Дори думата „перестройка“ покойният вече Михаил Горбачов беше заимствал от Ленин. През 1986 г. казва, че тя е „продължение на революцията от 1917 г.“. Беше възприел и пълното равнодушие на обитателя на мавзолея в Москва към съдбата на живите хора в Русия, в империята, по света.

Една особено важна разлика: болшевишкият вожд на световния пролетариат предварително устно и писмено беше обявил идеологическата основа и целите на действията си. Както и характера на средствата и методите, които възнамерява да се използват. Горбачов мами и шикалкави до последно.

„Излъгаха ме!“, сподели в началото на века, предвид Запада. Очевидно желаейки да се представи за клет наивник, а не да остане в историята като черен предател. За какъвто отдавна го счита огромен процент от руснаците и другите хора в днешна Русия. Много са и в страните от бившия СССР и соцлагера, навсякъде по света. Дори в САЩ и колективния Запад.
В брошурата „Какво да се прави?“ Ленин през 1901 г. излага вижданията си за бъдещата революция. По тази логика поставя основите на СССР през 1922 г. и го оглавява. Лайтмотивът е: „Марксизмът е живото ръководство за действията“.

Горбачов най-грижливо крие, че всъщност преследва обратната цел: докато оглавява СССР, да го ликвидира. Авторът на фундаменталния в реалната политика въпрос „Какво да се прави?“ е писателят Николай Чернишевски, поставя го за заглавие на едноименния си роман.

Ето критерият за оценка на политиците, предложен от него: „Историческото значение на всеки от големите руски люде се измерва със заслугите му към родината, а човешкото му достойнство - със силата на патриотизма му“. Много е трудно да се оспори.

Но въпросът „Какво да се прави?“ задължително се предшества от един друг: „Кой е виновен?“.

Ленин и другите болшевици съсипаха Руската империя икономически, териториално и икономически, заложиха важни предпоставки за огромните сегашни проблеми на Руската федерация. Съзнателно, преднамерено, с пълно безразличие и при някои като Лейба Бронщейн - Троцки дори с презрение и омраза към населението. Никакъв патриотизъм, пълното му отричане!

В резултат хаос, разруха, деморализация, нищета, глад, огромна престъпност. С неизбежния последващ тоталитарен терор като единствена възможност да се изгради държавността с оглед наближаващата война срещу страната. Пада се на Сталин тази задача.

В резултат победа, макар на пределно висока цена, излизане в следвоенния свят като втората световна свърхсила. С мощна армия, отлично въоръжение, включително ядрено. С доста съюзници, с дълъг списък доброжелателни страни по света, над 120 от тях обединени в „Движение на необвързаните“.

Съществува и днес. За свой враг движението е обявило западната хегемония и неоколониализма, противопоставя се на чуждестранните окупации и намесата във вътрешните работи. Повечето от членуващите наскоро не одобриха санкциите срещу Русия по повод нахлуването и в Украйна.

Горбачов доведе СССР до подобно на Лениновото „Светло бъдеще“. Наследил военна, индустриална, космическа и политическа свръхсила, макар и със сравнително бедно население. Остави я териториално разкъсана, икономически деградираща, с вътрешни граждански и въоръжени конфликти, в напредваща мизерия и социално-психологическо отчаяние.

„Горбачов свърши страхотна работа, но не успя да реализира всичките си планове“, каза по повод кончината му бившият държавен секретар на САЩ Кисинджър. Да, за тях, донякъде и за колективния Запад съветският генсек беше свръхценна находка. Не успя само да разпадне страната на 17, 15 или поне на 5 части, та плановете му да се изпълнят на 100 процента.

„Похарчихме трилиони през студената война срещу СССР, добре че накрая намерихме предатели“, каза след краха на СССР бившият Държавен секретар на САЩ Джеймс Бейкър.

Бившият дъpжaвeн ceкpeтap Koндoлизa Paйc казва днес : „Haтъжeнa cъм дa чyя зa кoнчинaтa нa Гopбaчoв... бeз нeгo нe би билo възмoжнo дa ce cлoжи миpeн кpaй нa Cтyдeнaтa вoйнa.“ През 1992 г. Буш Първи нарече „мирния край“ иначе: „Победа на САЩ в студената война.

Без подкрепата на тайните съветски служби Горбачов нямаше да започне коварното си дело. Нямаше дори да стигне до най-високия пост в Москва, докара го бившият шеф на КГБ, по-късно и генсек на компартията Юрий Андропов. През 1992 г. Александър Кротов в „Молодая гвардия“ пише, че Горбачов е работил доста време в КГБ на шефска длъжност в отдел по дезинформация.

Служители от съветските тайни служби яко се стараеха срещу ръководствата на социалистическите страни с оглед тяхното дискредитиране и сваляне от власт. В Румъния те стояха зад преврата срещу Чаушеску, в ГДР копаеха под Хонекер. У нас ровеха трап под Живков, осигурявайки сила на родения в Москва съветски гражданин, Андрей Луканов.

Тези наши „братя по оръжие“ с тяхната „вечна дружба“! Които през последните години редовно се цупят и мърморят срещу „братушките“, които излезли неблагодарници.

При Горбачов, после и при Елцин именно Москва си намери чудни партньори и нови приятели, лиши страните от соцлагера от кислород. Скъсвайки договори, наложени от тях, захвърляйки стари другарски връзки. Предателството за Горби не беше еднократен акт, а неговата норма за поведение! Как да не му връчат нобелова награда за мир!

Така и не си призна, но закриването на СССР като държава неизбежно е станало с негово знание и съгласие. Та нали като става президент е положил тържествена клетва да брани суверенитета и териториалната цялост на държавата! А той само се обиди и смъмри обявилите нейни разпад, вместо да ги арестува и даде на съд! Затова руснаците го имат за „най-добрия немец“, не за свой.

Керъл Богарт от „Нюзуик“: „Той не си даваше сметка накъде върви, беше много слаб политик, високомерен, недоверчив, твърде словоохотлив, нерешителен. Никога не е имал и зародиш на някакъв икономически план. Беше верен на идеята за свободата на словото и не желаеше да действа с насилие. Двете бяха достатъчни, за да променят хода на историята.“

Путин нарече Михаил Горбачов „държавник, оказал огромно влияние на развитието на световната история“. Преди години нарече разпада на СССР „най-голямата геополитическа катастрофа на 20-ти век.“ Това му е огромното влияние на покойния, безспорно е. От него богато се възползваха враговете на Русия и руснаците.

Д-р Илия Илиев, "Труд"