В условията на остра политическа криза, най-важното качество, което трябва да притежава един бъдещ министър-председател на редовно, избрано от Народното събрание правителство, е демократична легитимност. Без такава легитимност сме изправени пред опасност от още по-дълбока ерозия на парламентарната демокрация. Това написа в профила си във "Фейсбук" конституционалистът и собственик на "Галъп интернешънъл Болкан" доц. д-р Борислав Цеков.

Публикуваме пълния текст на коментара му без редакторска намеса: 

Няколко думи по повод на репликите за политическия профил на бъдещия премир, които си разменят ГЕРБ и ПП-ДБ.

В условията на остра политическа криза, най-важното качество, което трябва да притежава един бъдещ министър-председател на редовно, избрано от Народното събрание правителство, е демократична легитимност. Без такава легитимност сме изправени пред опасност от още по-дълбока ерозия на парламентарната демокрация.

С други думи, това трябва да бъде личност, получила доверие от избирателите в парламентарния вот. Преди време бяха правени опити, неуспешни при това, за излъчването на правителство с "равноотдалечен", непартиен премиер - проф. Габровски. Сега, обаче, обстановката е по-различна, а кризата - още по-дълбока. Затова се изисква ясна политическа отговорност.

Днес на България не е нужен министър-председател, изваден от някакъв офис, от международна или неправителствена организация, зад когото да се скрият партиите, които сформират парламентарно мнозинство. Интензивните конфликти, взаимното недоверие на партийната арена, както и аспирациите на президента и неговото обкръжение да се намесват в управлението, обричат подобна формула на "беровизация".

За по-младите, "беровизация" идва от процесите, които отпуши правителството на проф. Любен Беров, което беше излъчено през 1992 г. именно по такава формула - равноотдалечен премиер, около когото да се обедини парламентарно мнозинство от партии, които не искат да поемат отговорност за официално коалиционно управление. Тогава това бяха БСП, ДПС и т.нар. "сини мравки" (голяма част от отделилите се от СДС депутати в 36-то НС), с негласната подкрепа на президента Желев и неговото обкръжение.

Това правителство в началото успокои за кратко политическата конфронтация, но бързо се превърна в удобен параван за разграбването на държавата, разгул на престъпността и мафиотизация. Защото нямаше ясна политическа отговорност и всички си "измиваха ръцете" с това, че премиерът е "равноотдалечен".

Днес, поне според мен, е нужен точно обратният профил - министър-председател, който е максимално приближен до партиите, които ще излъчат правителство, за да бъдат те пряко ангажирани с управлението и отговорността за него. При това, нека повторя, премиер с демократична легитимност. Защото хората трябва да знаят какво избират, ако искаме да вървим постепенно към възстановяването на нормалните нива на избирателна активност. А не - гласуват за едни, а управляват други.

Демократична легитимност се придобива единствено с явяване на избори. Не с дописка в приятелски сайт, не с развълнувани интервюта на активисти или подписка на приближени интелектуалци.

Примерът с Марио Драги, който някои дават, e работещ, но за друга политическа култура, в която партиите умеят да носят отговорност, а не се крият от нея.

Доминиращата през последните години у нас политическа култура в Парламента не е такава и заради това примерът с Марио Драги в Италия не е особено уместен. Максимално приближен до парламентарното мнозинство и с ясна демократична легитимност - от такъв министър-председател има нужда България.

 

Купуването и продаването на гласове е престъпление!