Турция, подтиквана от Англия и Фрация, обявява война на Русия през 1768 г. В резултат на разгрома на турците, руската армия излиза през 1770 г. на р. Дунав, а година по-късно завладява и Крим. Турската страна е принудена да иска мир. Подстрекавана от Англия и Франция, турската страна обаче прекратява преговорите за мир и възобновява военните действия, пише доц. д-р Йордан Величков за "Труд".

През 1774 г. руската армия, командвана от Суворов, разбива войските на великия везир, с което е открит пътят към Истанбул. Турция отново моли за мир. Той е сключен в българското село Кючук-Кайнарджа. Според договора Русия получава излаз на Черно море, земите на Причерноморието, наречени Новорусия, т. е. днешна южна Украйна, правото да притежава свой флот, който може свободно да преминава през проливите Босфора и Дарданелите.

Русия получава и възможността да защитава правата на християнските народи в Османската империя. Кримското ханство получава независимост.

Турция не желае да приеме факта, че Русия вече има излаз на Черно море и прави отчаян опит да си върне Крим. В последвалия нов военен конфликт, турската армия е разбита и полуостровът е включен в състава на Руската империя.

През лятото на 1787 г. Турция настоява Русия да u върне Крим и започва поредните военни действия. Руската армия, отново под командването на Суворов, разгромява турците и дори превзема най-стратегическата турска крепост Измаил, господстваща над р. Дунав. В тези боеве се отличава бъдещият голям руски пълководец Кутузов.

Наред с успехите на руската армия, блестящо се представя и руският флот. Под командването на адмирал Ушаков той унищожава целия турски флот при н. Калиакра край Варна. Турция няма друг изход освен пак да моли за мир. Мирният договор е подписан в гр. Яш. Според него границата между двете страни става р. Днестър. Турция за първи път признава и п-в Крим за владение на Русия.

Така след 22 години, през които се водят две тежки, продължителни и кръвопролитни войни - през 1768-1774 и 1787-1791 - Крим става неразделна част от руската държава.

През 1787 г. се случва едно любопитно за историята събитие. Екатерина II кани европейските посланици, полския крал и австрийския император Йосиф II да посетят земите на Новорусия и Крим и лично да се убедят, че Русия твърдо е стъпила на Черно море.

Турция не може да се примири със загубените черноморски територии и п-в Крим. Англия и Франция са разтревожени от нарастващата мощ и международно влияние на Русия. Антируската политика на трите държави ги обединява в безпрецедентна по мощ коалиция. Турция поставя началото на известната в историята Кримска война през 1853 г. Месеци по-късно във войната влизат Англия и Франция.

След почти две години на непрекъснати боеве с променлив успех, Русия, изтощена сериозно, иска мир. Той е подписан в Париж през март 1856 г. Териториалните u загуби са незначителни. Губи само южната част на Бесарабия. Крим остава в границите на Руската империя.

В продължение на 163 години - от 1791 до 1954 - Крим е неразделна част от руската държава. През 1954 г. всесилният партиен ръководител на СССР Никита Хрушчов - украинец, еднолично нарежда Крим да бъде иззет от Руската федерация и включен в границите на Украйна. Никой в Москва не реагира, защото всяко противопоставяне на партийния вожд означава най-малко политическа смърт.

При разпада на СССР новият стопанин на Кремъл Борис Елцин вероятно не е бил в адекватно състояние и хич не го е било грижа за Крим. Пък и в Москва са вярвали, че полуостровът ще остане във владение на една братска държава - Украйна. Доста наивно! Появата на профашистката хунта в Киев и наложената от тях воинствена антируска политика, както и готовността Украйна да бъде вкарана в НАТО и да предостави Крим на САЩ за военноморска база стряскат руското ръководство.

Като отчита надвисналата огромна заплаха за сигурността на руската държава, президентът Путин и екипът му решават със светкавичен акт на специалните сили да възстановят суверенитета на тази руска земя. Подчертавам „руска“, защото въпреки 60-годишното украинско владение на полуострова, осемдесет процента от населението му си остава руско и само десен процента украинско.

Предлагам изнесената обективна и безспорна историческа и етническа реалност за п-в Крим на вниманието на българските и европейските граждани (материалът ще бъде преведен и на английски език). Нека те преценят на кого принадлежи Крим.

На тази държава, която е дала огромни жертви, за да спаси поробеното население от деспотичната и брутална Османска империя, след което го владее повече от 150 години, или на държавата, която го получава като „подарък“ от сънародника си Никита Хрушчов - всевластен и всесилен лидер на Съветската държава. Та този крайно неуравновесен авантюрист на три пъти през дванадесетгодишното си управление изправя света пред прага на ядрена катастрофа!