В дните преди вотове с реална интрига изключително актуална става темата със зависимото гласуване. Поредица журналистически разследвания в евровота ясно показаха, че величината и географията на този тип вот става все по-решаващо обстоятелство за крайния резултат, предава БГНЕС.

Между 150 и 200 лева на глас са били предлагани на определени гласоподаватели в различни части на страната, сочат слуховете.

Тенденция, невиждана досега на нито едни избори у нас, засечена на евровота

„Галъп интернешънъл“ провери каква е нагласата към „стимулирано“ или „наложено“ гласуване.

В последното национално представително изследване на агенцията, проведено само преди дни, беше зададен въпросът: „Вие лично, бихте ли, или не бихте приели да гласувате на местните избори за даден кандидат, партия или коалиция срещу заплащане, друг стимул или по принуда?“.

Не всички хора признават, че биха приели стимул, за да гласуват, но все пак степента, в която подобни неща се признават, е показателна и за цялостната величина на явлението „контролиран вот“.

А данните от допитването сочат, че 11% от всички запитани биха приели.

Все пак 81% не биха, а останалите 8% не могат да преценят.

Тези 11% се равнява условно на над 600 хиляди души – от общо около 5.5 милиона постоянно пребиваващи у нас и имащи право на глас. Към тях вероятно може да се добавят и известна част от тези 8% колебаещи се.

Сред онези, които със сигурност се очаква да гласуват на тези местни избори, процентът признаващи си също е над една десета. Въпрос на спекулация е колко всъщност са онези, които са склонни да дадат гласа си в контролирана посока, но не си признават.

Най-високи се дяловете на онези, които си признават, че биха гласували при стимул или принуда, сред най-бедните и ниско образованите, респективно при ромите делът на склонните е 40%.

„За поредна година се установява, че най-младите са и в най-голяма степен склонни на откровеност по въпроса за зависимия вот. Това е и индиректно отражение на демографската ситуация в страната, която се характеризира с все по-сериозна гетоизация сред най-млади възрастови групи.

Разбира се, за немалка част от гласоподавателите би трябвало да отчетем икономическата безизходица или работодателската принуда“, уточняват от „Галъп“.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!