Вежди Рашидов подава оставка за нещо, което не може да се изкаже публично, без да е изказано публично, но което се споделя от 80% от населението. Това написа в профила си Антоанета Христова. Ето какво написа още тя: 

Без обяснение, без изговаряне на това къде е проблемът в това, което е казал и къде е проблемът в това, какво по-точно съпартийците му наказват.

Народ излиза да протестира срещу агресията, но няма анализ срещу кого точно протестира и как точно може да се отговори на исканията му, защото вече всички разбраха, че бързият, некомпетентен отговор на управляващите е всичко друго, но не решение на проблемите, които поставят протестиращите.

Обясняват ни, че нещата щели да се решат базисно с приемането на Истанбулската конвенция. А никой не говори обективно за това къде е проблемът в тази конвенция?

Защо в този прекрасен текст срещу насилието има три текста, които внасят катран и изместват целия смисъл. (За катрана друг път.) Никой не сравнява различните аршини на наказателни реакции през последните три години (а и преди това). Анархия, хаос, безпринципност, опорки и партийно коректни текстове.

Та, къде се чупят нещата? В психология, друже. В интересите и мотивацията. На първо място едни хора, притиснати от някого, им се налага да правят глупости, само и само да отговорят на притискащите.

Те обаче, отново пристиснати, сега държат властта. Власт непредставителна, т.е. власт, която представлява малка част от избирателите. Т.е. би трябвало да ги е малко срам, че не са харесвани достатъчно и да не правят много движения, за да не предизвикват проблеми с последствия.

Но не, те правят глупотевини, готови да приключат с авторитет, достойнство, представа за отговорност и бъдеще в политиката.

А може би сега е моментът на последната печалба? Готови да унижават последователите си. А какво става с унижения човек.

Първата психологична реакция е да отрича унижението и да търси рационално обяснение на избора на своите, хващайки се за пиарските опорки, въпреки че дълбоко в себе си знае, че обяснението му е невярно.

Втората реакция е да се самонамрази. Гледайки се в огледалото, отговаря на въпроса "кой съм аз" със самоотричащи епитети.

(Недостоен, не защищаващ  справедливостта, принадлежа на група (партия), която ме използва, а не помага, безпомощен, манипулируем, недоволен, безпаричен, постигащ всичко заобикаляйки закона). Какво прави такъв необичащ се човек - става агресивен, нетолерантен, неадекватен и в крайна сметка - нещастен.

На второ място - твърде силни, конфликтни интереси между големите. А ние играем на едната страна. Тя, казват всички, е по-добрата. Съгласна съм. Така беше до скоро. А дали е така сега по отношение на нас? За другите е претенциозно да се говори.

И... да знаете. С неолиберализма се приключи. Бъдещето е на консерватизма. А сега управляващата коалиция са чисти неолиберали. Защо приключи? З

ащото човешката същност, потребността от дом, контрол над ситуацията и взаимност е антиглобална. Тя е локална. С тази заблуда на неолиберализма трябва да се приключи.

Но това трудно ще го чуете по медиите на статуквото.  Битката за ценностите на неолибералите е временна и обречена на неуспех, подобно на всички страни, в които те управляваха, круширайки и икономически и политически. Така че, мислете и ....по-изправено. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук