Милен Цветков е пратен при д-р Енчев, облеклото на водещите на „Аз обичам България“ е като за бригадирски труд, а прическата на Маги Желязкова е като купеста облачност… ама без валежи. Такъв е цветущият език на Евгени Минчев, който направи пъстър анализ на родните звезди за в. „Телеграф“ в рубриката му „Гилотина“.

Маги Желязкова - като сгрешена прогноза за времето
 
Наистина съм объркан до пребледняване. Мисля си, дали Маги Желязкова, желязна във всяко отношение, не е била на събор на овцевъдите, откъдето са и наметнали този ямурлук, който не мога да отъждествя със здрав моден разум. Липсата на симетрия и смисъл озадачават дотолкова, че съм изненадан защо моделката и тв водеща дори се снима  с мобилния си...
 
Модната виелица продължава в прическата на госпожата, където се развива купеста облачност без превалявания. В някои котловинни полета например, като колана, се виждат остатъчни преспи сняг от предишни валежи. Любка Кумчева би добавила вероятно, че се цитира прогноза отпреди поне 27 години, когато подобна визия очароваше. Разголените бедра и ръце носят послание за лято, наше лято дълго като век, както пее госпожата от Кубрат...
 
Как се об(л)ича България в ефир?
 
Обичате ли България в този кадър не е въпрос, а отговор. Защото само в нашенско телевизионно шоу гости и водещи могат да бъдат облечени като за бригадирски труд. Като започнем от Евелина Николова, по която не са блеснали житата, но крещят непознати на природата цветя, можем да стигнем до прическата на Слабаков, за която четка и фиби няма открити, няма открити. Лицето на Николова едва се вижда, потънало във фунията на тази рокля, чиято турбуленция увлича след себе си наличния чар на водещата.
 
Лимонената основа на сакото може да вкара притежателката му във всеки ироничен моден контекст. Юлиян Константинов съвсем го е дал през просото с рубашка на комбайнер. Избелелият цвят има предимство единствено, че върху него се отличава  мартеницата. Блузката отдолу опитва лек валс, но от тропота на рубашката всичко завършва с минорни акорди. На Андрей му остава само да разтегне акордеона в някоя тавернаджийска гръцка песен. Ризата и общият му небрежен вид допускат това. Тишъртката му е с цвят на мокет, върху който са разлели блъди Мери. Мери обаче не е била на смяна и лекетата са останали за постоянно.
 
Миленчо готов за д-р Енчев
 
Бил ли е Милен Цветков при д-р Енчев? Задавам този въпрос не заради опънатото му лице, а заради разпънатите му ръце, държащи тези странни пантофи. Наполовина съм сигурен, че д-р Енчев има подобни или ако още няма, нека  побърза, вече съм му ги пожелал. Освен застанал в поза Христос, Милен събужда заспали чувства и с ризата си, сходна с тази на някой униформен или чиновник. Липсата на вратовръзка или папийонка придават на ризата по-скромно значение, да не кажа, че я лишават дори от превъзходството и над обикновено долно бельо.
 
Костюмът води до заключения, които варират между разцепен кюнец и повредена печка циганска мечта. Както се казва, няма пушек без огън и забелязвам любопитни пламъчета в колана. Той е не по-малко скучен от канцеларска линийка, като смятам, че дупките му вече са се изчерпали и се нуждае от нови. От прическата ме гледа един миловиден мистър Бийн, а от часовника - търговец на гръцки зехтин.
 
Славка и Пеньо подават пролетни сигнали
 
Бизнесдамата Славка Каравелова, била вдъхновение за много господа със стил, вдъхнови Пеньо Иванов за колекция бижута. Двамата бяха домакини на събитие, събрало елитна София и това бе арена да покажат добрия вкус и в облеклото си.
 
Малко по-сдържан, начинаещият бижутер се появи с бяла риза и тъмен костюм, върху които обаче изпъкваха джентълменско поведение и щедра усмивка. Той зареди атмосферата и присъстващите там 25 дами с очарованието на камъни, отговарящи за различни степени на емоционалност. Славка Каравелова - преминала пътя от банкер, до застраховател и днес – притежател на адвокатска кантора, стана предвестник на пролетта.
 
Пъстрата й дреха внесе настроение и аромат на кокичета и зюмбюл, на нарциси и лалета. Покоряващата комбинация бе допълнена от комплект диамантени бижута. Добре подбрания декор около тях бе едно смислено естетско съпричастие, придало на вечерта им цветово и архитектурно богатство.