Сред най-важните концепции, които икономистът Лудвиг фон Мизес разглежда в трактата си "Човешкото действие" от 1949 г., е идеята за капитала.


Според него това е производствен фактор, който се различава съществено от земята и труда.

Всъщност капиталът в природата не е даденост - той се увеличава или спада в резултат на действията и предпочитанията на хората, а покачването му е единственият начин за постигането на технологичен прогрес, по-голяма производителност на труда и по-висок стандарт на живот, пише Фабрицио Ферари, цитиран от money.bg.

Начини за и продължителност на производството

Хората трябва да произвеждаме, за да елиминираме трудностите и да подобрим благосъстоянието си. За да произвеждаме, ние можем и трябва да използваме производствени фактори: земя, труд и капитал. Сред тях обаче само земята и труда са даденост.

Капиталът, от друга страна, трябва да бъде генериран от самите нас - той не може да се появи по друг начин - и може да се разглежда като създаден производствен фактор.

Според Мизес, "икономистите от класическата школа погрешно разглеждат "капитала" като независим производствен фактор, заедно с дадените от природата материални ресурси и труд. Каптиаловите стоки - факторите за бъдещо производство, които вече са били произведени в миналото - не са независим фактор. По-скоро те са спестени труд, природа и време."

Капиталът е нещо, участващо във всички производствени дейности. Той включва както машините (фиксирания капитал), така и междинните продукти (капиталът в обращение).

Казано по-просто, капиталът представлява генерирано производство, което все още не е консумирано, което позволява трансфера на земя, труд и работно време към бъдещето, като по този начин улеснява производствените процеси в следващите моменти.

Трансферът на работа, земя и работно време в бъдещето - т.е. процесът на капиталова формация - е необходим за удължаването на структурата на производството. Всъщност капиталовата формация означава, че една задача ще бъде извършвана по-бързо или по-евтино.

С други думи, капиталът се създава когато индивидите решат да отложат потреблението на стоките за задоволяването на текущите си нужди и вместо това ги спестят. Когато това се случи, те действат според собствената си преценка, че могат да изчакат по-дълго време, за да се насладят на това потребление.

Спестяване и производителност

Спестяването е това, което създава капитала. Както пише Мизес:

"Задължителното условие за всяко удължаване (т.е. за капиталова формация) на производствените процеси е спестяването. То представлява излишък от текущото производство, който надвишава сегашните нужди."

Но какво означава това конкретно? Как спестяванията пораждат капитал? Този пример трябва да изясни процеса:

Представете си племе хора, което се заселва в определен район. Тъй като по-рано са били събирачи, единствените производствени фактори, с които разполагат, са собственият им труд и земята. Да допуснем, че нямат никакви оръжия за лов.

С други думи, тези ловци и събирачи са изконсумирали веднага всичко, което са добивали в рамките на деня, без да спестяват от него - затова и не са можели да подобрят производителността си и да започнат да ловят повече плячка.

Но един ден някой член на племето открива, че може да направи копия от пръти, животински сухожилия и подострени скали.

Копията в случая са вид капиталов инструмент, който позволява на членовете на племето да улавят повече животни дневно, с което увеличават продуктивността си, както и да улавят по-големи животни, което им позволява да постигнат "производство", до преди това невъзможно за тях.

Копията обаче не се създават безплатно. Освен това не са дар от природата. За да се произведат, този представител на племето, освен познанието как се прави копие, ще трябва да отдели съответното време и природни ресурси, както и да има достатъчно спестена храна, която да ги издържа, докато създадат копията.

Когато този процес приключи, членовете на племето вече ще могат да постигат времеемкия в миналото улов значително по-бързо. "Капиталовите стоки са междинни станции по пътя от самото начало на производството до крайните потребителски стоки", пише Мизес.

"Този, който произвежда посредством капиталови стоки, се радва на голямо предимство над останалите, които не разполагат с такива."

Благодарение на натрупания капитал, племето вече може да постига необходимия улов по-бързо - т.е. те са по-производителни. Задачи, които в миналото са изисквали повече часове или още повече хора, вече са по-постижими.

Така чрез капитала нашето племе постигна две неща. Първо, техният труд вече е по-ефективен. Второ, те могат да постигнат "производство" под формата на улов, което преди това е било недостижимо за тях.

Заключение

Това е разковничето в икономиката: капиталът е следствие от спестяванията и позволява скъсяването на времето за производство в бъдеще. Така структурата на производството се удължава и позволява производството на стоки, които преди това не са били възможни.