"Джерусалем пост": Нова Сирия, нов Близък изток...

Медицински заведения и персонал бяха взети на прицел от руски и сирийски ракети и бомби-варели, за да стане оцеляването невъзможно. Трудно е да се прецени колко време ще продължи обсадата на източно Алепо, на която е подложено от Русия, нейните партньори от Иран и „Хизбула“и нейния марионетен сирийски режим. Но това, което е почти предрешен извод сега е, че източната част на Алепо ще падне. И с падането й остта Русия-Иран-“Хизбула"-Асад ще консолидира своя контрол над цяла Западна Сирия.

За четири години иранците, „Хизбула“ и Башар Асад играят на котка и мишка с милициите на бунтовниците. Водейки партизанска война с помощта на сунитското население, антиправителствените милиции са в състояние да се бият и укриват сред цивилното население. В резултат поражението им е невъзможно. След като руският президент Владимир Путин реши да се включи в битката, той и неговите генерали скоро признаха, че този маниер на сражаване гарантира вечна война. Така че те промениха тактиката си. Новата стратегия включва ускоряване на обезлюдяването и етническото прочистване на контролираните от бунтовниците райони.

Бежанските потоци от Сирия през последната година са проверка за успеха на този варварски боен план. Идеята е бунтовническите сили да бъдат победени чрез унищожаване на подслоняващото ги цивилно население. Откакто сирийската война започна преди пет години, половината от предвоенното население от 23 млн. души беше разселено. Сунитите, които преди войната представляваха 75% от населението, са обречени на смърт и изгнание. Повече от 4 милиона предимно сунити сирийци живеят в Турция, Ливан и Йордания. Повече от един милион влязоха в Европа. Други милиони са вътрешно разселени. Асад даде да се разбере, че те никога няма да се завърнат у дома. В същото време режимът и неговите господари от Иран и „Хизбула“ внасят шиити от Иран, Ирак и други места. Този процес всъщност започна преди началото на войната. В навечерието на войната около половин милион шиити се преселиха в Сирия от околните страни.

Това означава, че поне що се отнася до западна Сирия, че когато Алепо бъде разрушен и 250-те хиляди граждани, обградени в източните райони на града, който беше икономическата столица на Сирия, бъдат прогонени от техните домове и имоти, руснаците, иранците, „Хизбула“ и тяхното сирийско смокиново листо Асад ще се насладят на относителен мир в контролираните от тях райони. С приемането на стратегията за тотална война, Путин си осигурява, че вместо да се превърне в тресавището, за което го предупреди президентът Барак Обама, войната в Сирия ще се трансформира в средство за превръщането на Русия в доминираща суперсила в Средиземно море за сметка на САЩ.

В замяна на това, че спасява главата на Асад и дава възможност на Иран и “Хизбула” да контролират Сирия, Русия получава възможността успешно да оспори властта на САЩ. Миналия месец Путин внесе за ратификация в Думата споразумение с Асад. Споразумението разрешава – всъщност кани - Русия да създаде постоянна въздушна база в Хмеймим, край цивилното летището в Латакия. Руските политици, медии и експерти по сигурността са се хвалели, че базата ще бъде в състояние за първи път да бъде проверена силата на Шести американски флот и ще представлява предизвикателство за южния фланг на НАТО в Средиземноморския басейн.

Руснаците също са решили да превърнат своята военноморска инсталация в Тартус в нещо, приближаващо се до напълно функционираща военноморска база. Поради неотдавнашното сближаване на Русия с турския президент Реджеп Тайип Ердоган поставянето на изпитание от страна на НАТО на руската мощ чрез въздушна база Инджирлик е под въпрос.

Дори и възможността Израел да позволи на САЩ достъп до своите въздушни бази вече не е гарантирана. Русия разположи в Сирия въздушни активи, които вече поставят под въпрос регионалното въздушно превъзходство на Израел. При тези обстоятелства при хипотетична конфронтация между Русия и САЩ Израел вероятно няма да пожелае да рискува руско отмъщение за решението да разреши на САЩ да използват въздушните му бази срещу Русия. Загубата на контрола над източното Средиземноморие от Америка е самостоятелно предизвикана катастрофа.

В продължение на четири години, докато Путин стоеше отстрани и определяше своите залози, Обама не направи нищо. Докато Иран и “Хизбула” отделяха мощни финансови и военни средства, за да поддържат тяхната марионетка Асад на власт, администрацията на Обама пропиляваше шанс след шанс, за да свали режима и да предотврати напредъка в региона на Иран. Поради своя отказ да предприеме действия, когато такава акция можеше лесно да бъде проведена, Обама поделя отговорността за това, което се случи в Сирия.

Това състояние на нещата е още по-вбесяващо, защото горчивата истина е, че не би било трудно за САЩ да победят остта Иран-“Хизбула“. Фактът, че дори и без помощта на САЩ антиправителствените сили успяха да издържат в продължение на четири години, показва колко слабо всъщност е било предизвикателството от страна на Иран и „Хизбула“. Русия се намеси в Сирия, едва когато Путин беше напълно убеден, че Обама няма да направи нищо, за да го спре да измества Америка като основен и глобален власт в региона. Както Майкъл Ледийн припомни по-рано тази седмица, Обама избра да стои в кулоарите за Сирия, защото е искал да се сприятели с Иран. Обама започна тайната ухажване на моллите дори преди официално да беше встъпил в длъжност преди осем години.

След избухването на войната в Сирия, в средата на първия си мандат и в следващите години, руснаците и иранците казаха на обсебения американския президент, че ако той предприеме действия срещу Асад, както диктува стратегическата рационалност, той няма да получи нито ядрена сделка, нито сближаване с Техеран. Така че Обама остави Сирия да гори. Той позволи на Иран и „Хизбула“ да превърнат страната в своя колония.

И остави Путин да превърне Следиземноморието в Руско езеро. Обама създаде възможност зяа извършване на етническото прочистване на сунитското мнозинство в Сирия, и всъщност улесни бежанската криза, която промени облика не само на Близкия изток, но и на Европа. И както се оказа, сделката с Иран, за чието постигане Обама доброволно пожертва американския контрол на Средиземно море, не постави началото на нова ера на регионална умереност и стабилност чрез помиряване както предвиждаше Обама.

Тя отслаби доверието в САЩ у техните отблъснати сунитските съюзници. Това подкопа стратегическата позиция на Израел, единственият стабилен и надежден регионален съюзник на САЩ. Тя подхрани финансово и стратегически повишаване влиянието на Иран в региона. И тя съдейства за развитие на ядрения арсенал на Иран. Вместо да направи иранците по-емерени, ядрената сделка радикализира още повече режима. В сряда Рей Такей написа във в. „Вашингтон пост“, че върховният лидер Али Хаменей сега оформя като свой наследник във властта Ибрахим Раиси, фанатик, пред който Хаменей изглежда като умерен.

В понеделник вечер за първи път по боен самолет на израелските ВВС, прелетял над Сирия, беше стреляно от сирийската противовъздушна отбрана. Източници от ВВС заявиха пред медиите, че самолетът въобще не е бил в опасност и стрелбата е била открита,след самолетът се беше върнал в Израел и подхождаше за кацане. Фактът, че никой не пострада, разбира се, е успокояващ. Но от факта, че Русия взе на мушка самолетите става ясно, че Путин е решил да изпрати на Израел много ясно и заплашително послание.

Сега той е покровител на колонията на Иран и „Хизбула” на северната ни граница. Ако Израел реши да нанесе изпреварващи удари по цели, които принадлежат на тази колония, Русия няма да стои и да гледа. И при положение, че САЩ вече не са в позицията да оспорят руската власт в региона, Израел ще трябва сам да решава въпросите с Русия. Пред лицето на такова предизвикателство Израел трябва да гледа отвъд традиционното си доверие в своите въздушни сили. Предизвикателството има две части. Първата част е Иран.

Що се отнася до Израел, проблемът с руско-иранското превземане на Сирия не е Путин. Путин не е изначално враждебен към Израел, както са били неговите съветски предшественици. Той е опортюнист. Обама му даде възможност да си сътрудничи с Иран, отстоявайки руската доминация в Близкия изток, и той го направи. Израел е заплашен от съюза, защото е заплашен от Иран, а не от Путин. За да неутрализира заплахата на алианса за собствената си сигурност, Израел трябва да разгради мощта на Иран, и трябва да подчертае своята собствена. За да постигне тези цели, Израел трябва да действа на две съвсем отделни арени.

За да бъде отслабен Иран, Израел трябва да поеме инициативата от Корпуса на гвардейците революционен Иран и да не забравя собствените си успешни военни отношения в миналото с кюрдите в Ирак през 1960-те и 1970-те години. Израел трябва да разположи военни инструктори извън границите си, за да работи с други антиирански сили. Целта на това сътрудничество трябва да бъде да се дестабилизира режима, с цел да бъде свален. Това може да отнеме време. Но трябва да се направи. Единственият начин да се неутрализира заплахата, излъчвана от новата Сирия, е да се промени естеството на иранския режим, който я контролира.

Що се отнася до Русия, Израел трябва да докаже, че е сила сам по себе си, която Путин да уважава, а не да бъде възприеман като нискокачествена марионетка на Вашингтон. За тази цел Израел трябва да започне работа по бързото разрастване на цивилното си присъствие по източната си граница със Сирия и с Йордания. Както въздушната база на Русия в Сирия подкопава въздушното превъзходство и зависимостта на Израел от въздушни сили, Израел трябва да покаже, че няма да бъде изтикан или да позволи негова територия да бъде застрашена по никакъв начин. С удвояване на цивилното население на Голанските възвишения за пет години и значително увеличение на населението в долината на река Йордан, Израел ще постигне две цели наведнъж. Страната ще покаже своята независимост от САЩ, без да навреди на стратегическите интереси на САЩ.

И ще укрепи източната си граница срещу разширяващите се стратегически заплахи както към Голанските възвишения, така и откъм нова Йордания с нейното население, преливащо от сирийски и иракски бежанци. По ирония на съдбата се появява нов Близък изток, когато Шимон Перес, неуспелият мечтател за основаващ се на фантазии нов Близък изток, почива в мир. Но за да оцелее в истинския нов Близък изток, Израел трябва да погребе вярата на Перес, че мирът се изгражда, успокоявайки и враговете с него. Светът, в който живеем, има място за мечтатели. Но мечтите, откъснати от реалността, водят до Алепо, а не до мир.