Изминалото десетилетие беше един вид златен век за най-заможните хора, но днес финансовото положение в света се променя.

Както икономистът Мишел Рюими заявява в интервю за Atlantico, настоящата криза в международната система може да доведе до преразпределяне на картите между играчите, тъй като международната търговия се оказва в нови, напълно несигурни условия.

2010-те години бяха златен век за най-заможните хора, но днес ситуацията се променя. Според икономиста Мишел Рюими структурните проблеми на международната търговска система, подкопаването на легитимността на международните институции и необходимостта от подновяване на финансовия капитал предизвикват съмнения относно стабилността на ситуацията.

Според експерта в интервю за Atlantico, през последните десетилетия СТО счита, че редица страни се развиват. Ставаше дума за държави като Китай. Статутът на „развиваща се страна“ осигурява правото на специално третиране, което сега е поставено под въпрос, пише "Поглед инфо".

 Ръстът на богатството на милиардерите в Китай удвои световната цифра, по-специално поради размера на населението на страната и нейните технологични възможности. 

През последните десет години китайските милиардери създадоха стотици най-големи и най-проспериращи предприятия, повишиха стандарта си на живот и направиха огромни богатства, така че Китай няма вече статут на развиваща се страна.

Настоящата криза в международната система може да доведе до преразпределяне на картите между играчите, тъй като международната търговия е в нови, напълно несигурни условия. Всичко това е отразено в Европейския съюз, чиито търговски отношения са застрашени от нестабилност във връзка със стратегическото съперничество на САЩ и Китай, което би могло да доведе до още по-голямо напрежение между двете страни. Всичко това може да бъде удар за имуществения капитализъм.

Освен това, подчертава експертът, не забравяйте, че в модерната ера цели сектори на икономиката намаляват. Растежът е съсредоточен в най-богатите региони, а бедните региони са само по-бедни. 

Подобен модел на концентрация не само на обогатяване, но и на изчерпване, задава въпроса дали обогатяването на някои не е плод на изчерпване на други. 

Пазарите искат да създадат повече стойност, което означава увеличаване на натиска върху огромното мнозинство в полза на мъничко малцинство, което дори не иска да споделя трохи.