Режимът на Ким си осигури недосегаемост. САЩ и сами са виновни за това. Дали Тръмп няма да изгуби търпение и да бомбардира севернокорейските ракетни заводи? Това би запалило нова Корейска война, смята Мартин Фриц. През януари американският президент Доналд Тръмп смяташе, че е изключено Северна Корея някой ден да се сдобие с междуконтинентална ракета. Но само половин година по-късно това вече е факт. Изстреляната балистична ракета явно може да прелети на разстояние до 8000 километра и да пренася ядрени бойни глави. Така Северна Корея влезе в крайно ограничения кръг от държави, които са в състояние да достигнат САЩ с ядрени ракети, пише "Дойче веле".
В действителност новото оръжие едва ли може да представлява сериозна военна заплаха. Зареждането му с течно гориво отнема много време, а ракетата лети толкова бавно, че противниковата отбрана може лесно да я свали. Съмнителни са също надеждността и точността на ракетата. За да се направят съответните подобрения, ще е нужно със сигурност още много време.

Режимът на Ким - на практика недосегаем
Само че за севернокорейския лидер Ким Чен-ун е важно главно сплашващото въздействие на ракетите с широк обсег на действие.

Неговият режим сега стана на практика недосегаем, защото притежава способността за ядрени противоудари с непредвидими последици за САЩ. Така Ким най-после ще може да разговаря на равна нога със заклетия си враг САЩ, за да постигне политическите си цели – подписването на мирен договор и прекратяването на санкциите на ООН. Колкото и парадоксално да звучи, пробивът в ракетната технология сега ще внесе раздвижване в международен план.

Досега ракетното въоръжение на Северна Корея беше заплаха само за съседните Южна Корея и Япония. САЩ поддържаха ядрен чадър над съюзниците си, но наблюдаваха до голяма степен безучастно напреженията в региона. На севернокорейските провокации Вашингтон реагираше инстинктивно и стереотипно. Това време обаче вече отмина, тъй като  САЩ започват реално да усещат, че са застрашени и самите те.

Повече натиск върху Китай
В момента спиралата като че ли се върти по познатия модел. САЩ отново искат да затегнат санкциите и на срещата на върха на Г-20 в Хамбург ще искат от Китай и от други страни повече подкрепа за мерките им срещу Северна Корея. Като се има предвид двойната игра на Пекин в региона, Вашингтон би могъл да упражни по-голям пряк натиск върху Китай.

Но туитовете на Тръмп показват, че той най-вероятно няма да има търпението да изчака ефекта от тази своя изолационистка стратегия. Реформаторските му планове в САЩ буксуват, затова и му трябват бързи успехи във външната политика. Една от възможностите е с въздушни удари да бъдат разрушени ракетните фабрики в Северна Корея. Само че в такъв случай САЩ рискуват да провокират неконтролируема ескалация, например ответен удар по милионния град Сеул. Япония и Южна Корея трябва ясно да покажат на Тръмп, че тази стратегия е прекалено рискована.

Мораториумът е за предпочитане
В сравнение с военните удари, които могат да имат непредвидими последици, руско-китайското предложение за мораториум е значително по-привлекателно. Замразяването на ядрените и ракетни опити от страна на Северна Корея и на военните маневри от страна на САЩ и Южна Корея би намалило напрежението и забавило скоростта на севернокорейското техническо развитие в оръжейната сфера. Мораториумът би позволил на страните в конфликта да седнат на масата за преговори.

Само че часовникът вече не може да се върне назад. Северна Корея никога няма да се откаже от статута на ядрена сила. За това САЩ са си виновни сами, тъй като твърде дълго изчакваха. Но разговорите биха могли да се съсредоточат върху замразяването на ядреното и ракетно въоръжение на Северна Корея. В замяна на това международните санкции биха могли да бъдат разхлабени, а Северна Корея би могла да получи кредити за развитие от Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции, която беше създадена по инициатива на Китай. Този път на конструктивна деескалация безспорно е за предпочитане пред една втора корейска война.