В контекста на поредната политическа криза, в която България навлиза, се засилва вероятността държавата да влезе в новата година без приет Закон за държавния бюджет. Според анализ на Фискалния съвет, това не е прецедент – законът изрично допуска подобна ситуация.
Исторически, през периода 1992–1998 г. е имало шест забавяния, свързани с политическа и икономическа нестабилност. През последното десетилетие ситуацията е възниквала три пъти.
Временна схема: Правилата за събиране и харчене
Ако Народното събрание не успее да приеме нов бюджет до 1 януари, държавата не спира да функционира, а се прилага следната временна процедура:
| Правило | Описание на действието |
| Приходи | Продължават да се събират по същите закони и правила, които са валидни в момента. |
| Разходи (Ограничение) | Могат да се правят само до нивата, изразходвани за същия период на предходната година. Не може да се харчи повече от реално постъпилите приходи. |
| Корекции | Ако са влезли в сила нови закони (напр. за социални помощи или пенсии), изискващи повече средства, държавата трябва да се съобрази с тях. |
| Дълг | Министерският съвет може да тегли нов заем само за да изплати стар дълг, който изтича същата година. Забранен е нов дълг за покриване на нови разходи. |
| Дисциплина | Продължават да се спазват всички правила за стабилни държавни финанси (дълговото правило и ограниченията за дефицита). |
Срокове: Колко дълго може да продължи схемата?
Тази временна схема може да се използва най-много за три месеца.
Изключение: Ако обаче няма избрано Народно събрание (например по време на избори), този тримесечен период не се брои. Ако след трите месеца все още няма приет бюджет, Народното събрание трябва да вземе специално решение, определящо нов срок, през който временните правила продължават да важат.
Плюсове и минуси на закъснението
Закъснението в приемането на бюджета има както положителни, така и сериозни отрицателни последици:
| Плюсове (Временно затягане на фиска) | Минуси (Ерозия на доверието и икономиката) |
| По-добра дисциплина: Отлагат се ненужни разходи, харчат се по-малко средства. | Политическа нестабилност: Ерозира общата среда и изпраща негативен сигнал. |
| По-точно планиране: Работи се с актуални данни за инфлацията и ясна икономическа среда. | Инвестиции: Забавят се публичните инвестиции, усвояването на европейски средства и обществените поръчки. |
| Време за преговори: Дава се повече време на коалиционните партньори за постигане на консенсус. | Общини и социални сфери: Забавя се финансирането към общините, здравеопазването и образованието. |
| Несигурност в бизнеса: Бизнесът се въздържа от инвестиции поради неизвестността в данъчната и осигурителната система. |
