Краткосрочната фискална цена на падането на правителството е 900 млн. лева - not great, not terrible, ако използваме репликата от популярния сериал. Средносрочните и дългосрочните ефекти от политическата криза могат да са по-сериозни, включително поставяне под съмнение на пътя към присъединяване към еврозоната и предвидимостта на цялостния данъчен модел. Това пише в свой анализ Лъчезар Богданов, цитиран от "Труд".

Не беше особено трудно да се предвиди какво се случва, когато изпълнителна власт без мнозинство внесе бюджетен закон в парламента. Ако премиерът и финансовият му министър нямат твърда подкрепа на мнозинство в законодателния орган, това не означава, че не могат да се формират тематични и конюнктурни мнозинства за най-разнообразни разходни и данъчни идеи.

Точно това и стана - съвсем очаквано, към предложеното увеличение на разходите с 2 милиарда в пакета на (досегашното и в оставка) правителство (доскорошната) опозиция добави 900 млн. лева. Освен харчове, народните представители взеха и „джойстика“ за ръчно управление на данъчната политика и започнаха да експериментират с разнообразни и дори екзотични предложения. Стигна се и до умерено драматичен скандал, след като една от данъчните промени - а именно въвеждането на нулева ставка за ДДС на брашното - бе приета с един глас, а после народният представител поиска да си го смени с твърдение за лична грешка.

Рисковете за фискалната стабилност в подобна политическа конюнктура - а тя, по всичко личи, се запазва - са няколко. Сравнително по-маловажните са свързани с „пробутването“ на неособено големи допълнителни разходи за специфични целеви групи или проекти. Ако те не нарастват експоненциално, ясно е, че няма да застрашат на макрониво бюджетното салдо - но със сигурност поставят под съмнение ефективността на харченето. Тук можем да включим увеличеното финансиране за музеи, театри, за оборудване в конкретна болница, за ремонти във висши училища или институти; дори православната църква се „вписа“ в този пакет. Общото е, че най-гласовитите и най-добре свързаните с народните представители - от коя да е партия или коалиция - успяват да защитят искането си; бихме казали даже „най-агресивните печелят“.

Сходен е проблемът, възникнал с увеличението на заплатите в публичния сектор. Както често става, МВР ще получи близо 182 милиона лева повече, промуши се и ДАНС с няколко милиона, общините също ще получат 30 милиона повече от предвиденото. Тук обаче отговорността трябва да отнесем в голяма степен и към досегашното правителство - имаше заявка през февруари, че всяко ведомство ще направи анализ и предложение за оптимизация, които да послужат за основа на реформи и на тази база ще се реши на кои служители и с колко да се повишат доходите. И понеже не видяхме такова усилие - може да е имало, но досега няма публично представяне - се върнахме към традиционния натиск от всички сфери за повече пари.

Сега всички заети в обществения сектор очакват (поне) запазване на покупателната сила на заплатите си, а отделно има и структурни дисбаланси с изключително ниски възнаграждения за някои специфични професии. Вдигането след натиск от доскорошната опозиция на заплатите в МВР няма как да не бъде последвано от искания за същите действия и в останалите системи.

Разбутването на данъчните закони е следващият резултат от липсата на ясно мнозинство и цялостна визия за фискалната политика. Наблюдаваме ерозия в принципите, на които залагахме дълго време и които осигуряват до момента добра събираемост, предвидимост, равнопоставеност и справедливост. „Кутията на Пандора“ се отвори и всяка житейска, социална или бизнес ситуация ще предизвиква почти автоматичен рефлекс - „преференциална ставка на ДДС“. Така сега очевидно борим евентуалното повишение на цените на тока, газа и парното, промуши се с нулева ставка и хлябът - без никакво реалистично очакване той да поевтинее за потребителя, а както се разбра в хаоса мина и нулев данък за брашното. Адвокатите пък почти среднощно си прокараха признаване на разходи в размер на 40% от дохода вместо досегашните 25%.

Трябва все пак да признаем, че размахът на бюджетна щедрост на българските депутати бе умерен в сравнение с действията на колегите им например в съседна Румъния в предходни години. Там почти перманентната политическа криза с нестабилни правителства без мнозинство и чести избори дадоха поле за развихряне на обещанията - увеличения на пенсии и заплати с 30-40 и повече процента, масово създаване на данъчни преференции за браншове, стоки и услуги и т. н., и последващо раздуване на бюджетния дефицит.

След като вотът на недоверие мина, напрежението по макропараметрите рязко спадна. Почти истеричните заплахи с фалит на държавата, дългови спирали и какво ли още не се изпариха яко дим и парламентът спокойно гласува увеличение на тавана за новоемитиран държавен дълг през годината.

Част от алхимията на тази пълна промяна бе записването на по-високи приходи в държавния бюджет - цифром 760 милиона лева. Решението стъпва на икономическата динамика в последните месеци - при реален икономически растеж, добри данни за индустриалното производство, ръст на износа, ниска безработица и увеличаващи се заплати в частния сектор, и всичко това при значително по-висока от очакваната през януари инфлация, данъчните приходи най-вероятно ще надхвърлят заложените.

Опасното в такъв подход е, че се „орязва“ един от буферите под контрола на финансовия министър да регулира дефицита при евентуални неблагоприятни развития в края на годината. А тази година това ще е особено важно - ако има автентични намерения и политическа воля за присъединяване към еврозоната от началото на 2024 г., нивото на дефицита през 2022 г. трябва да е до 3% от БВП.

Данните за изпълнението на бюджета до края на юни засега дават оптимистична картина. Данъчните и неданъчните приходи (без трансферите по еврофондовете) нарастват с 14% спрямо шестмесечието на 2021 г.. Общите разходи се увеличават с 9,8%, основно заради слабо изпълнение на капиталовите разходи. Икономика в растеж с ниска безработица генерира и повече бюджетни приходи, особено при висока инфлация, която увеличава продажби, доходи и печалби.

Ако текущата конюнктура на реален ръст на стопанската активност, заетостта, доходите и потреблението се запази, и в същото време инфлацията остане висока, това ще даде още непланиран „бонус“ за бюджета през нарастване на приходите. В някакъв смисъл задържането на заплатите в публичния сектор и дори увеличението на пенсиите може да се окажат недостатъчни за да има реален ръст на доходите, и в този смисъл разходите да се свият в относително изражение. В момента няма как да знаем колко ще е номиналният размер на БВП - покачването на цените води до по-висок размер на показателя. Така може да се окаже, че дори с тези гласувани допълнителни разходи ще завършим с по-нисък дефицит, измерен в съотношение към БВП - ако, разбира се, тематични парламентарни мнозинства не гласуват нови разходи наесен.