Под лозунга „борба с корупцията“ и „спасяване на човешки животи“ Богдан Милчев и Красимир Пъргов активно присъстват в медиите. Но зад техните публични изяви и амбиции прозира друго – стремеж към власт, влияние и държавни постове, които вече веднъж са имали и загубили.
И двамата са бивши държавни служители. Богдан Милчев подава оставка като началник на КАТ – София в разгара на корупционен скандал, който разтърсва МВР. Красимир Пъргов пък години наред е част от ДАИ, където около името му редовно се въртят слухове и обвинения за нерегламентирани практики. В далечното минало Пъргов е бил и съден и осъден за кражба на кола.
В публичното пространство Пъргов е наричан „Краси Испанеца“ и сочен за „черния касиер на ДАИ“ в периода около 2012 г. – определение, което говори за начина, по който обществото възприема дейността му в онези години.
Докато е на държавна служба, Пъргов е свързван с участие чрез подставени лица в бизнеса с технически прегледи – от леки коли до камиони и автобуси. Подобна дейност е несъвместима със служебното му положение, но според публикации в медиите е била добре известна.
Милчев, от своя страна, основава „Институт за пътна безопасност“. Официално той работи в обществена полза, но в публичното пространство се говори, че НПО-то често се използва като инструмент за натиск върху строителни фирми и за разчистване на сметки. В недоказани слухове дори се твърди, че един от основните му политически покровители е депутатът Николай Нанков.
И двамата имат допирни точки до една и съща партия. Освен спекулациите за Милчев и Нанков, Пъргов е свързван с мотоклуба „Джентълмени“, основан от покойния Иван Саздов – име, което също се свързва с тези политически среди.
Днес Милчев и Пъргов вече не крият приятелството си. Общите им медийни атаки срещу институции като Министерството на транспорта и ДАБДП не изглеждат като координирана гражданска позиция, а по-скоро като подготвителен ход за заемане на удобни държавни постове.
Обществото обаче трябва да помни, че и двамата вече са имали възможност да управляват и да докажат способностите си. Вместо реформи и устойчиви резултати, следите от тяхното присъствие в държавния сектор остават свързани със скандали, съмнения и обвинения за корупция.
И Милчев, и Пъргов са с огромно его, избухливи и арогантни – качества, които ги правят убедителни пред медии, но често отблъскват потенциални партньори. И двамата се изживяват като непогрешими и това проличава в техните изяви.
Зад красивите думи за борба с корупцията и за пътна безопасност може да стои не обществена мисия, а лична амбиция – за отмъщение, разчистване на сметки и за благоденствие чрез държавната власт. И именно това е въпросът, на който обществото трябва да отговори: дали тези „герои“ са истинските носители на промяна, или просто поредните службогонци, облечени в дрехите на реформатори.
