Икономист с взривяващ коментар: Само един луд Мунчо ще протестира срещу "силния на деня"
Това малодушие, което вече го има навсякъде в държавата, всъщност ни е водило в годините на мрачно робство, посочва Евгений Кънев
Кой има интерес от грубото и агресивно поведение на политици срещу журналисти?
Темата коментира пред БНР икономистът Евгений Кънев.
"Това отношение към журналисти не е отсега, а от доста отдавна. Минаха немалко години, откакто Анна Цолова влезе в директен конфликт с политици по време на предаване и вместо да беше забранено на тези политици да влизат в студиото повече, медията тогава застана зад политиците и освободи нея.
От тази гледна точка със сигурност трябва да има много остра гражданска реакция от всички съсловия на журналистите.
Страхувам се обаче, че няма да има ясен резултат, ако самата медия заради това да не загуби някакви свои зрители или пари, толерира такова поведение.
Не може примерно bTV, заради случая с Мария Цънцарова и конфликта ѝ с "Възраждане", да мине само с някаква банкетна декларация, че свиква някакви кръгли маси.
В същото време представителят на същата партия да участва същия следобед в друго предаване на същата медия.
Стандартите ги налага медията
Ако медията не може да наложи стандарти на поведение, няма как да търси съчувствие и от гражданското общество", допълва Кънев.
"Всеки човек, който е наясно с цивилизационните норми на поведение, не би бил безразличен, когато някой се държи така с журналисти, но в случая какво да направи един небезразличен човек, когато медията не спира да кани такива хора в студията си?
Аз лично не бих работи за медия, която не може да ме защити. Разбирам, че местоработата не е лесно намирана днес в тази среда, но същевременно човек трябва да избира.
Ето имаме пример на журналисти, които отказаха да се съобразят с такова поведение към тях, напуснаха големите телевизии и днес са в нови свободни формати. Със сигурност не им е лесно, но си запазиха достойнството", смята икономистът.
Стандартите и кой ги налага
"По писмото на Слави Трифонов: "Да не се правим, че не съм донесъл на bTV огромен брой зрители, авторитет, зрителски интерес и най-вече пари", бих казал, че всъщност благодарение на bTV се роди проектът ИТН, пак благодарение на тях се роди самият Слави, който 10-15 години лееше пропагандата си от ефира им и стана политически лидер, и със сигурност не го е правил безплатно, нали.
Така че той е печелил от този свой проект в телевизията, защото то си е бизнес начинание.
Означава ли, че понеже навремето Слави е донесъл публика на телевизията, днес неговите хора могат да се държат както си искат в тази телевизия като гости? Няма нормален човек, който би направил такава връзка, но явно някои хора я правят и искат да ни внушат, че има такава връзка.", посочи той.
Политиците, Бойко Борисов и "12 журналисти тормозят държавата"
"Наскоро покрай изборите в САЩ и анализа ми на поведението на Тръмп, виждам много паралели между Борисов и Тръмп като поведение. Тръмп е много агресивен към Европа и постоянно говори, че ще ни смачка.
Вижте сега Борисов какво прави – постоянно критикува единствения възможен за него партньор ПП-ДБ.
Борисов никога не е казал нищо лошо за никоя друга партия. Даже на Костадинов казва "колегата".
От една страна, той към толерантната към Европа партия ПП-ДБ се отнася със заплахи и ги неглижира.
Някога Борисов да е казвал нещо лошо или предизвикателно към Путин? Аз не съм. Чували ли сте Тръмп да каже нещо лошо или предизвикателно към Путин? Аз не съм.
Т.е. ние говорим за един стереотип хора, които на практика разсъждават във вертикални измерения. Мачкат надолу, където усещат слабост, а нагоре, където е силата, в момента са много старателни и внимателни.
Това е нещото, което много ме тревожи, когато говорим за демократичните норми, защото това означава, че обществото отива към този код на поведение, където силният е важен, независимо как се държи.
Правото на силата. И зарязваме кода на Европа и цивилизацията, който е силата на правото. Отново се движим към общество, в което вождът е законът, вместо да поискаме общество, в което Законът да е вожд. Това е много тревожно по отношение бъдещето на България, а и на света като цяло.", смята Евгенйи Кънев.
Как влиза автокрацията
"През раздухването на страхове, които са най-често несъществуващи. Спекулацията е тези страхове да предизвикат гняв и омраза, която да се излее накрая в изборните урни.
Голяма част идва от Русия по отношение на ЕС по отношение на всички норми, които засягат толерантността, разбирането, опазването на слабия, закрила на жените от домашно насилие в едно общество.
Всичко това тук беше обръщано в някакви страхове, че някой щял да бръкне дълбоко в ДНК-то на българите и културата ни.
Спекулира се с невежеството на хората по тези въпроси и никой политик не се занимава да им обясни.
Ако помислите, няма нито една реално раздухана заплаха, която да не е свързана с Европа – енергийна, по отношение на еврото, норвежците, които щяха да ни крадат децата в всякакви такива пропагандни дивотии. За всичко това вече години нямаме обективна информация и държава, която да стои зад обективната информация.
Защото ние виждаме, че днес държавата всъщност е тази, която не спазва законите и дава лош пример за това, че Законът няма значение, а е важно кой го прилага. Оттам идват всички проблеми.
Хората се страхуват от силния на деня
Ако имаме власт, която прилага закона за всички еднакво, тези неща няма да ги има. Дори по отношение на речта, която използва Костадинов, е в нарушение на поне два-три члена на Конституцията по отношение правата на хората. Но тези неща няма кой да ги говори, а като не се говорят, хората се страхуват и почват да уважават в кавички силния на деня."
Това лицемерие на страха от силния на деня се връща отново в България. Завладява всички принуждава всички да участват в един пошъл театър.
Това е то "банализацията на злото", когато си кажеш – какво пък толкова, аз ли ще оправям тази държава, а по-добре да се съобразя с този, който ме е сложил на поста и да си кютам и да си получавам заплата, и да не се забърквам в играта на силните на деня.
Това малодушие, което вече го има навсякъде в държавата, всъщност ни е водило в годините на мрачно робство, когато не сме се опитвали да протестираме срещу такива неща. Дори в романа на Вазов след Априлското въстание, единственият, който протестира, е един луд Мунчо.", подчертава Кънев.
Последвайте ни
3 Коментара: