Всеки новоизбран управник се ползва от една неписана привилегия - оставят го на мира през първите 100 дни от мандата му. И чак след това критиките са позволени, пише в анализ Дойче Вебле. В политиката това е традиция. Тереза Мей, британската министър-председателка, сега е точно на границата между двата периода. След юнската буря все още е спокойно около нея. Засега. Пък и още нищо не се е случило. Но постепенно започваме да се питаме какъв е нейният план?
Идването си на "Даунинг стрийт" 10 тя дължи на една революция - бунта на "милиони пренебрегнати граждани, какъвто се случва само веднъж на едно поколение", както обяви Мей на конгреса на торите. На референдума, който нейният предшественик Дейвид Камерън не желаеше, надделяха привържениците на Брекзита и сега Тереза Мей е тази, която трябва да го осъществи на практика. Резултатът от вота обаче в никакъв случай не беше "трудова злополука", както гледат на него в Брюксел. Социологът Джон Къртис посочва, че британците очевидно не съжаляват за решението си. И ако трябваше гласуват отново, те щяха да потвърдят своя вот, твърди той. Дори самата Мей първоначално беше срещу Брекзита, но сега си го присвоява.
Едва беше влязла на "Даунинг стрийт" и Тереза Мей се запъти най-напред към Берлин, където трябваше да изслуша и доста критика. Например това, че ЕС не е искал от Великобритания да напуска съюза, уверявала я канцлерката Меркел. Сега британските консерватори спорят за това по какъв начин да се осъществи политическият и икономически развод между ЕС и Обединеното кралство. А Тереза Мей далеч все още няма ясна концепция за това. 

Торите - за силна държава

Ясно е само това: че след референдума британските консерватори промениха отношението си към Брекзита. Очевидно са отминали времената, когато те правеха всичко възможно да държат икономиката по-далеч от лапите на държавата, т.е. да я "пазят" от нея. Тереза Мей междувременно настоява за силна държава, която "да наклони баланса в полза на трудещите се". Очевидно идва краят и на строгата политика на икономии, от която пострадаха най-вече хората с по-ниски доходи. По този повод Мей каза, че взема насериозно грижите на хората, които се оказват губещи от глобализацията. Техните страхове от имиграцията не бива да се игнорират с аргумента, че били "провинциални".
Напротив дори - британската министър-председателка се позиционира сега твърдо на страната на градските и либералните елити. Тя възнамерява да поведе борба срещу бонусите на концерните, да запуши данъчните пробойни и се обявява за по-силна регулация на финансовите пазари. Свободната пазарна икономика се нуждае от ремонт, нещата повече не могат да продължават така, казва още Мей. Чак да не повярва човек на ушите си, защото в случая става въпрос все за централни теми за лейбъристите. Но откакто политическата конкуренция под ръководството на Джереми Корбин пое твърдо наляво, консерваторите се опитват да се настанят в осиротелия политически център. В своята реч на партийния конгрес в Бирмингам в началото на месеца Тереза Мей заговори за "новата среда".

С пантофи към абсолютен контрол




От тази реч насам консерваторите се питат колко от предизборните обещания на предшественика си (Камерън) Мей може да загърби, без това да резултира в призиви за нови избори. Във всеки случай тя вече разхлаби неговата строга политика на икономии и така погреба целта за постигане на бюджетен излишък до 2020 година.
Засега партията я следва. Тереза Мей, която наскоро навърши 60 години, се показва като абсолютна привърженичка на строгия контрол. След като през 1997 г. тя влезе в Долната камара на парламента, редовно следи какво вършат ресорните шефове. Преди да вземе някакво решение, тя дълго проверява, информира се и по този начин елиминира опасността от допускане на груби грешки, твърдят хора, които са работили с нея във вътрешното министерство, което тя оглави през 2010 година. Тази изчаквателна тактика я сближава донякъде с Ангела Меркел. Нейната запазена марка са островърхите дамски обувки в леопардов дизайн. Но този моден акцент в никакъв случай не я прави да изглежда като някаква натруфена дърдореща лелка. Напротив, светското говорене не е сред силните ѝ страни, а нейният специалитет е по-скоро сухата обективност. Това позволява на страстната танцьорка поне досега да се движи сигурно на политическия паркет. "Не клюкарствам за другите на вечеря", казва Мей за себе си. Характерът ѝ внушава респект, само че все пак остава въпросът как ще успее да позиционира Великобритания след Брекзита.

"Твърд" или "мек" развод?



Все повече се очертава вариантът "твърд" Брекзит. В началото на октомври "Файненшъл таймс" дори пледира за това Лондон да си вземе полагащия му се дял от запасите на ЕС от близо 45 хиляди бутилки коняк и вино. Да не говорим за общите произведения на изкуството и недвижимите имоти на европейското семейство. С други думи - предстоят много подробни разговори около раздялата, който спектакъл все още е обвит в мъгла. Но същината на въпроса е друга: Тереза Мей иска най-вече да спре имиграцията от ЕС. Само че свободата на придвижване е един от най-важните принципи на общността, т.е. не подлежи на преговаряне. И ако Великобритания твърдо държи на това, то оставането ѝ в митническия съюз става немислимо. ЕС просто няма да се съгласи да има свободно движение на стоки и услуги, но това да не важи за хората. Говори се много за подписване на споразумение за свободна търговия с Великобритания. по този начин биха могли да отпаднат митата, но не и бюрократичните спънки, например разрешителните, които ще трябва да бъдат договаряни поединично. За матрица може да послужи Договорът за свободна търговия между ЕС и Канада. Само че този договор отне много време, преговорите продължиха цели седем години. Брюксел не може да прави големи отстъпки на Великобритания, дори само защото не може да поставя на карта единството на съюза.
Затова по-вероятен изглежда твърдият развод с ЕС. Тереза Мей зададе вече посоката: "Напускаме ЕС, за да станем напълно суверенна и независима страна", каза тя. А това означава: повече контрол по границите и по-малко достъп до вътрешния пазар. Само че никой още не може да си представи как точно ще работи това. Нито в Лондон, нито в Брюксел.