Ние сме държава със застаряващо население, с отрицателен прираст и в същото време се увеличават кредитите, увеличава се размерът им. Някои от нещата не са съвсем както трябва.  

Това каза за “Фокус", финансовият експерт Антон Панайотов, основател и изпълнителен директор на Аларик Секюритис.

“Инфлацията съществува. Всяка година тя е там и се трупа. Това не означава, че е най-доброто решение закупуване на недвижим имот, защото всичко зависи от това кога купуваш този имот, кога взимаш този кредит.

Дали го взимаш, когато е станал краха и цените са добри, тогава е добро решение. Дали го взимаш, когато лихвите са нулеви, това също е добро решение. Всеки иска заем на нулеви лихви или на ниски. Но когато става една ситуация, когато хем цената е висока, хем парите струват повече, това вече променя уравнението", каза Антон Панайотов

Той сподели че рекордният ръст на жилищните кредити не е добър знак, тъй като статистиката, показва че цените на недвижимите имоти не са се променяли  10 години. В последните две години цените се качиха и наваксаха тази разлика.

“Недвижимите имоти на този етап са много скъпи, съотносимо с приходите в страната, съотносимо с броя хора в страната. Когато влезе еврото, това ще промени капиталовата структура в страната.

Това означава, че банките няма да имат тази свобода да дават толкова ниски лихвени кредити. А повечето кредити не са с фиксирна доходност, те не са фиксиран лихвен купон.  Когато започнат да се увеличават тези лихви по ипотеките може да има такъв проблем, че хем да не ти стигат парите , хем да няма много под наем, хем дълго време да седиш на актив, защото никой не обича да продава на загуба", обясни експертът.

"Нарастването с 20,5% на ипотечните кредити означава две неща за икономиката ни.

Първо, когато купуваш имот, неизбежно той трябва да бъде построен. Това вкарва пари в инфлацията. От друга страна означава, че няма достатъчно алтернативи, поне хората не са видели достатъчно алтернативи.

Той даде пример със САЩ, където 2-3 банки гръмнали по една елементарна причина. Те са давали 0 на хората, в същия момент Федералният резерв е давал 5% доходност. Хората за един ден извадили пари от банките и си купили държавни облигации, а банките загубили огромно количество средства.

Това променя капиталовата адекватност и съответно банките не са реагирали навреме. “Тоест, хората когато вземат легитимни, умни, смислени решения, последствия има за двете страни,  за едните позитивно, за другите не толкова позитивно", подчерта Антон Панайотов.

“Сега всеки един човек спокойно може да отиде, има достатъчно места, където може да направи едно много смислено решение, да сложи парите си в държавен дълг, вместо да ги държи в банката. Умната банка отива и купува същите тези държавни цени книжа и ги дава на правителството на Германия, Франция, Италия, Испания, България и т.н.  

Това е част от едно здравословно, хигиенично мислене за парите си. Правилното нещо е да работят за нас, малко трябва да се постараем, за да ги направим да работят за нас", поясни той.

"Бизнесът страда и той ще продължи да страда. Българската икономика е изключително свързана с европейската и основно с Германската  Когато Германия страда, тя е в много тежка рецесия, неизбежно българските компании не могат да работят.

Първото нещо, което показва тази статистика е рецесия в бизнеса, което е лош индикатор за това, което ще се случи. Увеличаването на кредитите в семействата, то е логично, парите не стигат, инфлацията удря в храните, в сектор, който в България е не много ефективен, картели има в някои сектори.

Но по-скоро е, че има висока цена на основната потребителска кошница. Бумът в кредитирането е огромен не защото някой много иска да вземе кредит, а защото няма друг избор. Това е което показва статистиката на БНБ. Тя не е красива и падането се усеща като летене за известно време, ние сме точно в тази фаза", каза Антон Панайотов.

"Добре е да забравим последните 10 години, всичко, което е било хуху-хаха, пътувания, харчлъци и т.н. и да приложим една малко по-отговорна фискална и финансова политика към собствените си пари. Защото вдигането и потребяването на тези кредити е една изключително опасна спирала, тъй като тези кредити трябва да се връщат.

Един от големите проблеми в по-бедни държави като нашата е, че няма достатъчно сланина. Няма резерви нито по фирмите, нито по джобовете на хората. И когато нямаш резерви, много бързо може да дойде лошата изненада.

Трябва да има едно по-отговорно отношение не само за разходите ни, но и за парите ни, които трябва да работят и  за нас", заключи експертът.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук