Със завладяващите си мелодии и силикон навсякъде, още от зараждането си през 90-те години българската попфолк култура възхвалява лесните пари, съмнителните сделки, агресивни мъже и промискуитетни жени. Макар този жанр да еволюира и да се разнообрази през годините, неговите експлицитни текстове продължават да идеализират една женственост, белязана от ненаситен сексуален и материален апетит, изкуствен външен вид и покорство. Така разказва Би Би Си за последните събития около спора за евросредствата, спечелени от фирмата "Пайнер".
Под заглавието &quot;Българската попфолк чалга: културен разрив&quot; Ина Сотирова описва какво стои зад бурната реакция срещу &quot;пропитата със секс музикална попфолк култура, известна като чалга&quot;.<br /> <br /> Авторката разказва за незапознатите как изглежда една вечер в чалга заведение в Студентския град в София и разговаря с българи от медиите, театъра и неправителствения сектор за тази &quot;масова култура&quot;, както я нарича Любомир Костадинов, говорител на &quot;Пайнер&quot;.<br /> <br /> В репортажа се описва, че компанията, наречена &quot;попфолк империя&quot;, е една от най-успешните в страната и притежава не само телевизионни канали, но и 80-90% от музикалния пазар и арсенал от суперзвезди и верига нощни клубове.<br /> <br /> По повод решението на &quot;Пайнер&quot; да се откаже от европейските средства, преди да е приключила поискана от Европейската комисия проверка, Йордан Матеев, главен редактор на българското издание на сп. &quot;Форбс&quot;, коментира: &quot;Харесва ни или не, но чалгата е легитимен бизнес. &quot;Пайнер&quot; щяха да си получат парите, но решиха да не предизвикват толкова омраза, което им струва 1 милион евро.&quot; Според него казусът е възможност да се преоцени &quot;сбърканата философия на евросубсидиите&quot;, които разпределят пари на данъкоплатците според приоритетите на бюрокрацията и според проектите, които тя си избере.<br /> <br /> Етномузикологът Венцислав Димов обяснява, че чалгата възпява новите &quot;герои на нашето време&quot;, характерни с &quot;материални признаци на капиталистически просперитет&quot;, само че &quot;обърканата й ценностна система&quot; не е продукт на индустрията, а на една реалност, която попфолкът само прави по-гръмка и налагаща се. &quot;Ако сте роден след 1990 г., животът ви е пълен с мръсните приказни истории на чалгата, които може да объркате с реалността&quot;, допълва той.<br /> <br /> За мнозина чалгата символизира упадъка, срамните и погрешните неща, случващи се в българското общество, пише още Ина Сотирова. Тя изброява как &quot;попфолк реалността струи от реклами, новини, политика, забавления и дори от учебниците&quot;.<br /> <br /> &quot;Привлекателна е, защото демонстрира блясък и луксозен начин на живот, които са непостижими за огромна част от хората в нестабилните посткомунистически икономики&quot;, казва Рада Еленкова, бивш програмен директор на Българския център за джендър изследвания.<br /> <br /> Рухването на комунизма бе белязано от хаотичен преход от една система на абсолютен контрол към пълен разпад на икономически, политически, обществени и морални структури. Тогава попфолк музиката и начин на живот се асоциираха с доминираната от мафията класа на новобогаташите, родила се от брака между капитализма и беззаконието в района, но с времето всичко това стана доминиращо, обяснява още Сотирова.<br />