Алармата се включва. Телефонът дори вибрира с цел събуждане. Часът е 5. Следва ставане с мъка от леглото. Навън е тъмно и студено. В душата възприятията са същите.

Започва поредният тежък работен ден. Далеч от дома. На хиляди километри…

Хиляди нашенци са превивали гърбове в плантации в Западна Европа. Оранжерии, ниви, полета и т.н. земеделска земя. И хиляди от тях продължават да го правят по бригади. Голяма част, от които на Острова…

***

Размерът на гърдите на жителките на Великобритания се е увеличил с три размера през последното десетилетие, съобщава медия в Обединеното кралство. Служители на веригата универсални магазини Selfridges забелязали, че най-често жените купуват сутиени с размер 36DD, докато през 2008-ма година 34B е бил най-популярният. Експертите приписват този феномен на кризата със затлъстяването в Обединеното кралство и отбелязват, че размерът на 34B остава най-популярен в страната от 60-те години. „Жените набраха тежест, а средният размер на роклите се увеличи с това. Същото, съответно, се случи с размера на гърдите. Сега наднорменото тегло се наблюдава при шест жени от десет, а средният размер на дрехите е 16 (XXL)”, коментира Там Фрай, ръководител на Националния форум за затлъстяването. През май 2018 г. представители на Британската клиника по пластична хирургия определиха кои размери на гърдите правят жените щастливи. Като част от национално проучване, експертите помолиха респондентите да кажат доколко са доволни от гърдите си и как техният размер влияе на ежедневието им…

***
Знаете ли какво никога няма да видите на плантация за ягоди, боровинки или каквото и и да е друго във Великобритания? Няма да видите британци. Тази работа те никога не са я вършили. Тя е под тяхното интелектуално достойнство. Там превиват гърбове все хора от другия свят. В последните 20 години-от нашия си свят.

Затова дори и Брекзитът не е плашещ за родните емигранти. Няма как да ви изгонят! Имат нужда от вас. Кой ще е на полето докато те трупат кила?

Преди време тамошни чорбаджии набирали ягодоберачки от Родопите. Кастингът бил като за моден подиум. В скайп връзка работодателят оглеждал кандидатките в родното бюро по труда. „Завърти се, огъзи се, да ти видя гърдите”, такива ми ти работи. Жените с голям бюст били отхвърляни. Пречел при навеждането и законите на физиката щели да увредят кръста на работничката.
Та, кой ако не Ние, спомогнахме за големите цици на британките?

Ягоди няма в Испания без родопчанки…

Сервитьор с основно образование може да получава до 700 лева заплата. Висшист, който да стане модератор в ателие, пък ще прибира 640 лева месечно. Това е в общи линии ситуацията в региона по оста оферти-трудово възнаграждение.
В Смолянско се търсят от учители до шивачи и кофражисти. Предлаганите заплати са от 600 до 1600 лева, сочи изнесената информация в бюрата по труда.

Бизнесът е заявил свободни работни места за експерти по програми и проекти, учители, счетоводители, консултанти, секретари, аранжори, монтажисти, машинни оператори, шивачки, сервитьори, готвачи, арматуристи.
В същото време отново стартира кампания по набиране на селскостопански работници за бране на ягоди в Испания. Кандидатите трябва да са жени на възраст между 25 и 55 години и да притежават опит в селското стопанство. Крайният срок за записване е 15 март.

Колко са ти големи циците?

„Когато влязох на интервюто за работа, вътре имаше един човек от бюрото по труда, преводачка и компютър на масата. Скайпът беше включен с камера, а от другата страна беше човекът, който трябваше да води разговора и съответно да одобрява кандидатките. Накара ме да се завъртя с цел явно да ме огледа. След по-малко от пет минути преводачката ми предаде думите му: „Не ставаш за тази работа. Просто си дебела, имаш големи гърди!”.
Почувствах се сякаш бях на кастинг за порно филм”.
Така разказва една от стотиците явили се на интервю за работа, предлагаща приключението „Бране на ягоди в Западна Европа”. Всяка година те присъстват в програмите за заетост на трудовите борси и винаги се повтаря сюжетът на някакъв изроден вариант на „Родопите търсят талант”. Млади момичета, домакини на средна възраст, отчаяни родопчанки искат ежегодно да влязат в трудовата характеристика за главни героини в напълно българската продукция „Новата робиня от Източна Европа”. В този тъжен сериал всяка дама желае своята малка роля, която обаче ще осигури поне известно време достойно съществуване на семейството й у дома. Стотици родопчанки се отказват доброволно от деца, родители, съпрузи, за да се влеят в тежкото трудово поле отвъд границите. Докато те превиват гръб, мислите им ги понасят към дома в трепетите „взе ли си детето матурата; тате как се чувства след операцията; случи ли синът на кола”. Мечтите им ги носят ежеминутно към близките и те завиждат на комшийката, която си е у дома и работи в „онази” шивашка фирма. Тя не успя да се вреди в нея защото „към момента не търсили работнички”. Без да осъзнава, че едва седмица след като е заминала, са се отворили цели десетина места. В същото време съседката й пък изнемогва и мечтае също да е била подходящо оценена за работа в чужбина, но не би. В цеха заплатите винаги закъсняват, съпругът й е без препитание в момента, а надежда не иде въпреки искрата във всеки следващ протест на улицата.

„Работили сме какво ли не, явявали сме се на какви ли не интервюта, но такова чудо не е било. Как и зъбите не ни огледаха, като кон за продан?”, коментират голяма част от кандидатите за пиесата „Гурбетчийки” след интервю за работа зад граница.
Това е съвременната жена от Родопите. Тя е майка, домакиня, работарка, гурбетчийка, одушник на цялото икономическо съвремие, „кон за продан”. Тя сваля килограми, за да имат „белите жени” плодове на масата. И да пълнеят.

Холестерол и алкохол или за по-лесно-Англия

„Бели, пъпчасали, въздебели. Това са голяма част от британките. Виж им премиерката и съди за околните. Тази дето се чуди какво да прави с Брекзита, всъщност повече прилича на произведение на Мадам Тюсо. Британките са дебели и…”, споделя родопчанин, който от 15 години живее и работи на Острова. Не е женен. Няма и намерение да се събира с британка. Иска си нашенка, но няма време за „преглед” на подходящите у дома. Прибира се всяка година само за месец.
„Имам чувството, че британците всячески се опитват да достигнат дъното. Чакат да дойде петък и нахлуват в пъбовете. Те работят до около 23 часа. В 23:01 ч. затварят. Който пил-пил. Всички по къщите си. Понеже имат малко време, се напиват до безобразие. Падат от столовете в кръчмата. Пеят, повръщат. Това представляват тези, на които се опитваме да подражаваме. И като дойдат на нашето Черноморие и се чудим защо е такова реномето на курортите ни. Освинват се навсякъде”, споделя нашенецът.

Бригади „бели роби”

Алармата се включва. Телефонът дори вибрира с цел събуждане. Часът е 5. Следва ставане с мъка от леглото. Навън е тъмно и студено. В душата възприятията са същите.
Започва поредният тежък работен ден. Далеч от дома. На хиляди километри…
„Оставаме без кръст. Първите дни е най-кошмарно. Докато пречупиш болката. След това се търпи”, разказват работнички по плантации във Великобритания.
Живеят в бунгала. По няколко. Като в малък концентрационен лагер. Но доброволен. Бачкат здраво, за да събират пари за семействата си у дома.

„Там британци няма да видите. Те не работят такава дейност. Дори сме сигурни, че не знаят за съществуването й. Ако не сме ние и такива като нас от Източна Европа, те няма какво да напазаруват от хранителните си вериги. А как живеем там, на никого не му пука. Ние сме роби за тях. Ние вършим черната им работа. Те гледат на нас отвисоко. С погнуса и отвращение. Ние сме чужденците, които трябва да създават тяхното охолство. Работим за жълти стотинки по техния стандарт. Глезим високомерието им”, разказват нашенки.
Питаме ги за бюста на британките, с насмешка.
Но те са напълно сериозни: „Мързеливи търтеи, без емигрантите са свършили!”.

Трагедията на еврото

14 юли 2016 година. 11 родопчанки са натъпкани в един автомобил и се прибират в кампуса след тежък работен ден на полето с ягоди в Испания. Жегата е умопомрачителна. Жените едва издържат. Колата трябва да влезе в движението на аутобана. В този момент минава ТИР. Шофьорът не успява да спре навреме и следва удар в леката кола с родопчанките…
На място загиват две жени от Неделино. Трета умира малко по-късно в болницата. Две от ягодоберачките са с тежки мозъчни травми и месеци наред испанските лекари се борят за животите им.
Трагедия, разтърсила цял един родопски град. Траур и мъка заради еврото. Пустото евро, което трябваше да осигури по-добър живот за семействата на тези дами у дома.

Общо 6 деца останаха сираци след катастрофата…

Източник: 24rodopi.com