Терорът успя да "разболее" европейското общество и доведе до синдром на заложничество. Това каза експертът по сигурността Христо Смоленов във връзка с опита за атентат в Брюксел във вторник, предаде агенция "Фокус".
По думите му този синдром характеризира поведението на много сериозни кръгове, включително и политически. „Това заложничество, пречупено през всеизвестния стокхолмски синдром, води до странни реакции на примиреност спрямо тези, които са похитили европейската свобода. Става дума за самоцензуриране на обществото. Вижте колко банални и недалновидни са психологическите изводи от всеки един атентат. Медиите, които явно са добре инструктирани в духа на стари формули и внушения, повтарят, че ние нямало да се подчиним на терористичния шантаж, че нямало сме да променим начина си на живот. Всички интервюирани, а те затова и ги пускат по медиите, защото рецитират една и съща реплика до втръсване, неадекватна, че ние не се плашим“, коментира Смоленов и изтъкна, че уплахата е факт.

Според него всеки, който си затваря очите, трябва да си припомни каква е била реакцията на обществеността по парижките улици, когато случайно са прозвучали няколко китайски пиратки. „Хората, които правиха поход в знак на осъждане на тероризма и твърдяха, че не ги е страх, в паника се втурнаха през свещите и цветята. Не съм забравил тази сцена, не защото осъждам нормалната реакция на страх, която проявиха парижани. Искам да кажа, че ако този потиснат страх не бъде лекуван с организационно-политически и специални средства, ако не бъде взет под внимание в рамките на един нов подход към психологическата война, която се води в момента, той може да доведе до съвсем неочаквани последици“, коментира Смоленов.

По думите му в кибернетиката има принцип за неочакваните последици и в този смисъл според него ние все още не знаем до какво може да доведе потискания, нелекуван страх на обществеността от това, което се случва. „Какво да кажат родителите, които изпращат децата си на поредния концерт, знаейки какво се случи в Манчестър. Това, че обществеността не дава израз на страховете си, е по-скоро недоверие към медиите, които джазират темата за терора и пускат едни бодряшки декларации, които не отговарят на динамиката на нагласите в европейското общество. От друга страна, се опитват да ни натрапват схемата, че видите ли, доброто побеждава само по себе си. Доброто побеждава не с умилкване и безкритично отношение към заплахата и към злото. Доброто вече трябва да усети отговорността си към бъдещето, а тя минава през мобилизацията на обществата, чрез изграждане на обществена мрежа, която да контрира терористичната опасност посредством бдителност“, допълни експертът.