Канцлерът на ФРГ Олаф Шолц може и да изпраща оръжия в подкрепа на Украйна, но въпреки това не успява да разпознае шест неудобни истини на войната, която навлиза в нова, по-трудна фаза.

В неотдавнашната си реч пред депутатите в Бундестага той произнесе купища лозунги за постоянство, вместо да представи фактическата информация за конфликта, пише Габор Щайнгарт в статия за германското издание Focus, цитирано от focus-news.net.

Преводният материал е без съкращения:

Никой не описва края на Първата световна война толкова ярко, колкото Себастиан Хафнер в своята "История на един германец“. Единадесетгодишното дете очакваше обещаната "окончателна победа“ на германските войски от години. Всеки ден тичаше до полицейския участък, за да проучи официалните армейски доклади на таблото за обяви.

И тогава дойде денят, когато изведнъж нямаше повече телеграми: "Дъската ме зейна празна и черна“. Притеснен, младият Хафнер изтича до следващия павилион, където вече се беше образувала тълпа от хора.

"Подписано примирие“, гласеше заглавието.

Хафнър описва своето вътрешно вцепенение:

"Че нещо подобно може да се случи за нас – и то не като инцидент, а като краен резултат от нищо друго освен победи и победи – главата ми не можеше да го понесе. Целият свят беше станал странен и мистериозен за мен. Страхотната игра очевидно имаше тайни правила, които ми убягнаха, в допълнение към очарователните правила, които знаех“.

Оттогава светът се промени. Но правилата за голямата, кървава игра останаха същите. Таблото за обяви днес виси в германския Бундестаг. Не е празно, но не е и истинско.

В своето правителствено изявление канцлерът Шолц произнесе десетки лозунги за постоянство ("Пътят към този мир изисква смели действия“), но почти никаква фактическа информация. За първи път по време на неговия мандат журналисти не бяха допуснати в правителствения самолет за светкавичното му посещение в Белия дом. Обичайната пресконференция в Белия дом бе пропусната.

Блъфирането е част от голямата игра. Врагът трябва да бъде объркан, вашите собствени хора трябва да бъдат щастливи. Все пак някой трябва да плати залога.

Ако правдивостта беше едно от правилата на играта, Олаф Шолц трябваше да направи друго правителствено изявление в Бундестага. Например такова:

"Уважаеми сънародници, уважаеми партньори в Америка и Европа, уважаеми президент Зеленски,

Нещата не вървят добре за Украйна и общата ни борба за свобода. Имам шест неудобни истини, които да споделя с вас тази сутрин“.

След което да изброи следното:

1. Одобрението в САЩ за военните действия намалява

Виждам, че подкрепата за войната в САЩ намалява. Републиканците, както бившият държавен глава Доналд Тръмп, така и неговият опонент Рон ДеСантис, агитират за прекратяване на продажбите на оръжие на Украйна в първичната кампания за президентските избори. Тръмп дори обеща, че "никога повече няма да нагнетяваме неограничени пари в безкрайни войни“.

Дори президентът Джо Байдън не бърза да доставя обещаните на Киев танкове Abrams. Те се поръчват отделно от индустрията и не са от военните запаси на САЩ. Така че може да отнеме известно време, преди американските танкове да пристигнат в Украйна.

Все още е рано да се говори за американско изтегляне на части. Но гледам на тези развития с тревога.

2. Русия продава и купува важни стоки по други канали

Санкциите нямат ефекта, който си представяхме. Руската федерация намери начини да продава своя газ и петрол на други страни; тя също така намери начини и средства за организиране на липсващия западен внос през трети страни.

Базираният в Женева Trade Data Monitor показва, че важни продукти, попадащи под ограниченията на Запада - като полупроводници, си проправят път от запад към Русия през Турция, Сърбия, Обединените арабски емирства, Казахстан и други страни.

Не искам да ви продавам успехи там, където няма успехи: нашият санкционен режим е пълен с дупки като швейцарско сирене.

3. Западните санкции отслабват преди всичко германската икономика

Основният потърпевш от западните санкции е германската икономика. Защото големи части от нашата класическа индустрия страдат от спирането на доставките на евтиния тръбопроводен газ от Русия.

За съжаление основната ни идея за отслабване на воюващата страна и ограничаване на нейните икономически възможности за водене на война не се осъществи. Вместо това ние отслабваме икономиката си, като сами се принуждаваме да отпишем милиардите от Русия и да направим енергийната си база по-скъпа у дома.

4. Путин е по-решителен от всякога - благодарение на Китай и Индия

За съжаление нашата военна и икономическа реакция на войната не направи Путин смирен, а по-решителен, може да се каже дори по-брутален. Вероятно насърчен от Китай и Индия, двете най-населени страни на Земята, той хвърля все повече и повече млади хора в смъртоносната битка.

5. Военната помощ е широкообхватна, но не и достатъчна

Нашата военна помощ е мащабна, но не е достатъчна. Това също е част от истината. Много хора се страхуват, че нашите военни усилия ще ни направят страна във войната. От друга страна, военните и ръководителят на Rheinmetall, най-голямата отбранителна компания в Германия, ми казват, че Западът ще трябва да достави допълнително военно оборудване - повече танкове, повече боеприпаси, а сега вероятно и изтребители - за да спре руското настъпление и да помогне на украинците да се придвижат към предвоенните граници.

Шефът на Rheinmetall Папергер казва по отношение на доставката на 14 германски танка Leopard 2:

"Това не е достатъчно. Ако наистина става въпрос за ефективна отбрана на Украйна, трябват за няколкостотин единици, т.е. поне между 600 и 800 танка“.

Имаме работа с агресор, който използва потенциала си за ескалация. Русия изстрелва повече артилерийски боеприпаси за един ден, отколкото ЕС произвежда за един месец, подчерта наскоро външният министър на Естония Урмас Рейнсалу. Истинската полемика в Германия тепърва предстои. "По-малко Путин“ очевидно няма да бъде на разположение с по-малко оръжия.

6. Русия де факто е в китайски ръце

Не на последно място, нашето предположение, че агресивната политика на Путин ще го изолира и ще го превърне в парий на международната сцена, не се оправда. Вместо да се отрекат от Путин, китайците засилиха своето икономическо и военно сътрудничество с Москва. По този начин Русия де факто е в ръцете на Китай, което укрепи този основен азиатски противник на САЩ.

Дами и господа, войната за суверенитета на Украйна не е загубена. Но тя навлиза в нова трудна фаза. Въпреки описаните трудности, които представляват икономическо предизвикателство за страната ни и решаващо изпитание в политическо отношение, моля за вашата подкрепа. Това трябваше да каже Шолц. Или може би трябва да припомним думите на австрийската поетеса Ингеборг Бахман:

"Истината е такава, каквато може да се понесе от хората“.

*Габор Щайнгарт е един от най-известните журналисти в Германия. Издава бюлетина The Pioneer Briefing. Подкаст със същото име е най-слушаният в Германия по въпросите за политика и бизнес. Преди да основе Media Pioneer той бе председател на Управителния съвет на Handelsblatt Media Group.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук