F-22 Raptor на ВВС на САЩ и МиГ-35 Fulcrum-F на руските ВВС се смятат за връхна точка на изтребителната техника на съответните си държави, пише The National Interest. F-22 е водещият изтребител за превъзходство във въздуха в света вече повече от две десетилетия, докато МиГ-35, представен през 2019 г., е кулминация на серия подобрения на МиГ-29 Fulcrum от ерата на Студената война.
Войни и конфликти
На пръв поглед двата изтребителя показват известни сходства. И двата са проектирани като машини с основна задача въздушно превъзходство, а тази обща цел им е придала сходни характеристики — например наличието на два двигателя и високата маневреност при всеки от тях, пише "Труд".
Въпреки това конструктивните им философии се различават коренно, а това се отразява осезаемо на бойните им качества — в полза на F-22.
МиГ-35 представлява значителна модернизация на МиГ-29 и често бива класифициран като изтребител от четвърто поколение или по-висок клас. Чрез монтирането на радар с AESA, обновена авионика, съвременна пилотска кабина и цифрово управление по електропроводника, самолетът получава разширени многофункционални способности, но запазва основната аеродинамична конфигурация на МиГ-29.
За разлика от него F-22 се намира в отделна категория сам по себе си. Още при проектирането му са заложени ниска забележимост за радарите, сливане на сензорни данни, способност за суперкруиз и висока ефективност в бой отвъд визуалния обхват (BVR) — характеристики, целящи именно надмощие над самолети като МиГ-29.
Макар версията Fulcrum-F да представлява подобрение спрямо базовия модел, тя остава по същината си същият самолет — със сходен силует и без стелт технологии.
В днешния въздушен бой изходът обикновено се определя още преди пилотите да установят визуален контакт — по време на схватка отвъд визуалния обхват (BVR). Тук F-22 разполага с ясно, а вероятно и решаващо превъзходство.
Изтребителят притежава изключително ниско радарно сечение, което се дължи до голяма степен на вътрешните оръжейни отсеци — елемент, който отсъства при Fulcrum-F. Освен това Raptor е оборудван с усъвършенстван радар AN/APG-77 AESA, модерна система за сливане на сензорна информация, способност за пасивно засичане на цели и защитени канали за пренос на данни.
МиГ-35 разполага с радар „Жук-А/АМ“ с активна фазирана антенна решетка, съвременна система за електронна война и възможност за използване на ракети Р-77-1. Въпреки това предимството е на страната на F-22.
Той е създаден с идеята да атакува пръв, докато собствената му уязвимост остава минимална, поради което най-вероятно ще открие и проследи МиГ-35 много преди руският изтребител да го забележи. Решаващата разлика между двата самолета е стелт технологията, с която разполага F-22 — освен вътрешните отсеци за въоръжение, той има фасетиран корпус, покритие с радар-поглъщащи материали, прикрит вход на двигателите и намалена инфрачервена следа.
МиГ-35 не притежава нито едно от тези качества. Затова е възможно той дори да не успее да засече присъствието на F-22, преди ракетите на Raptor вече да са насочени към него. При директен сблъсък отвъд визуалния обхват (BVR) F-22 би излязъл победител в 10 от 10 случая.
Ами ако F-22 и МиГ-35 се сблъскат в близък въздушен бой?
Заради явното надмощие на F-22 в бойните действия отвъд визуалния обхват, е твърде малко вероятно двата самолета изобщо да се озоват в схватка на визуален обсег (WVR). Но ако това се случи, разликата между възможностите им може да се окаже не толкова голяма.
Руските изтребители от поколението на МиГ винаги са залагали на изключителната маневреност пред всичко останало. МиГ-35 не прави изключение от тази традиция — той разполага с високо съотношение на тяга към тегло, отлични данни за мигновен завой, мерник, монтиран на шлема на пилота, ракети Р-73М с широк ъгъл на прихващане, както и добра енергийна маневреност.
F-22 от своя страна е изтребител с много добри качества в близък въздушен бой — двуизмерни дюзи с управляем вектор на тягата, изключително висока управляемост при висок ъгъл на атака, отлично запазване на енергията, оптимизирано електронно дистанционно управление, интеграция с ракети AIM-9X и превъзходна ситуационна осведоменост.
При евентуален близък въздушен бой МиГ-35 би имал по-добри шансове, отколкото в сблъсък отвъд визуалния обсег, но F-22 запазва предимство по маневреност, осведоменост на пилота и въоръжение. Резултатът от такъв сблъсък между двата самолета вероятно ще зависи по-малко от техническите им характеристики и повече от други фактори — уменията и умората на пилотите, условията на средата и наличието на външна подкрепа.
Каква е равносметката? МиГ-35 действително представлява способна модернизация на вече доказан изтребител от четвърто поколение, но по своята концепция остава еволюционно развитие на съществуващ дизайн.
F-22, за разлика от него, е изграден върху съвсем различна и по-съвременна философия, поставяща акцент върху невидимостта, информационното надмощие и водене на бой отвъд визуален обсег (BVR).
В повечето възможни сценарии способността на F-22 пръв да открие противника, да остане незабелязан и да атакува от изгодна позиция вероятно би решила изхода на сблъсъка, преди маневреността на самолетите да се превърне във фактор.
Според анализа на The National Interest F-22 е проектиран с претенцията да бъде сред най-добрите изтребители за въздушен бой в света и досега продължава да заема тази позиция.
За автора: Харисън Кас
Харисън Кас е писател и адвокат, специализиран в националната сигурност, технологиите и политическата култура. Неговите трудове са публикувани в Tablet, City Journal, The Hill, The Spectator и The Cipher Brief. Той е доктор по право от Университета на Орегон и магистър по глобални и съвместни програмни изследвания от Нюйоркския университет. Повече на harrisonkass.com.
