Наскоро ЕС реши да не налага на Русия икономически санкции – този път заради участието ѝ в сирийската гражданска война. А Москва се старае да не дава нови поводи за подобна дискусия. След острата международна критика заради многото цивилни жертви в Сирия, руските ВВС прекратиха бомбардировките си срещу бунтовниците в Алепо. А в четвъртък президентът Путин заяви в Сочи, че Русия се въздържа от действия.

аговори ли Западът за санкции срещу Русия, неизменно започват да се изказват всевъзможни скептици. Действащите наказателни мерки срещу страната не били показали никакво въздействие, твърдят те по повод мерките, наложени на Русия заради Украйна. След анексията на Крим през март 2014 година, ЕС, САЩ и Канада забраниха на някои руски политици да влизат на тяхна територия и замразиха банковите им сметки. След ескалацията на войната в Източна Украйна бяха наложени и икономически санкции, които засегнаха най-вече руските банки, защото те вече не можеха да получават заеми от Запада. Беше ограничен и достъпът до съвременните западни технологии за руските петролни и газови концерни. Русия пък реагира на санкциите с налагане на забрана за внос на западни хранителни продукти.

"Новата икономическа реалност" на Русия

Не е лесно да се направи равносметка след две години, защото въздействието на санкциите трудно може да бъде отделено от други фактори. Така например руската икономика показваше слабост още преди анексията на полуостров Крим. Сриналите се през 2014 годинацени на петрола и природния газ на световните пазари също засегнаха тежко руската икономика, тъй като ставаше дума за двете най-важни експортни суровини на страната, от които идват и най-големите приходи в държавния бюджет. Въпреки празните каси, руското правителство инвестира много във въоръжаването на армията и направи съкращения в други сфери.

Населението безспорно усеща съкращенията на гърба си, но тези неволи нямат почти никаква връзка със санкциите. В Русия се утвърди едно ново понятие. В Москва говорят за "нова икономическа реалност". Звучи неутрално, но всъщност описва едно положение, което може да бъде наречено криза. Става дума за условията, в които съществува Русия след анексията на Крим: западни санкции, ниски цени на петрола, девалвация на рублата, рецесия, инфлация. Правителството на премиера Дмитрий Медведев изхожда от предположението, че санкциите и ниските цени на петрола ще се задържат в средносрочна перспектива. А президентът Путин подчертава, че Русия успешно се е приспособила към тази нова ситуация.

Първоначално в Русия се подиграваха на западните санкции. Млади рускини рекламираха тениски с надпис "Топол не се страхува от санкции". "Топол" е името на руска междуконтинентална ракета. В последно време обаче по улиците вече не се чуват подобни вицове. Дори президентът Путин призна, че санкциите са осезаеми. Най-голямата опасност произтича от ограничения достъп до съвременни технологии, заяви той на конференция в Москва в началото на октомври.

Под границата на бедността 

Повечето руснаци също усещат влиянието на санкциите. 72% от участниците в допитване на социолозите от Центъра „Левада” признават, че санкциите дават отражение върху икономическото положение на страната. Също толкова висок процент от анкетираните обаче са на мнение, че няма нужда от никаква промяна на руската политика. Едва всеки пети от анкетираните пледира за компромиси и отстъпки, за да бъдат отменени санкциите.