Неведнъж сме констатирали, че президентът Радев целенасочено блокира назначения в ключови органи и системи, които са споделено правомощие с Министерския съвет.
Поради това прекомерно дълго не се назначава например главен секретар на МВР, директор на ДАНС и пр. Това нарушава духа и принципите на Конституцията.
Днес и министър-председателят Росен Желязков правилно и с пълно основание определи това като „парализиране“ на взаимодействието и баланса на институциите. Това състояние вече става нетърпимо и ерозира в дълбочина функционирането на демократичните институции!
Необходими са спешни мерки за нормализация и привеждане на управлението в съответствие с изискванията на правовата държава. Има лесно, ефикасно и напълно обосновано решение, което произтича от Конституцията, и го предлагам на вниманието на отговорните политически сили в Народното събрание.
Правомощията, с които понастоящем разполага президентът на Републиката да назначава, споделено с Министерския съвет, главен секретар на МВР и други длъжности, както и неговите самостоятелни квоти в някои регулаторни и контролни органи (напр. СЕМ, КЗД), не са предоставени пряко от Конституцията.
За разлика от конституционното правомощие да назначава и освобождава ръководители на дипломатически представителства по чл. 98, т. 6 КРБ, тези правомощия са предоставени от Народното събрание със закон, съгласно чл. 98, т. 7 КРБ, който дава на парламента такова дискреционно правомощие. Това правомощие се упражнява от Народното събрание според законодателната целесъобразност.
През годините основателно е преценявано от парламента, че участието на президента в назначаването на такива органи и длъжностни лица допринася за баланса и политическата им неутралност, тъй като конституционният статус на държавния глава е статус на неутрална и арбитражна власт.
Всички президенти преди Румен Радев се придържаха стриктно към този конституционен статус и поради това изпълняваха възложените им със закон назначения по един разумен и полезен за държавата начин.
Не е така при Румен Радев през неговия текущ втори мандат. Нееднократно и обстойно съм аргументирал в анализи в медиите и в научни публикации, че през втория си мандат Радев излезе от този установен с Конституцията статус на президента като неутрална власт и се превърна в квазипартия, а „Дондуков“ 2 – в частен клуб по интереси, които воюват системно с легитимните парламентарни партии, с излъчените от парламента правителства и в по-общ план дори с парламентарната демокрация като конституционно установена система на управление.
При създалата се заради него ситуация на парализа и блокиране на нормалното функциониране на ключови държавни органи Народното събрание има не просто конституционната възможност, а според мен и конституционен дълг да преосмисли и да оттегли едно или повече от законовите правомощия, които е предоставило на президента за въпросните назначения по силата на чл. 98, т. 7 КРБ. След като настоящият президент не е неутрална власт, неговото участие в тези назначения губи своя смисъл, заложен от законодателя.
С няколко малки законови поправки в съответните закони кризата ще бъде преодоляна и функционирането на държавата – нормализирано. Без това да засяга никакви конституционни правомощия на президента, защото – да подчертаем още веднъж – дали и кои назначения да бъдат възложени или отнети на президента по силата на чл. 98, т. 7 КРБ е дискреционно правомощие на Народното събрание, което се упражнява със закон.
При следващ президент, който спазва статуса на неутрална и арбитражна власт, тези законови правомощия на институцията могат и следва да бъдат възстановени.
