Проруски кандидати спечелиха президентските избори в Молдова и България на 13 ноември или поне това гласяха заглавията в медиите. Истината е по-сложна, пише сп. "Икономист". Макар и победилите кандидати да са направили приятелски жестове към Москва, никой от тях няма да внесе радикални промени в геополитическата ориентация на страната си в краткосрочен план.
Правомощията на президента и в двете страни са ограничени. Някои от поддръжниците им изглежда се надяват, че Русия ще субсидира затруднената икономика на страните им. Подобни надежди са обречени на разочарование, се аргументира авторитетното британско издание. В Молдова, където лидерът на социалистите Игор Додон победи бившата съветничка в Световната банка и министър на образованието Мая Санду, е изкушаващо изборите да се опишат като проста надпревара между проруски и проевропейски политици.

В действителност обаче политическият живот в страната се доминира от олигарси, които са мотивирани по-скоро от финансови, отколкото от геополитически интереси. Премиерът Павел Филип е тясно свързан с Влад Плахотнюк, който е най-могъщият бизнесмен и най-непопулярният политик в Молдова. Според Виктория Букарату от молдовската Асоциация за външна политика, след обявеното първо посещение на Додон в Москва вероятно ще бъде последвано от успокоителна визита в Брюксел. Предизборното му обещание да анулира молдовските споразумения с ЕС ще бъде игнорирано, не на последно място защото - за разлика от Русия - ЕС, неговите страни членки и САЩ отпускат значителна финансова помощ на Молдова.

Според Букарату проруската реторика на Додон е начин да окаже натиск на Запада да продължи да дава пари без да се правят сериозни реформи, пише "Икономист". В България победител е Румен Радев от БСП, бивш пилот на МиГ-29 и бивш командващ българските ВВС. Той победи кандидатката на партията на премиера Бойко Борисов, който подаде оставка. Напролет в страната вероятно ще се произведат парламентарни избори.

Радев бе подкрепен от етническите турци в България, чиято главна партия е тясно свързана както с местни олигарси, така и с руски фирми. Българските социалисти са подкрепяни от консервативни пенсионери и от свързаната с Москва Православна църква. В предишни правителства обаче партията се съгласи да приеме американски бази в България и прегърна членството в НАТО, отбелязва списанието.

Според Димитър Бечев от Харвардския университет България може да постигне ситуация, в която и вълкът да е сит, и агнето да е цяло, като остане лоялен член на ЕС и НАТО, а същевременно подаде ръка на Русия. Той отбелязва, че в това отношение Радев всъщност не се различава особено от Борисов. Както казва самият Радев: "Доскоро пилотирах съветски изтребител, дипломирах се в американска военна академия, но съм български генерал. Моята кауза е България." Бечев смята, че следизборните позиции на страната ще се определят "от и за български политици, а не заради Путин или Брюксел", смята "Икономист".

Заглавията, че проруски кандидати са спечелили президентските избори в тези две страни неизбежно ще разтревожат мнозина на Запад и ще предизвикат аплодисменти от Москва. В действителност обаче политиката и в двете страни се движи от вътрешнополитически сили, най-вече от усилията на олигарси да гарантират финансовите си интереси. Лидерите им са обиграни в изкуството да играят и с Русия, и със Запада, и да ги настройват един срещу друг. Очаквайте това да продължи, а не някакви драматични геополитически промени, пише британското издание, цитирано от БТА.