Възраждащото се приятелство между руския президент и турския му колега е странно нещо: Путин знае какво иска от Ердоган и той извървя своята половина от пътя, но все още не го е получил, въпреки преувеличената демонстрация на приятелство от Ердоган. Това пише Леонид Бершидски в анализ за агенция „Блумбърг“, цитиран от БГНЕС.
Преди те бяха в добри отношения, но това продължи, докато не беше свален руския бомбардировач Су-24, който навлезе за кратко в турското въздушно пространство от Сирия. Путин настоя за извинение, но турският президент първоначално не желаеше да направи такова, така че отношенията между двете страни се влошиха до състояние на студена война и Русия въведе санкции срещу турския туризъм, селско стопанство и строителни фирми. Ердоган, който има малко приятели в международен план, очевидно беше притеснен от това: той нареди на екипа си да се търси начин за помиряване и така бе намерен заобиколен път. 

Вестник „Хюриет“ съобщи, че началникът на турския Генерален щаб работел с турски бизнесмен със сериозни връзки в Дагестан, които използвал, за да предаде за готовността на Ердоган да отстъпи. Посланието стигнало до Кремъл чрез ръководството на региона. Отговорът се върнал по друг заобиколен път: посланикът на Казахстан в Анкара информирал турското правителство, че президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев говорил с Путин и руският лидер щял да бъде податлив да приеме извинително писмо, ако Ердоган го напише. Назарбаев одобрил текста на писмото, преди то да отиде до Путин. 

Изглежда, че Путин се отплатил на Ердоган с не по-малко добра воля. Не само, че приел слабо изреченото извинение, но бе и първият, обадил се на Ердоган, оцелял след неотдавнашния опит за преврат. Имаше и все още непотвърдени съобщения, които никога не бяха отречени официално, че руското разузнаване бе предупредило Ердоган за преврата. 

И все пак имаше видима разлика в тона между двамата лидери по време на срещата им край Санкт Петербург във вторник. На заключителната пресконференция Ердоган нарече Путин "скъп приятел" не по-малко от четири пъти. Путин, хладно и без да се усмихва, не направи нищо подобно. Отношението му може да е било резултат от детайлите в домакинството. Въпреки че двамата лидери са яли в чинии, декорирани с картина как те се ръкуват, разговорите се проведоха в гръцката зала на Константиновския дворец. 

Очевидната резервираност на Путин към помирението бе повече от естествено недоверие на човек, изискващ пълна лоялност. Руският лидер иска специфични резултати за своето приятелство, а изглежда, че Ердоган не му е дал обещания. 

Възобновяването на руския туризъм в Турция е важно за Ердоган, чиято държава, по оценки на Русия, загуби 840 млн. долара за първите шест месеца на годината, тъй като руснаците престанаха да идват. Така е и с края на ембаргото за домати и цитрусови плодове. Русия ще бъде щастлива да строи атомна електроцентрала в Турция, както беше договорено преди, и приветства прогреса по „Турски поток“, газопровод за доставка на руски природен газ до Южна Европа през Турция. Всички тези въпроси бяха обсъдени в Константиновския дворец и споменати на пресконференцията. Но не и доминиращата в съзнанието на Путин тема: голямата игра, която той води в момента в Сирия. 

В деня преди да се види с Ердоган, той се срещна с ключов съюзник в сирийския конфликт - иранският президент Хасан Рухани. Подробности за тези разговори не бяха съобщени, но разговорът не би могъл да избегне обсадата на Алепо, където иранските сили и руските самолети помагат на сирийския президент Башар Асад да поддържа обсадата на бунтовническите сили. 

Бунтовниците наскоро отбелязаха някои успехи в отслабване на обсадата, макар и да не създадоха стабилен коридор за доставки с Турция, откъдето идват техните оръжия и провизии. Успешните атаки срещу войските на сирийското правителство, водени от „Джабхат Фатах ал-Шам“, групировка, която наскоро направи показна раздяла с „Ал Кайда“, очевидно станаха възможни благодарение на силна външна подкрепа под формата на оръжия, пари и доставки, идващи от Саудитска Арабия и Катар, но минаващи през територията на Турция. Конвоите, пренасящи доставките, продължават безпроблемно да преминават през турската граница, след като Ердоган се извини на Путин и Путин му се обади след преврата. 

На „скъпия приятел“ Владимир трябва да му е било трудно да разговаря ентусиазирано с турския лидер. 

Бунтовническите сили в Алепо едва ли ще победят сирийско-иранско-ливанско-руската коалиция, дори и само поради факта, че най-силната групировка сред тях „Фатах ал-Шам“, известна преди като „Фронта ал-Нусра“, няма международна подкрепа и не й е предложено място на масата за мирни преговори. Тя използва атентатори самоубийци за атаки срещу правителствени позиции и е джихадистка сила. Но относителният успех на „Фатах ал-Шам“ в сегашните боеве създава трудности на Путин да постигне целта си и да докаже, че няма добра алтернатива на Асад. 

В Константиновския дворец Путин би трябвало да е казал на Ердоган, както е правил не един път, че Асад е законният владетел на Сирия и подкрепата за него е същото като бе подкрепил Ердоган срещу превратаджиите. Но никой от лидерите не очакваше срещата да доведе до пробив по въпроса за Сирия: Обсъждането на този въпрос бе планирано да се проведе след пресконференцията, тъй като и Путин, и Ердоган знаеха, че нямат какво да кажат публично. 

При цялата антизападна реторика, подклаждана от нежеланието на САЩ да екстрадират неговия враг Фетхуллах Гюлен и отказът на ЕС да отстъпи с предоставянето на безвизово пътуване на турците в Европа, интересите на Ердоган в Сирия не съответстват на тези на Путин. Той все още желае успех на бунтовниците срещу Асад и срещу сирийските кюрди, против които се сражава „Фатах ал-Шам“. Оплакванията от Запада могат да обединят Путин и Ердоган като двама озлобени, амбициозни и авторитарни управници, но те не са достатъчно за създаване на платформа, върху която да се изгради нов съюз в сирийската война, който реално ще унищожи принадлежността на Турция към Организацията на Северноатлантическия договор. 

Путин би искал Ердоган да пресече доставките за бунтовниците, но това може би е повече, отколкото турският президент желае да направи за своя „скъп приятел“. Вместо това турският президент би могъл да изпрати много домати, а турските хотели могат да сключат големи сделки за руски почиващи в края на този сезон.