Американските инвестиционни банки отчетоха рекордно тримесечие, докато европейските им конкуренти продължават да изостават. Сега обаче мащабният завой към дерегулация от двете страни на Атлантика може да даде така необходимия тласък на изпитващия затруднения европейски банков сектор.
Според анализ на CNBC на картата е поставен въпросът дали Европа може да изгради банки с достатъчен мащаб и финансова мощ, за да се конкурират с американските гиганти, които повече от десетилетие увеличават пазарния си дял в търговията, инвестиционното банкиране и капиталовите пазари.
Широката дерегулация в ЕС би могла да намали капиталовите изисквания, да освободи капацитет в балансите на банките и да разчисти пътя за повече трансгранични сливания и придобивания – потенциално променяйки из основи банков сектор, който отдавна се смята за твърде раздробен, за да бъде реален конкурент на Уолстрийт.
Европейската комисия ще представи предложенията си в доклад за конкурентоспособността на банковия сектор, който трябва да бъде публикуван в петък и ще очертае законодателните промени, планирани за 2027 г.
Според предварителната информация Брюксел подготвя отпадането на части от правилата за капиталови изисквания по т.нар. „Стълб 2“ (Pillar 2), свързани с коефициентите на ливъридж, като част от мащабна регулаторна реформа, насочена към повишаване на конкурентоспособността на банките.
Тези правила позволяват на националните надзорни органи да налагат допълнителни капиталови изисквания над базовото европейско правило за 3% коефициент на ливъридж.
Проектоверсията на доклада включва още мерки за намаляване на допълнителните капиталови буфери, които банките трябва да поддържат, облекчаване на отчетните изисквания към кредитните институции и повече конкретика около обща европейска схема за гарантиране на депозитите и застраховането. Според Financial Times подобна схема би могла да отключи процес на трансгранична консолидация в банковия сектор.
Европейските регулатори догонват останалите
Взети заедно, тези мерки представляват сеизмична промяна в начина, по който се регулират европейските банки.
Те следват сходни инициативи на регулаторите в САЩ и Великобритания за облекчаване на банковите правила, включително американските предложения за намаляване на капиталовите изисквания към най-големите банки с близо 5%.
„Европейските власти внимателно следят регулаторните промени във Великобритания и САЩ и просто не искат банковият сектор да бъде поставен в неизгодна позиция“, казва пред CNBC Якуб Лихва от TwentyFour Asset Management.
По думите му по-ниските капиталови изисквания ще улеснят банките да постигат по-висока възвръщаемост на собствения капитал, което ще направи акциите им по-привлекателни за инвеститорите.
„Само по себе си намаляването на капиталовите изисквания не гарантира оперативно подобрение на сектора, но може да улесни конкуренцията с глобалните играчи“, посочва той пред CNBC.
Америка печели, Европа търси нов модел
Американските инвестиционни банки преживяват изключително силен сезон на отчетите за второто тримесечие.
JPMorgan Chase, Bank of America, Citigroup, Wells Fargo и Goldman Sachs надминаха очакванията благодарение на рекордни приходи от търговия и възстановяване на сделките по сливания и придобивания.
Сега вниманието се насочва към европейските банки. По-късно този месец резултатите си ще публикуват Santander, UniCredit, UBS и Deutsche Bank.
Според Андрю Стимпсън, ръководител на анализа на европейските банки в KBW, именно промяната в политиката на ЕС може да даде нов импулс и увереност на ръководствата на банките.
„Европа осъзна, че се конкурира на глобален пазар и че досегашният фокус върху просто „опростяване“ на правилата няма да бъде достатъчен за постигане на стратегическите ѝ цели“, коментира той пред CNBC.
Стратегически слабости
Стимпсън отбелязва, че европейските лидери все по-ясно осъзнават стратегическите слабости на континента и значението на инвестициите в отбрана, инфраструктура за изкуствен интелект и енергийна инфраструктура – все проекти, които изискват огромни количества капитал.
„За да преодолее тези слабости, Европа се нуждае от банки и капиталови пазари, които да финансират тези проекти. Да кажеш на една банка, че може да попълва един формуляр вместо двадесет, няма да построи нито един от тях“, подчертава той.
Според него докладът за конкурентоспособността на банковия сектор, който ще бъде публикуван в петък, ще има ключово значение.
„Той ще засегне не само дерегулацията, но и промени в правилата и законите, които да направят трансграничната консолидация по-вероятна. Това би позволило на Европа да създаде банки с реален мащаб и способност да се конкурират както на вътрешния, така и на международния пазар.“
Пътят към европейски банков шампион
Предвид исторически раздробения банков пейзаж на континента, трансграничната консолидация се разглежда като ключов фактор за създаването на истински паневропейски банков шампион, способен да се противопостави на американските гиганти.
Това съответства и на амбицията на Европейската централна банка за единна банкова юрисдикция, в която капиталът и ликвидността да могат да се движат свободно между различните държави, а вложителите да се ползват с еднаква защита.
Но дори един от най-обсъжданите примери за подобно обединение – опитът на италианската UniCredit да придобие контролен дял в германската Commerzbank – срещна сериозна правна и политическа съпротива в Германия, където федералното правителство остава вторият по големина акционер в банката.
„Американските конкуренти имат огромно предимство по отношение на мащаба и от около 15 години отнемат пазарен дял на европейските банки, особено в капиталовите пазари“, казва Стимпсън.
„Наваксването е възможно, но ще изисква наистина големи трансгранични сливания в Европа. А всичко това ще отнеме време.“
Каролин Лизеганг, ръководител на отдела за капитал и управление на риска в Асоциацията за финансовите пазари в Европа (AFME), също предупреждава, че раздробеността, блокираният капитал и ликвидност, както и регулаторната сложност продължават да ограничават способността на банките да подкрепят растежа и инвестициите на единния европейски пазар.
Тя призовава Европейската комисия да предприеме амбициозен подход за премахване на това, което определя като „ненужни бариери“, и да подобри ефективността на разпределението на капитала в Европа.
„Фокусът вече трябва да се премести от диагностицирането на проблемите към тяхното решаване“, казва Лизеганг пред CNBC.
„Законодателните предложения, които се очакват в началото на 2027 г., представляват критична възможност да се промени конкурентоспособността на банковия сектор в ЕС.“
