Ако ПП-ДБ бяха част от телевизионното творчество, то със сигурност политическият проект на олигарха Иво Прокопиев би бил карикатурен анимационен сериал.
Зле нарисуван, с елементарни послания и дебелашки хумор. А един от най-карикатурните образи в този анимационен филм на абсурда безспорно би бил Ивайло Мирчев. Вечният втори в „Да, България“ дори сега не може да избяга от амплоато си на чирак. Който продължава да търси своя нов началник.
След като доскорошният му по-голям батко Христо Иванов за втори път безславно хвърли оставка като шеф на „Да, България“ – олигархичното прокси в политиката на Иво Прокопиев, Мирчев рязко се оказа претендент за овакантения пост.
И може би в главата му е било някак логично той да го получи наготово – все пак години наред, при това с доста повече кила на гърба си, следваше неотлъчно Иванов и по команда се търкаляше в прахта за него. То не бяха барикади на рафинерията „Лукойл“, то не беше пиратско акостиране на „Росенец“ (Мирчев стоеше зад камерата снимаща Иванов) – въобще всички циркове, които трябваше да бъдат публично разиграни, бяха прегръщани с охота от Мирчев.
Затова явно много се е обидил и засегнал като е видял, че за поста на псевдошеф в умиращата партийка на Прокопиев, са се наредили още петима знайни и незнанйи артисти, сред които дори личната секретарка на Иванов – Надежда Йорданова. И Мирчев е решил да подходи към обичайното си състояние – на слуга, търсещ нов господар в светлината под прожекторите.
Някак логично щенията на комунистическо отроче Мирчев (баща му е бил дългогодишен първи секретар на БКП в Крушари) се насочиха към лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, към когото отчаяно се опитва да се прилепи в последните години. И извади обичайната си опорка, с която е свикнал да привлича вниманието на господарите си – Пеевски е лош.
Тази мантра на протежетета на Прокопиев през годините се оказа жизненоважна за тях, защото дълго време убеждаваха обществото, че те са добри, а лидера на ДПС и председател на ПГ ДПС – Ново начало – много, ама много лош.
Затова едва ли има изненадани, че изтъняващия Ивайло Мирчев се появи в ефир, за да изръси следната глупост: "Борисов отдавна е притиснат от Пеевски "по едно доста неудобно място".
Борисов е оцъклил очите и гледа опулено". Ако търсите някаква логика в думите на Мирчев, недейте. Той просто се опитва хем да се направи на мъж, хем да не ядоса прекалено човека, на когото в продължение на години се мазнише и от когото сега очаква да запълни дупките във все по-изтъняващото откъм грантове меню.
Той спокойно може да изнася пълни лекции по хранителните разстройства на грантаджиите – все пак освен, че е отслабващ ударно (с помощта на едни известни инжекции) полу-депутат, полу-бизнесмен, а най-вече платен изпълнител на олигархията. Мирчев е много наясно, че след като години наред преяжда с парите на обикновените американци, за да крепи олигархията у нас, а след това ударно се вталява по втория начин, сега принудителният глад хич няма да му се отрази добре.
Затова по стар комунистически прийом (и в синхрон с комунистическото минало на фамилията си) Мирчев, досущ един Матросов на амбразурата се опитва хем да брани Прокопиев, Сорос и остатъците от мрежата им на влияние, хем да атакува вечния враг на задкулисните играчи в страната – лидера на ДПС Делян Пеевски и в същто време да се мазни на Борисов, който пък от своя страна тайно винаги се е разбирал (или както казват хората - е имал дослук) с Христо Иванов и жълтопаветниците от партията му, като Мирчев например.
Фактите днес са ясни! Не Пеевски е хванал Борисов на "едно доста неудобно място", а Мирчев години наред се прилепваше към лидера на ГЕРБ по един доста срамен начин. В ефир Мирчев се закле, че нито той, нито Христо Иванов са пили мазно турско кафе и уиски в кабинета на Пеевски. Но истината се оказа съвсем различна.
Реториката "Анти Пеевски", обаче не само не минава, но и се обръща срещу тях с безпощадната сила на бумеранг, който ще ги уцели право в десетката. Всички си спомнят какво се случи с призива на Христо Иванов през октомври 2021 г.
"Нито глас за Пеевски" по време на предизборната му обиколка във Велико Търново. Хората не само подкрепиха Пеевски, но и му дадоха подкрепа в пъти по-голяма от тази за Христо, Мирчев и рехавата им свита. От тогава досега бутиковата партия ДБ не е мръднала от мъртвата си точка, а доверието за Пеевски и партията му ДПС - Ново начало расте с всеки ден. Защото хората вярват на действия и факти, а не на лъжи и популистки лозунги.
Същият този Мирчев търси близостта на Борисов по един доста унизителен начин, готов е да му стане "момче за всичко", само и само да оцелее още един мандат на топло в парламента. С пъргавостта на опитен сервитьор, „тигърът от Крушари“ (както е наричан Мирчев в парламента) всеки ден се предлага с ниски поклони на Борисов. От друга страна Мирчев знае много добре колко много Борисов жадува да бъде харесван от "умнокрасивитета", което създава предпоставка за желаната и от двамата симбиоза.
Самият Пеевски от години е сред малцината български политици, които неспирно се опитват да вадят на светло схемите на соросоидите и техните задкулисни кукловоди. Явно схемите никак не са малко, защото захлебилите с чуждите пари грантаджии видимо са много стреснати и всячески се опитват да прехвърлят проблема от болната към здравата глава.
Разбирай – те може и да са точили парите на САЩ и да са изпълнявали поръчките на Сорос, може да са с тежко комунистическо минало и дебели връзки с Русия, но „лошият“ е Пеевски. Да му приписват своите грехове вече не хваща вярата на хората - изтърка се през годините, а и нарастващото доверие към Пеевски съвсем обърка манипулациите на задкулисието и срина окончателно опорките им.
Слабеещият Ивайло Мирчев вече страда и от странични ефекти – бързо забрави колко много се възхищаваше на лидера на ДПС – Ново начало. Само до преди година Мирчев с охота обясняваше, че е силно впечатлен от Пеевски, а днес върти отново старата изтъркана плоча.
Дали причината за този обрат се крие просто в предозирането с медикаменти за отслабване (всеки ден с една инжекция - маниакалност, породена от комплекса на Мирчев за собствената си малоценност) или и във факта, че самият Пеевски наскоро настоя за комисия, която да освети дейността на соросоидите у нас, неизменна част от които е и вечния втори в отичащия в политическия канал инженеринг на соросоидите - партията „Да, България“.
„Аз много време го говоря това нещо и вече трябва да се случи. Досега нямаше воля. Сега се надявам да има воля или ще се види, че всички се страхуват от тази фамилията и искат България да бъде частна държава на Сорос. Аз това няма да го позволя“, категоричен бе Пеевски и дори обеща: „Едно е сигурно, че ако сега се уплашат, когато аз дойда на власт ще изхвърля брутално тези организации от България.
Ще разчистя България от соросите, давам дума“. А щом лидерът на ДПС – Ново начало е обещал, че прочистването на страната от преялите с грантове соросоиди е започнало, това със сигурност ще се случи. Още повече, че самите „караконджули“ (по Мирчев) вече виждат как ще изглежда бъдещето им и затова с отчаяние започват от сега да се включват в игри на глада за собственото си оцеляване.
