Ниската смъртност от коронавирус в Германия предизвиква почуда и догадки. На много места по света се опитват да си обяснят "германското изключение". На какво се дължи то? Така започва анализ на "Дойче Веле" на тема "Коронавирус: Защо в Германия не стана като в Италия".

Наскоро вестник "Ню Йорк Таймс" публикува статия с многозначителното заглавие "Германското изключение", в която разглеждаше въпроса защо смъртността от коронавирус в Германия е по-ниска, отколкото в други държави. Този въпрос вълнува силно и хората в Италия или Испания, където пандемията протича много по-тежко.

Има ли обяснение за тази германска особеност?
Някои биха могли да си помислят, че германското правителство умишлено занижава данните за умрелите. Подобни подозрения има и другаде - половината от населението на Русия например е убедено, че властите не казват цялата истина за разпространението на болестта.

Но в една демократична държава като Германия, в която има силна опозиция, независими медии и активно гражданско общество, подобно нещо е на практика невъзможно. Още повече, че ситуацията си личи и с просто око: в Германия не извозват телата на жертвите с военни камиони - като в италианския град Бергамо; нито пък строят временни морги пред болниците - като в Ню Йорк.

Не е за хора със слаби сърца: В Ню Йорк багер копае огромен масов гроб, тирове карат ковчезите ВИДЕО

По-ниската възраст на заразените
И така, кои са причините? За сравнително ниската смъртност от COVID-19 в Германия има три ключови фактора: особеностите в разпространението на вируса, качеството на германското здравеопазване и дисциплината на германците.

Според Института „Роберт Кох", 70% от пациентите с COVID-19 в Германия са на възраст между 15 и 59 години, а средната възраст на заразените е 49 години.

Особено през първия етап от разпространението на болестта - преди да бъдат предприети радикалните ограничителни мерки - вирусът явно се е предавал основно между млади хора и хора на средна възраст, които по правило имат по-силен имунитет от по-възрастните.

Сред заразените от тази първа вълна имаше например и множество спортисти, посещавали барове и дискотеки в италианските, и особено в австрийските ски-курорти.

Друго огнище на заразата беше град Хайнсберг, където много хора се заразиха по време на традиционния германски карнавал през февруари, но те бързо бяха изолирани от околния свят, а всички контактни лица - предупредени.

В Италия обаче имаше голям брой хора, които дълго време не бяха идентифицирани като носители на вируса. След появата на симптоми у тях, те посетиха болниците, разнасяйки заразата и сред много други пациенти.  

Нивото на здравеопазването и добрата подготовка
Вторият важен фактор е качеството на германското здравеопазване, което се смята за едно от най-добрите в света, и което доста бързо се подготви за борбата срещу COVID-19: болниците освободиха допълнителен ресурс от интензивни легла, разработиха кризисни мерки за работата на лекарите и медицинския персонал, и (доколкото позволяваха възможностите) си набавиха предпазни маски, защитно облекло и консумативи.

Още на 12 март здравното министерство в Берлин поръча на германската компания Drägerwerk още 10 000 апарата за изкуствена вентилация на белите дробове (ИБВД) - в допълнение към наличните 25 000 уреда за командно дишане. Затова на германските лекари навярно няма да им се налага да избират кои пациенти да спасяват, и кои - не.

Здравният министър Йенс Шпан съобщи на 9 април, че страната разполага с 10 000 свободни легла в интензивните отделения. А германски клиники приеха на лечение близо 200 пациенти с COVID-19 от Франция, Италия и Нидерландия. Бундесверът пък предостави на Великобритания 60 мобилни апарата за командно дишане.

Не без значение е и това, че в Германия се правят голям брой тестове за коронавирус. Сами по себе си те не спасяват живот, но позволяват своевременно да се идентифицират заразените.

Дисциплината
Третият решаващ фактор за ниската смъртност в Германия е дисциплината при спазването на ограничителните мерки. Публикуваните резултати сочат, че преобладаващата част от германците изпълняват призива на канцлерката Ангела Меркел, която на 18 март в обръщение по телевизията настойчиво апелира да се ограничат социалните контакти. Подобен призив отправи и президентът Франк-Валтер Щайнмайер, както и много други политици. 

И още един интересен факт: социологически проучвания сочат, че 75% от германците одобряват строгите ограничителни мерки и не смятат, че ти би трябвало да се отменят прекалено бързо.