"Правилно е, че лекари застанаха с имената си и гарантираха, че ваксината е безопасна", коментира експертът по комуникации Любомир Аламанов в интервю за БНР. 

Той посочи още, че приема за уместна споделената от началника на Националния оперативен щаб ген. Венцислав Мутафчийски история за пингвините, които чакат на брега, преди да скочат във водата, за да видят дали ще се появят косатките, след като първите вече са скочили. 

Пиар експертът обясни:

"Много трудно е да се сравнява ситуацията в България със западните страни. Тук има високо недоверие към институциите.

През последните 4-5 години вълната на патриотизация и отричането на постиженията на западната цивилизация много се засили, както и антиваксърските настроения станаха много силни.

Затова, ако ваксинацията беше започнала от домове за възрастни хора, щеше да има вълна от коментари в стил: "Ваксинирате тях, защото не смеете себе си да ваксинирате". Това щеше да е пагубно и да настрои много повече хора против". 

Любомир Аламанов в студиото на БНР
Любомир Аламанов в студиото на БНР
 
Журналистката Жанина Драгостинова, която живее и работи в Австрия, коментира, че стратегията на канцлера Себастиан Курц се е променила от началото на пандемията, когато е бил посъветван от пиарите си да всява страх у хората с думите си, за да спазват мерките, за да се спре разпространението на заразата:

"Сега цялото правителство излъчва оптимизъм и се старае да внуши много положителни чувства у хората".

По думите ѝ и австрийското общество също е разделено по отношение на вируса, мерките и ваксините - "има го, няма го", "ще се ваксинирам, няма да се ваксинирам" - в обръщението си към хората обаче Курц е акцентирал на това, че всички са заедно:

"Аз пазя теб, ти пазиш мен. Подчерта се тази заедност, че обществото е сплотено и така се опитва да преодолее този проблем.

Същото беше и с ваксините. Правителството стоеше до 5-имата възрастни хора със заболявания, които първи бяха ваксинирани. Политиците си говореха с хората".