„Храним се по начина, по който мислим – с отпадъци“, коментира в предаването „Тази събота“ историкът Петър Стоянович. Повод за острата му реакция стана разкритието за фалшиво масло на пазара, което се разпространява с етикети на германски продукт.
Стоянович изрази недоумение как държава, която има претенции да функционира по европейски и цивилизован начин, може да допуска в търговската мрежа оригинални стоки да съжителстват необезпокоявано до абсолютни имитации.
Той подложи на сериозна критика самото понятие „имитиращ продукт“, като направи паралел с миналото.
По думите му, дори в периоди, когато България е живяла в пъти по-бедно и в колбасите са се мелели „кучета с къщичките барабар“, държавните органи са правили сериозни опити да контролират поне средното качество на храната.
Според историка оправданията с липсата на мляко и суровини са несериозни. Той бе категоричен, че е по-честно да се признае, че страната може да произведе едва 20% истинско масло, а всичко останало е измама. Стоянович допълни, че същият проблем се наблюдава при сиренето и колбасите.
Той определи ситуацията като своеобразен сговор и „клетва за мълчание“ между държавните институции, производителите и самите потребители, в резултат на което хората масово консумират некачествени и дори опасни за здравето продукти.
Историкът обобщи, че е недопустимо в едно сирене млечният компонент да е едва 10%, а останалото да е с неясен, „космически“ произход, определяйки тази практика като организирана престъпност.
