Il Giornale: Руска революция или как Путин спечели всички избори по света
Четири събития, които на пръв поглед нямат връзка помежду си, могат да преобърнат световната политика
Според автора има все пак различни нюанси в отношенията на Путин с гореизброените четирима души. Тръмп на няколко пъти изрази публично възхищението си от руския президент, наричайки го "истински лидер", като даде да се разбере, че няма намерение да продължава политиката на остро противопоставяне с Русия, водена от администрацията на Обама. Отчитайки тази готовност за помирение и желаейки да оповести пред света своето намерение да си сътрудничи с Тръмп, Путин беше един от първите, поздравили новия американски президент след изборите. Към момента, обаче, никой не знае в какво ще се изрази намерението на Тръмп за прекратяване на новата студена война с Русия, започнала след украинската криза и дали ще успее да преодолее съпротивата на близкото си обкръжение от военния естаблишмънт на Вашингтон срещу сближаване с Кремъл, отбелязва авторът. И припомня, че спряганият за нова държавен секретар Мит Ромни е настроен доста враждебно към Русия.
Много анализатори и големи издания вече започнаха да предупреждават Тръмп за опасностите, ако признае анексията на Крим и ако предостави на Путин свобода за действие в Сирия. И все пак атмосферата е доста по-различна в сравнение с крайно влошените отношения между Обама и Путин, чийто символ стана хладното ръкостискане между двамата на форума в Лима. Най-много след три месеца ще имаме по-ясна представа за състоянието на отношенията между Путин и Тръмп, прогнозира изданието.
Неочакваната победа на Фийон, която изненада наблюдателите, също е истинска голяма победа за Путин. Близките отношения между двамата, които досега бяха известни на малцина, датират отпреди осем години, когато двамата заемаха премиерските постове в своите страни. Отношенията им продължиха и след като Фийон стана обикновен депутат, а Путин отново зае президентския пост. Фийон гостува на Путин както на вилата му край Москва, така и в Сочи, а сега, когато получи прекрасен шанс в надпреварата за Елисейския дворец, това се вижда в програмата му: край на антируските санкции, край на присъствието на НАТО в близост до руските граници, дистанция в отношенията със САЩ, тясно сътрудничество с Кремъл в борбата с ИДИЛ, край на враждебното отношение към съюзника на Путин Башар Асад. Путин няма какво повече да желае от един президент на Франция.
Другата двойки избори има, разбира се, по-малко значение: изборите в Молдова бяха истински дуел между проруските политици (които сега ще разтрогнат договора с ЕС, за да влязат в Евразийския митнически съюз на Русия) и прозападните. България остава член на НАТО и ЕС, където сраната може да влияе върху решенията, приемани с единодушие.
Ако към това добавим, че и в Германия, въпреки Меркел, своето влияние запазва проруската партия, в която членува Герхард Шрьодер и на която симпатизират много крупни предприемачи; че Италия не само има голям приятел на Москва в лицето на Берлускони, но и се обяви против удължаването на санкциите; че Москва има прекрасни отношения с Кипър, Гърция и Сърбия, то Путин наистина има много поводи за радост, заключава изданието.
Източник: Руски дневник
Последвайте ни
0 Коментара: