Първо се появиха руските военни, а след това се разгоря многостранна борба за ексклузивното право да се интерпретира това събитие, пише немското издание Der Tagesspiegel по повод петата годишнина от кримската интервенция, цитирано от „Фокус“.

Акцията бе бърза и добре планирана: преди пет години в Крим се появиха военни в униформи без отличителни знаци. Те заеха стратегически важните обекти и за малко време взеха украинския полуостров Крим под свой контрол. Кремъл отрече това да са негови войници. Чак, когато всичко свърши, Владимир Путин призна, че това е била неговата армия.

Германия тогава в значителна степен недооцени действията на Русия. След появяването на „зелените човечета“ в Крим, политиците и експертите казваха, че Путин няма да анексира украинския полуостров. Защо му е да го прави, мислеха си те. Отговорът на рози въпрос е както прост, така и жесток: защото можеше.

Край на следперестроечния период

Събитията в Крим през февруари и март 2014 година станаха преломен момент в историята не само на Украйна, но и на цяла Европа. След анексията на Крим стана ясно, че следперестроечния период, който започна така многообещаващо през 1989 година, окончателно потъна в канала.

За първи път след Втората световна война, една европейска държава разшири територията си за сметка на свой съсед и против неговата воля. Преди това немците живяха с илюзията, че всички свързани със сигурността проблеми са някъде далеч от тях, толкова далеч, колкото планината Хиндукуш. Но след анексията на Крим и интервенцията на Москва в Източна Украйна се разсеяха надеждите, че Русия е станала партньор и Кремъл вече не е агресивен.

Докато демонстрантите на киевския Майдан се отбраняваха от силите за сигурност, в Гермния се разгоря борба за ексклузивното право на интерпретация на тези събития. Както путинските военни в Крим криеха своята принадлежност към Русия, така и борбата за общественото мнение в Германия се водеше зад кулисите – с помощта на целенасочена дезинформация и фалшиви новини, както и управляеми кампании в социалните мрежи. Това се случва и до днес.

Ту се правят опити да се посеят съмнения и да се представи истината като един от многото варианти за интерпретация на събитията, ту се правят лични нападки срещу критиците на Москва. Играчи от крайно дясното и крайно лявото крила на политическия спектър застават на страната на Кремъл – и това не е случайно.

Деструктивни въздействия отвътре и вън

Политиците, медиите и обществото в Германия се оказаха неподготвени за толкова масивно въздействие върху тях. И други държави през последните години не си представяха доколко слабо са защитени либералните демокрации от деструктивни влияния отвътре и вън.

Преди гласуването за Брекзит едва ли някой е вярвал, че противниците на Европа ще победят. А когато Доналд Тръмп издигна своята кандидатура за поста президент на САЩ, всички се смееха на тези, които считаха победата му за възможна.

Какви уроци трябва да се извлекат от събитията през 2014 година? В обществения живот на Германия войната в Украйна започва да се забравя, въпреки че тя продължава и хората умират там всяка седмица. Германия трябва по-активно да търси решение на проблема и в същото време по-ясно да посочи отговорността на Русия за тази война. В същото време е наложително да се започне публична дискусия за това как да се увеличи съпротивата на германското общество към скрито влияние отвън.