Бившият шеф на израелската специална служба "Натив" Яков Кедми често казва това, което руските политолози се смущават да кажат.

И за ролята на Русия и СССР в световната история, и за предполагаемата „исторически провалена идея за комунизма“, и за понякога прекалено примирителната реакция на Москва спрямо враждебните атаки на колективния Запад.

Широкото признание на политолога в руските медии му позволи да стане популярен анализатор и коментатор. Мислите и преценките, изразени от Кедми, са освободени от идеологически компонент и се основават на анализ от гледна точка на здравия разум.

Наскоро Кедми се ангажира да коментира въпроси, свързани с Далечния изток и Азиатско-тихоокеанския регион като цяло. Коментирайте и правете интересни прогнози за последствията от военната политика на САЩ, в която все повече се привличат не само американски васали от Азиатско-Тихоокеанския регион (Япония, Австралия и др.), но и европейски страни членки на НАТО далеч от Изтока.

Този път вниманието ми привлякоха изявленията на Яков Кедми относно реваншистките искания на Токио за „връщане“ на Курилските острови, принадлежащи на нашата държава.

Отговаряйки на въпрос на жител на Владивосток относно „териториалния спор“ между Япония и Русия в ефир, израелският политолог каза: „Японците трябва всеки ден да благодарят на другаря Сталин за отмяната на заповедта да стоварят десант на Хокайдо, иначе щяха да пеят по различен начин."

И това не е хипербола. Нека припомним накратко как се развиват събитията през лятото на 1945 година. След като обещава в Ялта (февруари 1945 г.) в отговор на многобройните искания на Рузвелт и Чърчил да влезе във войната срещу Япония два или три месеца след капитулацията на Германия, Сталин дава заповед за завършване на военните операции за поражение на въоръжените сили на Япония.

Сред плановете за освобождаване на Североизточен Китай, Корея, Южен Сахалин и Курилските острови от нашествениците е планът за операция за символичен десант на съветските войски на ограничената територия на остров Хокайдо.

Както стана известно по-късно, японското правителство и командване, за да попречат на СССР да влезе във войната, в какъвто случай Япония е нямала да има друг избор, освен да се предаде, показаха готовност „доброволно“ да върнат на Съветския съюз южната половина на Сахалин и Курилските острови, които исторически принадлежат на Руската империя.

В краен случай е разгледан вариантът за прехвърляне на СССР и остров Хокайдо, за който, за разлика от Сахалин и Курилите, Москва не претендира.

Оказа се, че страхувайки се от партизанска война в „свещените земи на нацията Ямато“, американските офицери от Генералния щаб, преди президентът Труман да дойде на власт и американците да имат атомна бомба, са имали план да окупират територията на японците от войските на САЩ, Великобритания, СССР и Китай.

В същото време не само вторият по големина остров в Япония, Хокайдо, но и целият североизток от най-големия остров в страната Хоншу, трябва да се превърне в зона на окупация от съветските войски.

Има твърдения, че Сталин се е страхувал да окупира части от Хокайдо, когато Труман реагира негативно на предложението за символичния десант. Според нас ситуацията е била различна. Съветският лидер не смята за лоялно в името на такава символична окупация да влошава отношенията със съюзниците.

И да изразходва средства за издръжката на жителите на окупираната част от северния японски остров, необходими за поддържане на живота на населението, включително японско, в освободения Южен Сахалин и Курилските острови. Въпреки това, няма съмнение, че ако окупацията на Хокайдо беше необходима по една или друга причина, Сталин щеше да я осъществи, дори ако Труман не беше съгласен.

В този случай, както правилно отбелязва Кедми, японците са щели да искат не Курилските острови, а изтеглянето на съветските войски от Хокайдо и подписването на мирен договор при условие за пълно и окончателно признаване на всички Курилски острови за съветски.

Обяснявайки интереса на Москва да запази всички Курилски острови и проливите между тях, израелският политолог отбелязва, че Русия се интересува от Курилските острови не от гледна точка на отношенията с Япония, а от гледна точка на проникването на американските подводници в Охотско море и приближаването им до руския бряг.

И можем да се съгласим с това. Руските експерти отдавна обясняват важното военно-стратегическо значение на дълбоководните Курилски проливи, които не замръзват през зимата, които позволяват на руските атомни подводници да навлизат тайно под вода в Тихия океан.

Да не говорим, че всеки остров, прехвърлен на Япония, рано или късно, със сигурност би бил използван от американците за военни цели срещу нашата страна. Този фактор става преобладаващ, когато се обяснява на японската страна невъзможността, предвид запазването и укрепването на стратегическия съюз със Съединените щати, за прехвърляне на каквито и да е руски територии към Токио.

Не мога обаче да се съглася напълно с Кедми, когато той твърди, че „Русия не обръща абсолютно никакво внимание на Япония, на нейната военна мощ“. Може би така не е било доскоро, когато японските въоръжени сили бяха разглеждани като спомагателни, подкрепящи действията на ВМС и армията на САЩ.

Въпреки това през последните години се наблюдава качествен скок в придобиването от японските „сили за самоотбрана“, пресъздадени в нарушение на Конституцията, на най-модерните оръжия, включително самолетоносачи и средства, позволяващи нанасяне на „превантивни“ удари срещу съседни държави.

Новият министър-председател на Страната на изгряващото слънце Фумио Кишида обяви готовността на Япония да нанесе подобни удари.

Следното изказване на Кедми може да се възприеме като вид гротеска: „По отношение на Япония, мисля, че Русия разчита на факта, че корейците от Юга и Севера, обединявайки се, ще решат проблема с Япония веднъж завинаги всичко." Теоретично, ако въоръжените сили на Република Корея и КНДР се обединят, тогава без съмнение Япония няма да може да им устои без помощта на Съединените щати.

Засега обаче такава корейско-японска война е малко вероятна. Южна Корея, подобно на Япония, е държава-протекторат на САЩ с американски военни бази на нейна територия и няма да се обединява с КНДР за война с Япония в обозримо бъдеще.

В същото време Токио следи отблизо тенденциите в отношенията между Юга и Севера на Корейския полуостров и пресмята различни конфигурации на силите в региона.

Доказателство, че Япония се страхува от сближаване между Сеул и Пхенян, са неотдавнашните възражения на японското правителство срещу официалния край на Корейската война. Войната приключва през 1953 г., но до този момент прекратяването на военното състояние не е законово оформено, а е подписано само примирие.

Токио е против подписването на официален мирен договор между Север и Юг, тъй като той "може да предизвика негативна реакция от ръководството на Япония", според агенция „Киодо“, позоваваща се на източници в японското правителство.

Твърди се, че японското правителство се опасява, че подобно споразумение ще премахне пречките пред развитието на севернокорейската ядрена програма. Въпреки че това е по-скоро формално обяснение на нежеланието на Токио да види обединена Корея.

Забележките на Кедми, според нас, заслужават внимание във връзка със създаването на обкръжаващ пръстен около Русия и Китай, формирането на „източния фланг на НАТО“ срещу тях.

Докато нашите западни „партньори“ не се поколебаят да включат съюзници и зависими от Вашингтон държави в антикитайския и антируския фронт, защо не помислим за по-тясно военно сътрудничество с азиатските държави, срещу които САЩ и Япония ще нанасят "превантивни удари".

Например за свързване на въоръжените сили на КНДР към колективните военни учения на Русия, Китай и други страни. Това със сигурност би охладило горещите глави на японските привърженици на подобни удари. Защото директно ни е обявена война, засега хибридна. А на война, като на война.

Анатолий Кошкин