война в Европа, защото всички разбираха какви ще бъдат последствията. Много по-лесно е да си представим война, избухнала заради Тайван. Това е малък остров в средата на голям воден басейн. Между другото, две други потенциално горещи точки на териториалния конфликт в Източна Азия са Южнокитайско море и Източнокитайско море. Следователно човек лесно може да си представи война, която пламва над тези две морета.

Сега разбирате разликата между Студената война от миналия век в Централна Европа и новата Студена война в Източна Азия между Китай и Съединените щати за Тайван, Южнокитайско море или Източнокитайско море. Така че в Източна Азия назрява голям проблем. Не казвам, че войната е неизбежна, но ще бъде много трудно да се избегне ескалирането на интензивната конкуренция за сигурност в истинска война.

Хайде сега да сменим темата. Да отидем в Европа и да говорим какво се случва в Украйна. Тук ще се спрем основно на диадата САЩ-Русия. Много е важно да се разбере, че американците контролират ситуацията на Запад. Путин не иска да говори с европейците. Той иска да говори с американците. Той знае кой е главният шеф. Така че, когато мислите за войната в Украйна, това, което наистина има най-голямо значение, са САЩ и руснаците. Е, в допълнение, разбира се, и украинците.

Традиционната мъдрост на Запада в момента относно това, което се случва тук е, че Путин е империалист и иска да създаде велика Русия или да пресъздаде Съветския съюз. Какво възнамерява да прави в Украйна? Да завладее тази страна, да окупира тази страна и да я интегрира в една велика Русия.

Същата конвенционална мъдрост казва, че Украйна е първата спирка, когато той приключи с Украйна, ще премине към други държави, като Естония, Латвия, Литва, може би Полша, кой знае? Но тази позиция се основава на факта, че Путин е империалист. Той е агресор, който се интересува от изграждането на империя. Това е общоприетата мъдрост, която всички знаете. Вярвам, че повечето от вас дори вярват в това.

Моето мнение, ще кажете, е просто неправилно. Няма доказателства в подкрепа на това. Мисля, че ако възнамерявате да изтъкнете този аргумент, трябва да предоставите доказателства за казаното за Путин, за желанието да завладее Украйна и да създаде велика Русия. Трябва да предоставите доказателства, че той е смятал, че може да го направи, и трябва да предоставите доказателства, че го е направил.

Ала няма никакви доказателства. И искам да подчертая тази дума – няма. Няма доказателства, че той е искал да завладее Украйна, или да създаде велика Русия, или да завладее друга държава. Няма доказателства, че той е смятал, че е възможно. Няма доказателства, че е казал, че ще го направи. Освен това той не разполага и не е имал ресурс и възможности за това.

Руснаците нахлуха в Украйна със 190 000 души. 190 хиляди човека не могат да завладеят територията, която е дом на повече от 40 милиона души. Когато германците нахлуха в Полша през 1939 г., армията им наброяваше 1,5 млн. За да завладеете страна като Украйна, да я окупирате и да я присъедините към вашата страна, имате нужда от огромна армия. Няма да го направите с армия от 190 000 души.

Освен това този човек, Владимир Путин, не разполага с такава професионална армия като армията на Вермахта. Путин има малка армия и това не е Вермахта. Руската армия във вида, в който е сега, няма да може да завладее цяла Украйна. Ако погледнете използваната стратегия, тогава аргументът ми има смисъл. Това не е случаят, когато Путин се държи като империалист.

Моят аргумент е следният: Опитите на Запада да превърнат Украйна в западна опора на границите на Русия се разглеждат от руснаците като екзистенциална заплаха. Най-ярката от всички червени линии, както каза Бил Бърнс, някогашен посланик на САЩ в Москва. За руския елит идеята за вкарване на Украйна в НАТО, идеята за вкарване на Украйна в ЕС, идеята, че ще насърчим „оранжева революция“ и ще превърнем Украйна в прозападна либерална демокрация е неприемлива.

Това беше и е екзистенциална заплаха за руснаците. Може да не смятате това за екзистенциална заплаха, но това, което мислите вие, няма значение. Единственото, което има значение, е какво мислят руснаците, а руснаците го видяха като екзистенциална заплаха. Те ни уведомиха недвусмислено, че това е екзистенциална заплаха и каква беше нашата реакция? Игнорирахме казаното от тях

Защо го направихме? Ще ви кажа защо. Защото руснаците бяха слаби. Това се случва, когато си слаб в международната политика. Руснаците от самото начало протестираха срещу разширяването на НАТО. Първият транш е извършен през 1999 г., вторият транш на разширяване е извършен през 2004 г., нали?

Руснаците шумно протестираха всеки път. Не обърнахме внимание. Просто ги накарахме да го приемат. Бяха слаби и тъй като са слаби, можем да го направим. Успяхме през 1999 г. През 2004 г. също успяхме, а през 2008 г. казахме: ще вкараме Грузия и Украйна в НАТО. Руснаците ясно казаха: няма да го направите, няма да го направите. Ще се съпротивляваме. Това е ясно отдавна.

А ние какво направихме Упорито продължихме да удвояваме залозите. Просто продължихме да натискаме и натискаме, и натискаме. Трябва да се разбере че от руска гледна точка настоящият военен конфликт е реална заплаха за съществуването им. Те трябва да спечелят тази война. Те не могат да си позволят да загубят.

Ако приемете аргумента, че Путин е империалист и той просто иска да завладее още малко територия и да създаде по-голяма Русия, тогава можете да сключите сделка за примирие и да прекратите тази война. Ако обаче си представите, че руснаците виждат това като екзистенциална заплаха, ще мислите за този конфликт по съвсем различен начин, защото имате работа с велика сила, въоръжена до зъби с хиляди ядрени бойни глави, която е изправена пред екзистенциална заплаха .

Това е моето виждане за руската визия за това как това трябва да свърши. Те трябва да спечелят.

Каква е американската политика и каква е украинската политика? Американската политика е, че ние ще победим руснаците в Украйна. Това, разбира се, е политиката на Запада. Норвегия е дълбоко въвлечена в тази политика. Така е, нали? И да унищожи икономиката им със санкции и да насърчи смяната на режима, а след това да изправи Путин на съд и вероятно дори да унищожи Русия. Това е нашата цел. Ще спечелим, смятаме, че можем да спечелим в Украйна.

Путин обаче смята, че Русия трябва да спечели. Ние мислим, че можем да спечелим, а украинците са прост въпрос. Разбира се, от тяхна гледна точка, те искат да си върнат цялата територия и искат да отслабят руснаците колкото е възможно повече, така че Русия да не може да се върне.

Така че, в този конфликт руснаците постигат неоспорима победа. Украинците и американците постигат безспорна победа. И какво следва? Това показва, че няма дипломатическо решение. Затова всички по принцип разбират, че това ще е продължителна патова ситуация. Или поне смятат, че това ще бъде продължителна безизходна ситуация, защото просто няма изход.

Има още един аспект, който е най-притеснителен. Това е ядрена ескалация. Русия смята, че е изправена пред екзистенциална заплаха и отново, няма значение какво мислите вие. Руснаците мислят така. Те смятат, че са изправени пред екзистенциална заплаха. Какво ще стане, ако НАТО успее? Какво ще стане, ако започнем да побеждаваме и руската армия се върне обратно в границите си? И ако наистина започнем да се приближаваме до границите на Русия?

Когато казвам „ние“, имам предвид украинските сили, подкрепяни от мощта на НАТО. Руснаците вероятно ще използват ядрени оръжия, за да спасят положението. Това е велика сила, която е изправена пред екзистенциална заплаха и губи. Не мислите ли, че тя ще обмисли сериозно използването на ядрените си оръжия? Можете да сте сигурни, че това е така.

Обичам да разказвам историята за Япония през 1945 г.

1945 г. Американците побеждават Япония до август 1945 г. Япония беше победена. Просто не успяхме да накараме японците да вдигнат ръце и да капитулират. Мислехме, че ще трябва да нахлуем на японските острови. Знаехме колко загуби има на Окинава и Иво Джима и не искахме да нахлуваме в японските острови. Бяхме отчаяни да избегнем нашествие на японските острови. И знаете ли какво направихме? Хвърлихме две атомни бомби върху Япония. Можехме да го направим, защото японците нямаха собствени ядрени оръжия и нямаше да отмъстят.

Е, имам новина за вас. Украинците нямат собствено ядрено оръжие и ако руснаците използват ядрено оръжие в Украйна, тя няма да може да отвърне на удара. Както знаете, ние също не се готвим да започнем новата война на Труман, използвайки ядрени оръжия за защита на Украйна.

И така... Виждате, че потенциалът за ядрена ескалация тук е реален и като се имат предвид последиците, този потенциал не е необходимо да е много висок, за да накара всички да се замислят сериозно. Трябва да разберете, че действа странен парадокс: колкото по-успешно водим войната в Украйна, толкова по-вероятно е руснаците да се обърнат към ядрените оръжия. Това не означава, че ще стане. Това означава, че става реална самата възможност.

И така, заключение. Историята, която ви разказах тук, е следната: многополюсният свят, в който сега живеем, има два открити потенциални конфликта между велики сили и двата, както се опитах да опиша, са много опасни. Така че всички вие трябва да се страхувате много от света, в който живеете, и още повече от света, към който се движим.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук