За екипажа на самолетоносача или хората в командния бункер, с покритие от месинг, атака от хиперзвукова ракета би била смърт от ясно синьо небе. Те пътуват с повече от пет пъти по-бързо от скоростта на звука и могат да променят курса си по време на полет, което затруднява проследяването им от радари и системи за противоракетна отбрана. Те са неудържими, до голяма степен неоткриваеми и могат да бъдат въоръжени с конвенционални или ядрени бойни глави.

Китай и Русия вече ги имат, а САЩ наваксват. Те са цел в Индия и Япония, както и в Южна Корея и Австралия. Те са сред най-модерните и ужасяващи нови оръжейни системи, разположени в цяла Азия, които трансформират военния баланс в региона и, според мнозина, го превръщат в нова надпревара във въоръжаването.

Тази седмица Северна Корея отново проведе тест на оръжие - крилата ракета с обсег близо до 1000 мили, способна да порази цели в Южна Корея и Япония. Но новата играчка на Ким Чен Ун е относително незначително допълнение към арсенала от ново оръжие, придобито от неговите азиатски съседи.

Няколко дни преди последното изпитание на Ким, нейният враг Южна Корея стана единствената неядрена страна, способна да изстреля балистични ракети от подводница. Възможността позволява на командирите да извършват изненадващи ракетни атаки и им дава "капацитет за втори удар" - способността да отвърне на удара след атака на собствената им територия, която унищожава наземните ракети.

През същата седмица Фумио Кишида, един от водещите кандидати за премиер на Япония, заяви, че страната трябва да придобие способност за предварителен удар-изтребители или ракети, които могат да поразят вражески ракети на земята, преди те да бъдат изстреляни.

През последните няколко години бяха пуснати в експлоатация китайски и японски самолетоносачи и австралийски подводници. Малки и отбранителни въоръжени сили, като Филипините, се стремят да придобият нови и модерни щурмови самолети.

Какво предизвиква тази промяна - и докъде води, освен към нова Студена война, която някои вече предвиждат в Източна Азия?

В основата е глобалната промяна, политическа, икономическа и военна, която се извършва от Атлантическия океан към Тихия океан. В сравнение с Европа и САЩ, Азия има най-голямото население в света и най-бързо развиващите се пазари. Но това е нестабилен и напрегнат континент, с неудобно разнообразен набор от политически системи - от отворени общества като Австралия, Южна Корея и Япония, през авторитарни демокрации като Сингапур, до успешни еднопартийни диктатури, включително Китай и Виетнам и сурови режими, като тези в Северна Корея и Мианмар.

Комбинацията от икономическо богатство и политическо напрежение означава, че страните по целия свят виждат интерес от поддържане на стабилността в региона и демонстриране на военно присъствие там. Тази година такова присъствие демонстрираха Франция, Германия и Великобритания, чийто нов самолетоносач, HMS Queen Elizabeth пътува през Азия по време на първата си мисия.

Конкретни политически събития също играят своята роля в стремежа към разходи за отбрана. През 2019 г. САЩ се отказаха от Договора за ядрените сили със среден и малък обсег, освобождавайки ги да базират ракети със среден обсег в Източна Азия. Тази година САЩ отмениха договорните условия за Южна Корея, които ограничаваха нейната свобода да произвежда собствени големи ракети с голям обсег.

Придобиването на ядрени оръжия от Северна Корея е драматична и очевидна причина за тревога за съседите. Когато японските политици настояват за превантивна способност, те сочат към Северна Корея. Но единственият и най-важен двигател на разходите за отбрана, е възходът на Китай.

Разходите на Китай за въоръжените сили ще се увеличат тази година до 1,35 трилиона юана, което е сравнително скромно увеличение от 6,8%, но все пак над 5% от общите държавни разходи. Си Дзинпин разполага своите сили по нови агресивни начини, изгражда военни бази на островчета в Южнокитайско море, плава близо до спорните острови Сенкаку, които се администрират от Япония, и изпраща флота си през японските острови далеч в Тихия океан.

Преди всичко има въпрос за Тайван, проспериращият самоуправляващ се остров, за който Китай се е заклел да си върне. Твърде лесно е да си представим как това може да доведе до война, в която САЩ, Япония, Южна Корея и потенциално страните от НАТО ще се бият с Китай в конфликт, който може бързо да се разпространи в региона. Именно срещу този и други неудобно достоверни сценарии се въоръжават държавите в региона.

Не всички са съгласни, че това е надпревара във въоръжаването. Освен Китай, разходите дори на богатите азиатски страни са горе-долу съизмерими с техния БВП - ако те харчат повече пари за отбрана, това е така, защото те имат повече пари за харчене. Японското министерство на отбраната например иска 5,4 трилиона йени през следващата година, рекордна сума, но все пак само малко повече от 1 процент от БВП.

Дори мощните годишни разходи на Китай са само малка част от тези на САЩ . несравнимата военна мощ в Източна Азия, с огромните си бази в Южна Корея и Япония, както и постоянно базиран Седми флот. Според оценката на Международния институт за стратегически изследвания (IISS), разходите за отбрана на САЩ са 738 милиарда долара - по-големи от всички страни в Азия, включително Китай, взети заедно.

"Военните разработки в региона не се доближават до скоростта на класическите оръжейни състезания като състезанието за морско превъзходство между Великобритания и Германия в началото на 20-ти век или това между САЩ и Съветския съюз за стратегическо ядрено превъзходство", пише Тим Хъксли от IISS, цитиран от The Times. "Китай няма да има никаква надежда да спечели конфликт със САЩ, чието военно присъствие и ангажименти продължават да гарантират сигурността на целия регион".

Дори и да е вярно сега, трудно е да си представим, че ще остане така за неопределено време. Като изключим някаква вътрешна катастрофа, икономическият и военният възход на Китай ще продължи. А с толкова много несигурност и толкова много нови военни сили и оборудване, потенциалът за грешни стъпки винаги е налице.

Източник: dnes.bg