Днес Турция проявява характер. Твърд характер. Вече не иска да бъде просто модел за ислямския свят, а да бъде призната като регионална сила. Това пише днес в коментар Дойче веле. 

Ето и статията: 

Ердоган води битки на много фронтове. Той не познава никакви задръжки. Действията му обаче са предвидими. По политическия му стил и до днес си личи, че е човек, израснал в един от най-проблемните квартали на Истанбул, пише Дойче веле.

Отминаха времената, когато "меката сила" Турция искаше да бъде разглеждана като модел за ислямския свят. Днес Турция действа с твърда ръка и желае да бъде призната за регионална сила.

Тя изпрати свои войници, наемници и оръжия в Сирия и в Ирак, както и в Либия и в Азербайджан. А нейните военноморски сили, които едно време бяха напълно пренебрегнат род войски, днес са най-големите в Източното Средиземноморие и демонстрират там своята мощ.
Турция смята за успех всичко, което тревожи НАТО и ЕС. В Сирия турската армия спря сирийско-руското настъпление към провинция Идлиб, предотвратявайки по този начин нова бежанска вълна.

В Либия пък тя обърна хода на войната и принуди антитурската коалиция там да премине в отстъпление. Това се превърна в предпоставка Турция - посредством агресивна политика в цялото Източно Средиземноморие - да оспори съществуващите международни договорености за континенталния шелф и изключителните икономически зони в района, както и да настоява за правото си да участва в експлоатирането на природните богатства.

Сега с военната си и политическа подкрепа за Азербайджан Турция открива трети фронт срещу Русия - след Сирия и Либия. В конфликта за Нагорни Карабах руснаците са на страната на Армения. Дългогодишното мъжко приятелство между президентите Ердоган и Путин днес е охладняло. Днес турският президент обвинява Русия, че не отчита турските интереси.

Турската армия и стилът на Ердоган

Три са факторите, окуражили Турция да се включи в конфликта в Кавказ. Първо: през последните години турската армия успя да натрупа доста опит със своите бойни дрони и наемници в Сирия. Освен това Турция се въоръжава сериозно въпреки икономическите си проблеми в момента - ¼ от бюджета на страната пряко или непряко е за военните.

А разработената от армията концепция "Синя родина" се превърна в основата за агресивното поведение на Турция в Средиземно море. Вярно е, че след неуспешния опит за преврат през 2016 година армията вече не е силен политически фактор, но пък тя е по-силна от всякога, а нейните военни успехи ѝ помогнаха да си възвърне донякъде загубеното доверие сред хората.

Вторият фактор е празнината, на която се натъква Турция в Източното Средиземноморие, страните от Леванта и Кавказ, възникнала поради липсата на интерес от страна на САЩ. ЕС не може да запълни този вакуум, защото не е единен и за разлика от Турция не е готов да заложи на военна конфронтация.

Трето: Ердоган не познава никакви задръжки. В политическата си кариера той често е търсил открития конфликт за постигане на набелязаните цели.

В политическия му стил и до днес си личи, че е човек, израснал в един от най-проблемните квартали на Истанбул. Ердоган поема рискове, които смята, че може да пресметне. И често има успех. Издигането си той дължи на политическия си инстинкт да вижда шансовете и да се възползва от тях. Макар и да подкрепя диктатора Алиев, в конфликта в Кавказ Ердоган се представя за водач на мюсюлманите и тюркските народи.

Ердоган управлява автократично, но е предвидим. Когато е подложен на натиск, той реагира с още по-голям натиск, за да се покаже като силен лидер, който не проявява слабост. На политическите и материални стимули той отговаря положително, ако се очертава да има облаги от това. Или пък с пълно игнориране - ако няма такива.