"Ако световната политика се движеше от първични емоции - тоя е "добър", онзи е "мръсник"; този ще го "смачкат", онези "се лигавят", на другия ще му "сменят физиономията", "всичко или нищо" и прочие, човечеството никога нямаше да излезе от стадия на първобитното дивачество" - това написа в личния си фейсбук профил конституционалистът и собственик на "Галъп интернешънъл" доц. д-р Борислав Цеков.
"В политиката (в сериозната, не гледайте родния политически примитивизъм!) се прави хирургически точно съпоставяне на емоционалните желания и идеологически цели с реалността. Преценява се тяхната постижимост, необходимите ресурси и цена (политическа, икономическа, военна).
На тази основа се разделят реалистичното и постижимото от нереалистичното и трудно или напълно непостижимото. Оттам се определят стратегията, тактиката и реализацията.
Всичко останало - кой какво му се искало, пък колко много му се искало и как му се било искало - са размисли и страсти на битово ниво, които нямат (и никога не са имали!) място а световната политика.
Казвам това по повод общонародния порив за битовизация на геополитиката на плоскостта на емоциите. Това, което прави президентът Доналд Тръмп с поставянето на Путин на масата на преговорите с президента Зеленски, както и консолидирането на европейските лидери около Белия дом по този въпрос, е достижение с огромно значение.
Единствено президентът Тръмп можеше да го направи!
Другото - да се зъбят зад траншеите и да се разменят истерични декларации, е по силите на всеки квартален бабаит, но е безполезно, защото не променя реалността.
Тръмп мобилизира на различни нива сили, ресурси и процеси, които да принудят и склонят всички към преговори, да създаде определена рамка за тези преговори, да позиционира САЩ като арбитър, а не като страна в тези преговори, което съответства на глобалното лидерство на САЩ и дава свобода на действие.
Разбира се, макар и изключително важна, това е само първа стъпка. Оттук-насетне ще се върви в посока към конкретиката на преговорите между държавата-агресор - Русия и жертвата на тази агресия - Украйна.
Ще има димна завеса от всевъзможни слухове и интриги, които ще се пускат контролирано от всички страни в този процес. Сред масовото обществено мнение ще има изобилие от лични интерпретации и импровизации, включително запалянковщина и тонове измишльотини в стил "така ми се струва" и "нямам информация, но имам лично мнение".
Това е нормално, но е без значение. Когато дойдат фактите - официално потвърдени - за конкретни резултати от тези преговори или за липсата на такива, тогава ще могат да се дават сериозни и свързани с реалността оценки на случилото се и неговите последици.
А за да разберете колко далеч са от реалността на този етап масовите оценки, особено на западните либерални медии, ще обърна внимание само на един детайл.
Мястото на срещата Тръмп-Путин - Аляска, беше обяснявано като едва ли не отстъпление на Тръмп, понеже някога по тези територии е имало руски колонии и все едно Путин се бил връщал "у дома". Цитираха се възторжени отзвуци в този смисъл и от руската пропагандна машина, като едва ли не потвърждение на тази несъстоятелна интерпретация.
Нищо подобно. Тъкмо обратното - изборът на Аляска, освен логистичните си предимства, имаше и пределно ясно послание за резигнацията и слабостта на Русия. Това е така, защото Аляска е символ на историческата слабост на Русия пред Америка. Руските колонии са продадени на САЩ не от находчивост, а поради бедност.
Путин беше принуден да дойде на тази територия на историческото унижение на Русия. И рутинният протоколен червен килим по никакьв начин не променя това послание. Напротив - подчертава го.
Кремъл много добре разбра това послание и се опита да отвърне сьщо символно, макар и нефелно - с пуловера на Лавров с надпис "СССР", с други думи - не ние, а царска Русия беше слаба и продаде Аляска.
Такива ми ти работи...", пише още доц. Цеков.
