С един замах беше унищожена тази икономическа и външна политика, която беше разработвана и въплъщавана в живота почти половин век. Политическата система се оказа пречупена в резултат на бунт срещу елита. Обединеното кралство се разедини, а Англия се оказа разделена на големи градове и слединдустриална провинция. Гласуване против глобализацията. Решение, отслабващо Европа и Запада. Политическо земетресение. Всички тези изказвания са твърде сдържани.
Преди 60 г. Суецката криза спусна завеса над империята. В резултат на референдум извънредно раздробената Британия се отказа от ролята на една от водещите западни страни.

Великобритания в продължение на векове е глобален играч и дълго време нямащата равна на себе си империя разтръби отстъплението. Забравете носталгичните мечти за страна, която хвърли оковите на Брюксел и е на път да завладее света отново. Следващото десетилетие Великобритания ще проведе в търсене на ролята си, която значително се намали.
Гласуването срещу ЕС може да стане и гласуване срещу Великобритания. Привържениците на Breеxit са английски националисти. Шотландия и Северна Ирландия не искат да излизат от ЕС. Като и Лондон, представляващ изключително глобализиран град. Така че излизането от един съюз може да се окаже гибел за другия.

Политическите сътресения от този бунт срещу срещу стария режим ще бъдат изпитани от мнозина далеч отвъд британските брегове. Това е мощен удар срещу Европа и предупреждение към общопризнатите партии от либералните демократични държави. Такъв изход е в резултат на бунт срещу глобализацията и чисто британска враждебност към бюрократите от ЕС в Брюксел. Имиграцията също изигра значителна роля - та нали Великобритания винаги е била отворена към външния свят.
Колко леко и просто неудържимият патриотизъм се превърна в заслепяващ национализъм!

Погледнете към страните от Европа, после хвърлете поглед отвъд Атлантика, където Доналд Тръмп провежда президентската си кампания, и ще видите същото кипящо възмущение по повод на глобализацията, миграцията и съкращаването на разходите за социални нужди. Следвоенният политически ред, в който доминираха дясно- и левоцентристки партии, изпитва безпрецедентен натиск. Засилващият се популизъм на крайно левите и десните предизвиква спомени за 30-те години на миналия век.
На Камерън ще му се наложи да си ходи. Историята ще го запомни като премиер, който в опит да умиротвори собствената си партия, постави на карта бъдещето на страната.
Хората гласуваха за отказ от страна на ЕС, но няма съгласие за това какво може да замени членството. Който и от привържениците на Brexit да смени Камерън на "Дауниг стрийт" (най-лошият вариант би бил фаворитът Борис Джонсън), на него (или на нея) ще бъде много трудно създаването на консенсус.
Не, Великобритания няма да бъде поразена нито от глад, нито от бубонна чума. Но поради своето решение за излизане тя ще стане по-бедна и по-слаба. Истината каза Барак Обама, който заяви, че ролята на Великобритания в Европа укрепва влиянието й във Вашингтон.
Тук могат да бъдат добавени още десетки други столици - Пекин, Делхи, Токио и т. н. Светът вече не принадлежи на Запада. Към свободата, демокрацията и върховенството на закона - на всички ценности, за чието авторство претендира Великобритания - е отправено предизвикателство.
Европа, въпреки всичките си недостатъци, беше тази институция, чрез която Великобритания можеше да оказва положително влияние. Сега тя реши да избяга от себе си. Но такава самоизолация отразява неразбирането както на интернационалния характер на британските интереси, така и мрачните геополитически реалности. Колко ли време ще мине, преди да настъпи разкаяние?

Източник: Филип Стивънс, в. "Файненшъл таймс", "Стандарт"