Поредната сепаратиска заплаха в Европа е в най-волатилния регион на континента – Балканския полустров.

Лидерът на босненските сърби Милорад Додик иска да изтегли управляваната от него Република Сръбска от Босна и Херцеговина, разбивайки тристранната спогодба, която запази страната след мирното споразумение от 1995 г., сложило край на най-смъртноносния конфликт в Европа от Втората световна война насам.

Позицията на Додик му донесе икономически санкции от страна на САЩ.

Той обаче може да разчита на дългогодишен приятел – Русия. Додик и руският президент Владимир Путин са се срещали седем пъти от март 2011 г., според Кремъл. Той също така се е срещал с руския външен министър Сергей Лавров пет пъти в последното десетилетие.

Русия е инвеститор номер 2, след Сърбия, в Република Сръбска, пише Bloomberg.

“Босна в момента преминава през тих разпад и това е най-доброто за нея,” заяви Додик в интервю наскоро. “Ако видим възможност, няма да я изпуснем. Никой не трябва да се съмнява в това.” Що се отнася до Русия “не съм имал нито една неприятна ситуация с руснаците. С другите от Запада винаги ми се поставят ултиматуми.”

По-голяма част от Западните Балкани успя да се отърси от бремето на кървавите войни, които разкъсаха бивша Югославия, но оказваната в продължение на десетилетия международна помощ не успя да промени много в една от най-бедните страни в Европа.

Препирните между трите етнически групи в Босна, който са обединени в сложна структура на управление, но разделени по религия, спъват дейността на държавните институции.

Управляващите органи в страната не могат да постигнат съгласие по основни икономически реформи, изисквани от Международния валутен фонд, чиято тригодишна програма в страната вече изостава, след като Босна се провали в първия тримесечен преглед.

БВП на страната е едва 17 млрд. долара, или едва 15% от средното ниво на БВП на глава от населението за ЕС, подпомогнато от парите, които емигрантите пращат от чужбина, заяви управителят на централната банка Сенад Софтич.

“Босна преминава през най-сериозната си криза от края на войната,” казва Тимъти Лес, директор на консултантската компания Nova Europa.

“Споделените институции на управлението не само са достигнали почти до точката на пълен провал, но и изглежда, че никой не е особено заинтересован от възстановяването им.”

За Светлана Максич, чийто баща боснески сърбин е убит през вийната, почти нищо не се е подобрило от тогава. Тя прекарва детството си, помагайки на майка си да възстановят къщата им, пострадала от бомбардировка.

Стените на къщата отново са цели, а тя може периодично да работи като медицинска сестра в Германия срещу заплащане, което е немислимо за повечето хора в родния й град.

Когато не се отваря подобна работа обаче, тя продава зеленчуци край пътя до Соколац, градче със 17 000 души население, което се намира източно от Сараево.

“Не мога да прекарам останалата част от живота си така,” казва тя. “Вече съм на 31 г. и ако не променя нещо бързо, съм обречена. Иска ми се да сложат край на тази агония. Кой би могъл да задържи хората заедно, ако те не искат да са заедно?”

Три компании за комунални услуги

Босненските сърби не са единствената от трите етническа групи (другите две са хървати и мюсюлмани), която не иска да сътрудничи. Ключови компании и институции в страната, като телекоми и офиси на статистическата служба, са отражение на разделението.

“Имате мюсюлманско електричество, католическо електричество и източноправославно електричество,” казва Валентин Инцко, австриецът, който е върховен представител на международната общост в страната, визирайки трите електроразпределителни компании в Босна и Херцеговина.

“Настоящата ситуация всъщност устройва всички политици.”

Босненските мюсюлмани, които съставляват половината от 3.7-милионното население, обвиняват Додик в това, че вреди на бъдещето на страната.

Лидери като него “водят деструктивна, разколническа и дестабилизираща политика, която създава проблеми не само за Босна и Херцеговина, но ще има последствия и за региона, и за цяла Европа,” казва Бакир Изетбегович, лидерът на босненските мюсюлмани.

Хърватите, от своя страна, са против разпадането. Ако обаче босненските сърби се оттеглят, хърватите вероятно ще настояват за тристранно разделение на страната и след това ще се опитат да се присъединят към съседна Хърватия, казва Зарко Пуховски, преподавател по политически науки в Загребския университет.

Катастрофа

“В случай, който смятам, че е малко вероятен, че босненските сърби се отделят, това би било катастрофа за останалата част от Босна и Херцеговина,” казва той, добавяйки, че “Този път няма апетити за война.”

Русия твърди, че се придържа към Дейтънското мирно споразумение от 1995 г., но ръководители са намеквали, че Додик несправедливо е обвиняван за проблемите, които заплашват мирното споразумение.

По време на среща в Моска през март със сръбския лидер Лавров обеща да продължи да развива отношенията с неговата фракция и да оказва натиск над Запада да не нарушава правата на етническите групи в Босна.

Додик, когото през 1998 г. тогавашния държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт нарече “глътка свеж въздух”, започна да губи одобрението на западните сили през 2006 г. До 2013 г. той вече не използваше думата геноцид, за да описва избиването на близо 8 000 мюсюлмански мъже и момчета в Сребреница, Източна Босна, през 1995 г.

През януари Министерствто на финансите на САЩ му наложи санкции, твърдейки че с възпрепятстването на Дейтънското споразумение той “представлява значителна заплаха за суверенитета и териториалната цялост на Босна и Херцеговина.”

Додик смята, че времето работи в негова полза и че Босна просто ще се разпадне и без референдум за сръбска независимост, който той е обмислял и засега е решил да не организира.

“Някой ден Република Сръбска ще бъде отделна държава,” заяви той наскоро в интервю за Vecernje Novosti. “Дали това ще е след 5, 10 или 15 години, няма значение. Гарантирам ви, че независима Сръбска ще падне в скута ни като узряла ябълка.”