Иво Прокопиев да говори за зависими медии е... меко казано, цинично

В статия в „Дойче Веле“ със заглавие „Българските медии – като българската политика“ авторът Димитър Ганев пространно се упражнява върху състоянието на българските медии.

И пак „кръговете около ДПС“ били започнали преди години овладяването на българския печат... имало бели и черни списъци на хора, които не трябвало да бъдат интервюрани или цитирани и прочие още „дълбокомислени“ изводи.

И, разбира се, нито ред за медийната империя на Иво Прокопиев и нейното влияние в родния мейнстрийм.

Няма как да е иначе, след като авторът Ганев присъства постоянно на страниците на „Капитал“ и „Дневник“, а и има родствени връзки с т.н. Черен лебед – съпругата на председателя на ВКС и близък приятел на Прокопиев Лозан Панов. Неин доведен син е.

Не че това е толкова важно, но все пак оправдава пълната слепота на автора към овладяния от Прокопиев роден мейнстрийм. И то след като самият Прокопиев публично призна в стенограмите „Арго“, че контролира голяма част от българските медии и им указва какво да публикуват и кого да интервюират. С една дума – указва им дневния ред. И в изпълнение на това е впрегнал множество от калинки – негови верни журналисти на всички нива в големите телевизии и интернет сайтове.

„Блиц“ многократно е посочвал истината и е изброявал поименно протежетата на разградския олигарх в родния мейнстрийм, чрез които Прокопиев вече години наред контролира информационния поток и манипулира общественото мнение.

Ще припомним само доскорошния програмен директор на бТВ Венелин Петков, който налагаше пълна цензура в телевизията на всичко и всички, които не бяха одобрени от разградския олигарх. А той е само един от многобройните примери.   

И цитираната статия в „Дойче Веле“ също е част от машината за манипулации, защото няма нищо общо с истината, а повтаря само удобни за Прокопиев мантри. Разбира се, няма как в статията да не присъства и депутатът от ДПС Делян Пеевски.

Авторът Ганев стига далеч в измислиците, като например, че международният инвестиционен фонд „Юнайтед Груп“, който купил вестниците на Пеевски вероятно е подставено лице на депутата, а сделката (въпреки публичните договори и информация, както и сменения мениджмънт) може да е била фиктивна.

Никак не е зле за Пеевски, ако инвестиционен фонд с десетки милиарда инвестиции в множество държави в Балканския регион, който придоби “Виваком” за повече от 1 млрд. евро и “Нова ТВ” за 300 млн. евро – суми непосилни за родната ни бизнес действителност, играе ролята на негово подставено лице.

Не е зле, но е толкова далеч от истината, колкото далеч е конспиративната теория, че с ваксините Бил Гейтс, видите ли, чипирал населението на Земята.

Само болна фантазия може да измисли подобна евтина конспирация, или ако не болна, то тогава много слабо запозната с механизмите на управление и контрол в един международен фонд от мащаба на „Юнайтед Груп“, които включват одобрението на много служители, на различни нива.

Да, фондът купи вестниците на Пеевски преди година, смени управлението и видимо промени редакционната политика на същите. И тази сделка е напълно реална, а олигархът Прокопиев може само да се радва за същата, защото изведнъж изчезна от страниците на „Телеграф“ и „Монитор“.

Само преди година същите вестници осветяваха житието и битието на разградския оригарх, придобитите от него за без пари предприятия в годините на бандитската приватизация, както и сложните му финансови машинации от по-ново време.

Но това явно не му стига на Прокопиев, нещо го човърка от вътре. Човърка го, защото Пеевски не е вече собственик на медии и ежедневните твърдения на неговите протежета за медиен монопол от страна на депутата от ДПС сериозно издишат. А темата не трябва да бъде изоставена, защото ако не е Пеевски, то тогава именно Иво Прокопиев трябва да е медийният олигарх, който контролира мейнстрийма в страната.

Поради тази причина сега ставаме свидетели на абсурдните теории за някакви „подставени лица“, за „несменена собственост“ и прочие още глупости, каквито е натворил авторът Ганев във въпросната статия и каквито още ще натворят и другите придворни журналисти на Прокопиев.

Като вземем предвид, че изданията близки до Прокопиев все по-често критикуват инвестиционния фонд „Юнайтед Груп“ за сериозната експанзия на фонда на далекосъобщителния и медийния пазар у нас, обвинявайки го в нарушения на антимонополните правила, може да предположим следните две неща. Или фондът не отделя достатъчно средства за реклама в изданията на разградския олигарх и последният им намеква за този пропуск, или Прокопиев се страхува от появата на следващ силен играч на медийния пазар, който да ограничи почти монополното влияние на олигарха.

Към момента няма признаци „Нова ТВ“ да е променила политиката си спрямо Иво Прокопиев или неговите политически проксита, като „Да, България“ и ДБ, както и партията на „Промяната“ и техните лидери. Всички се обслужват медийно с особена грижа, въпреки че Прокопиев често обвинява големите телевизии, че обслужват с предимство само бившите властимащи от ГЕРБ. Но това е само за пред хората. Опасенията на олигарха обаче може да са занапред.

Възможно е Прокопиев да е съзрял бъдеща заплаха за безалтернативното си влияние в мейнстрийма. Кой знае, само времето ще покаже.