Войната в Украйна беше събитието, което отключи уникални по рода си отношения между китайския лидер Си Цзинпин и президента на Русия Владимир Путин.

Двамата непрекъснато представят себе си като непреклонни съюзници, ангажирани с дълготрайно сътрудничество, целящо да преодолее глобалното господство на САЩ.

Но Си може да не е толкова убеден, колкото изглежда, че неговото прокламирано "партньорство без граници" с Путин ще издържи теста на времето, особено на фона на слуховете, че руският президент страда от сериозно заболяване или че може да бъде свален чрез дворцов преврат.

Анализатори смятат, че Си вероятно вече се стреми да създаде по-тесни отношения с потенциални наследници на руския президент. Андерс Ослунд, икономист и научен сътрудник в Атлантическия съвет, казва, цитиран от изданието "Бизнес инсайдър", че Си вече дори не се крие, а демонстрира по-тесни връзки с министър-председателя Михаил Мишустин.

По време на посещението на Си в Москва през април, той проведе рядка по рода си среща на четири очи с Мистушин, припомня Аслунд и добавя, че през май, китайският премиер Ли Цян покани Мишустин в Китай, където "го прие в Голямата зала на народа, отново напълно извън обикновените граници на китайския и руския протокол". "Защо Мишустин беше поканен, а не Путин?

Това може би не се хареса на руския лидер", пита се Ослунд. Като доказателство за недоволството на Путин той посочва отсъствието на Мишустин от следващите заседания на Съвета за сигурност на Русия, чийто постоянен член е премиерът.

Анализаторът вярва, че цялото това развитие на събитията е може би най-доброто доказателство до момента, че Китай се стреми да култивира алтернативни отношения с Русия.

Името на Михаил Мистушин по-рядко се появява в спекулативните анализи за потенциалните наследници на Путин. Бивш ръководител на данъчната служба на Русия, той е изградил репутация на ефективен мениджър, но не и на ястреб в управлението в Москва.

Според руската опозиционна медийна организация "Медуза" Мишустин не е играл "никаква роля" в провеждането на войната на Путин в Украйна и дори не се включва активно в действията по провеждането й.

Кремълогията

В затворения свят на руската и китайската политика, където надеждната информация за мнението на лидерите по един или друг въпрос е рядкост, анализаторите отдавна разчитат на фини и едва забележими сигнали, както и на откъслечна информация, за да разчетат водещата динамика на властта.

Този лов на информация, придружен с обобщения и прогнози за бъдещето, става известен като "кремълогия" (на англ. kremlinology) още във времената Студената война.

Той се оказва много жив и днес, защото условията на достъп до информация не са се променили особено. Всичко пак е тайно, а всяка среща на Владимир Путин с по-ниско или по-високо поставени в йерархията на Кремъл служители става обект на седмици на спекулации.

Налага се същите методи да се прилагат и по отношение на потайния свят на политиката в Пекин. Четейки между редовете, анализаторите са открили признаци на скрито напрежение в отношенията между Путин и Си Цзинпин, като например отказа на Си да одобри нов газопровод от Сибир до Китай, което определят като игра за властово надмощие. Си я използва, за да подчертае новата зависимост на Русия от Китай.

Като се отчитат слуховете за здравето на Путин и спекулациите, че едно руско поражение в Украйна може да подкопае управлението му, много държави си представят различна "следпутинова" ситуация. Съответно претеглят последиците от всяко възможно развитие за вътрешната и външната политика на Русия.

Твърде рано е обаче да се предполага, че Си Цзинпин би предпочел да си има работа с друг водач в Кремъл. Нарастващата интензивност на споделените им оплаквания срещу влиянието на САЩ и приоритета, който и двамата са поставили върху задълбочаването на китайско-руските отношения, засега прави заключенията преждевременни.

Развитието на конфликта в Украйна като катализатор

Плановете на Си Цзинпин засега се объркват от несигурността на войната в Украйна, което дразни китайския президент, който предвкусва сладка победа в новия световен ред.

Но този нов ред не може да настъпи преди да се види краят на конфликта, а той все още остава уравнение с неизвестни.

Провалят се и плановете на Китай за по-тясно сътрудничество с Европа, включително чрез стратегията за възраждане на "Пътя на коприната", станала известно под името "Един пояс, един път".

Зелената енергия и технологиите, които трябва да "подхранят" новия път, доскоро бяха визитните картички на Пекин в страните от ЕС и ключът към китайска доминация на пазарите на Съюза.

Но сега, заради катастрофалната война  в Украйна, Китай е изправен пред път, който не води до никъде в Европа. Даже напротив, Старият континент вече не харесва Си, защото смята, че той не може да озапти възприеманите като нереални стремежи на Путин.

А това, че пипа предпазливо когато стане дума за Москва, носи нови катастрофи в Украйна.

През последните дни контролираното разрушаване на язовирната стена на "нова Каховка" по непряк начин изпрати плановете на Си за Европа почти към пълен провал.

Екологичното опустошение, което продължава в резултат на приписваната на Москва истерична акция с увреждането на язовира и последвалите невиждани наводнения, е в абсолютен противовес с прокламираното от Китай желание да работи с Европа за по-добро бъдеще по отношение на замърсяването на околната среда.

Физическите опасности, причинени от наводненията за дивата природа, земеделските земи, селищата и водоснабдяването, бързо се усложняват от замърсяване с промишлени химикали, нефт и други смъртоносни заплахи.

Може да стане и по-лошо

Всеки момент може играта да загрубее още повече. Запорожката атомна електроцентрала, която е разположена по-нагоре по течението на река Днепър и разчита на водата от язовира за охлаждане, също е потенциална екологична бомба.

Независимо от подземните води и алтернативните доставки за охлаждане, далеч по-големият риск за АЕЦ, а оттам и за Китай, е откритото желание на Путин да използва екологичните бедствия в преследване на военните си цели в Украйна.

Сега Пекин е изправен пред избора да действа или не. Икономиката на Китай все още се бори с последиците от ковид пандемията и остава притисната от вече частично спрялата инициатива "Един пояс, един път".

Си Цзинпин не само е изправен пред неизпълнение от страни, участващи в инициативата, но поради продължаващата му мълчалива подкрепа за войната на Путин в Украйна, той рискува да загуби значителни ангажименти на Европа по отношение на Китай.

Това отново ни връща към признаците, че Пекин осъзнава в каква стратегическа тежест се превръща Владимир Путин. Явният знак, даден със срещата на Си и Мишустин, е повече от красноречив.

В исторически план китайските лидери винаги са били много стриктни в спазването на протокола и в това да се срещат само с равните на тях лидери. Следователно това, че Си се срещна с длъжностно лице (Мишустин) под неговия ранг, беше важен знак.

Мишустин е непретенциозен технократ, но не и идеолог, не и амбициозен водач, който може би се възприема от Пекин като по-идеалния страж на Кремъл след ерата на Путин.

И като се има предвид непрекъснато нарастващата икономическа зависимост на Москва от Китай, е много съмнително в Русия да е минало незабелязано финото "помазване" на Мишустин от страна на Си, като приемлив наследник на Путин и в името на защитата на икономическите интереси на Пекин.

Засега Си е готов да играе двойна игра, пише американското издание "Дъ Хил".

Военното отслабване на Запада играе в полза на китайския лидер по отношение на всякакви планове за справяне с Тайван. Несъмнено това е карта, от която той не иска да се откаже веднага, както се вижда от съвместните руско-китайски учения във водите на Тихия океан (Източнокитайско море).

Въпреки това търпението на Си спрямо Путин и неговата конфликтна политика вероятно е на изчерпване. Китай не може да си позволи инициирана от Русия ядрена катастрофа в Европа, било то чрез използването на тактически ядрени оръжия в Украйна или чрез катастрофа, предизвикана в атомна централа. През 2022 г.

Китай е бил третият най-голям купувач на износа на ЕС и най-големият източник на внос за ЕС, съответно с 9% и 20,8 на сто. Си Цзинпин със сигурност разбира, че безразсъдното унищожаване на язовир "Нова Каховка" от Путин (а това е само един знак от много!) рискува да съсипе стремежите му за зелена енергийна версия на "Един пояс, един път" в Европа.

На свой ред администрацията на Байдън и ЕС, твърде кротки досега, трябва да изяснят на Си неговата отговорност да овладее нрава на Путин.

Защото ако руският лидер продължи да вреди на китайските интереси на запад, тогава Пекин рискува да изпадне в положението на парий.

За икономиката на Китай това ще е истинска катастрофа, а за бъдещето на държавата в стратегически план - ново изоставане.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук