В Армения отново има Майдан, начело на който на практика са познатите лица от либералния и проевропейския лагер. На 18 април те обявиха „кадифена безкръвна революция“, както по-рано за това крещяха в Грузия и Украйна. Но именно тази „безкръвна революция“ в крайна сметка може да доведе до най-страшното клане в региона за последните 100 години, пише Поглед.инфо.

Този път местната националистическа и либерална опозиция се обявиха против назначаването на поста министър-председател от управляващата партия на бившия президент Серж Саркисян. Полицията задържа няколко десетки участници в акцията. Общо на площада, където премина митингът, се събраха около 3000 души. „Ние сме властта“.

При това опозиционният депутат от либералния алианс „Изход“ ( „Елк“) Никол Пашинян, който предлага „да преформатира“ Армения от Евразийския икономически съюз към Европа, агитирайки за европейска интеграция и за следването на пътя на задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия в рамките на асоциацията с ЕС, вече открито призова своите привърженици да свалят законната власт и обяви началото на „ненасилствена кадифена революция“.

 „В страната се е създала революционна ситуация и аз обявявам началото на ненасилствена народна кадифена революция“, заяви Пашинян. Той заяви за началото на блокада на зданието на прокуратурата и касационния съд. „Обкръжете тези здания. Никой да не може да влиза или излиза“, заяви Пашинян на привържениците си.

След неговите думи протестиращите обкръжиха сградата на генералната прокуратура, касационния съд и на новия правителствен корпус, където са разположени редица министерства, включително и външното.  Впрочем, самите здания са закрити. Полицията на Армения не се меси в действията на участниците в акцията.

А към вечерта на вторник Пашинян обяви създаването на комитет за „кадифената революция“. Според него тази структура ще се ръководи от движението и ще „доведе до победния му край“. „Революционните комитети ще бъдат създадени във всички региони за блокада на държавните институции и много скоро тези ведомства, в това число и полицията, ще изпълняват заповедите на революционните комитети“, заяви той на митинга.

Пашинян допълни, че блокадата на държавните ведомства в областите на страната ще започне в сряда, а в Ереван неговите привърженици възнамеряват да установят пропускателни пунктове за представителите на властта.

Пашинян със съмишлениците си призова младежта да лежи под автобусите, за да се парализира движението на транспорта, да застават между вратите на вагоните на метрото, да оставят колите си на улиците. Той провокира студентски стачки. В резултат движението в града на практика е блокирано, защото заради митингите са закрити станциите на метрото и са прекъснати пътищата.

След това активистите започнаха да привличат студентите на протестите – някои от тях нахлуха в сградата на Ереванския държавен основен медицински колеж, други атакуваха педагогическия университет с призиви да се премине към самоуправление без държавен контрол. Протестиращите пробиха път през полицейския кордон на булевард „Баграмян“ в Ереван“, за да попаднат в крайна сметка при сградата на арменския парламент.

По време на сблъсъците неизвестни използваха шумови гранати. Специалната следствена служба съобщи, че в рамките на наказателното дело, възбудено по чл. „масови безредици“ и „организация и провеждане на събрания в разрез със закона“, е задържан мъж, като при обиска му са иззети 17 метални пръта и три дървени палки. По-рано по време на разследването по делото са задържани още двама души. Подозирани са в незаконно проникване в смятаното за стратегически обект здание на Общественото радио.

Напомняме, че  предишните масови протести в Армения се проведоха едва преди две години, през 2016 г., след като опозиционерите превзеха зданието на полка на полицейската патрулно-постова служба. Тогава група въоръжени лица проникна в казармите на полка и плени намиращите се там хора. При операцията загина един полицейски служител, а шестима бяха ранени.

Заложници станаха четирима души, сред които заместник-началникът на полицията на страната Вардан Егизарян и заместник-началникът на полицията на Ереван Валерий Осипян. Искането на нападателите бе да се освободи от ареста лидерът на радикалния опозиционен Фронт за обществено спасение „Нова Армения“ и координатор на опозиционната гражданска инициатива „Учредителен парламент“ Жираир Сефилян, който се намира под арест, обвинен за незаконно притежание и съхранение на оръжие.

Забележително е, че на улицата те са подкрепени от ветерани от Нагорни Карабах заедно с либералите, сътрудничещи си с проамериканската партия „Арменски национален конгрес“ на бившия президент Левон Тер-Петросян. Също така на улицата излизат партия „Наследство“ на бившия външен министър Рафи Ованисян, радикалите от „Нова Армения“ и агенти на Сорос. Съюзът на войнстващите националисти и платените либерали е по образец на Украйна през 2014 г. Те още през 2015 г. се опитват да организират „Електромайдан“ , а по рано устройват протести срещу руската военна база, влизането в Митническия съюз и в ЕАИС.

И сега отново Сорос и компания пращат хората на улицата. Този път поводът е значително по-сериозен. В Армения влиза в сила отдавна прокарваната от същата тази опозиция конституционна реформа, която прехвърля основните пълномощия по управлението на страната върху парламента и правителството. Но, въпреки протестите, правителството бе оглавено от бившия президент Серж Саркисян, оставил за новия президент Армен Саркисян единствено представителни функции.

Всичко това премина честно, демократично, но тук местните навалниевци разбраха, че са били банално преметнати и с връщането на Саркисян отново подеха своята стара и вечно актуална песен за корупцията, „репресиите на кървавия режим“ на Саркисян и уж за „предаването на Карабах“, а също така за емиграцията на жителите и ръста на външния дълг.

Особено „актуални“ са икономическите претенции, предвид, че Армения днес е една от най-динамично развиващите се страни в цялото постсъветско пространство. Макар, че има много път, за да достигне Русия, Казахстан или Беларус, за последните 10 години БВП се увеличава с до 7,5% годишно, икономиката е израснала почти двойно, по качество на живота на населението Армения за първи път настигна Украйна. Също така вече сериозно я задмина по доходи на глава от населението, повдигайки се от 121 на 115 място с доход от 3511 долара годишно на човек.

За сравнение, Русия втора година заема 67 място в света с доход от 8928 долара, а в страната на победилия Майдан – Украйна – продължава падането от 113 място и 4024 на човек през 2013 г. при „злия Янукович“ до 131 място през 2017 г. с 2194 долара, оказвайки се редом с Нигерия и Узбекистан.
Тоест страната след войната и разрушението от 90-те години тихичко се съвзема, наистина според възможностите си, но все пак расте. Впрочем тогава тези „скучни цифри“ бяха интересни на тези, които мечтаеха за ЕС.

Но курсът на страната към евроинтеграция, излизането от ЕАИС и ОДКС , това не е далеч най-страшното при вероятния завой. Едно от основните искания на опозицията, особено нейната националистическа част е новата твърда политика по Нагорни Карабах и връщането на „загубените територии“. Това е най-болната за арменското общество точка – всички отдавна са уморени от така и нерешения след 30 години въпрос, а хората обичат да има развръзка.

При това да се нарече този конфликт „замразен“, като този в Приднестровието, не може – престрелките, обстрелите и  провокациите са без край. Ситуацията там по-скоро напомня на Донбас със своят Минск, с руганата и от двете страни ОССЕ и огромната опасност от ескалация всеки момент. Карабах е един от тези ярки примери на това, че единствено по политически път военните конфликти могат единствено да се отложат, но не и приключат.

В последно време там се постигна някаква стабилност, но щом националистите се доберат до властта, то войната ще избухне с нова и пълна сила. Тогава нещата ще станат сериозни. Армения и Азербайджан неминуемо ще затънат в кръв. Тълпи бежанци ще потеглят към Русия, която като посредник между Армения и Азербайджан, също ще бъде принудена да се намеси в конфликта. А с отчет на преживяващите в нея диаспори и бежанци, конфликтът неминуемо ще се пренесе и на нейна територия.

Последният път, когато там имаше изостряне на ситуацията, сред вероятните участници се появи и Турция като съюзник на Азербайджан, което поставя под заплаха изобщо всички страни от Близкия изток. А и западът ще се постарае да приближи там армиите на НАТО под егидата на миротворството.
И тук трябва да се отбележи, че арменският Майдан далеч не е стихиен, на работа към него са привлечени всички организации – от ЦРУ до местните НПО-та.

В средата на март в мрежата изтекоха материали за структурата на американската резидентура, действаща на територията на Армения и Грузия. „Освен длъжностите посланик и представители на Агенцията на САЩ по международно развитие (USAID), предвиждащи разузнавателни функции, на територията на Република Армения към шпионаж в полза на САЩ участват най-малко 20 души“, пише в документите.

В периода между 2016 и 2017 г. оборотът на средствата през въпросните организации надвишава 1,5 милиарда долара. Там се разказва за американските сътрудници на ЦРУ в Армения под прикритието на дипломатическите мисии, сред които например е известният в Украйна майор Ерик Ларсен – сътрудник на военното аташе, представител на агенцията на САЩ по намаляване на заплахите (DTRA), куратор на проектите по разширяването на мрежата на американските биолаборатории в Армения, Молдова, Украйна и Азербайджан. Но най-основното е, че „изтичането“ показва кой вече работи за ЦРУ в действащите власти на Армения.

Сред завербуваните и „ограничено сътрудничещите“ длъжностни лица, според данните на споменатия сайт, се оказват: министърът на отбраната на Армения Виген Саркисян, министърът на извънредните ситуации Давид Тоноян, координаторът на проекта за създаването в Армения на американски биолаборатории, посланикът на Армения във Ватикана и Малта Микаел Минасян, членът на ПАСЕ Самвел Фарманян, първият заместник-председател на апарата на президента на Армения Алексан Арутюнян.

Това означава, че можем да си представим нивото на участието на ЦРУ в арменската политика на ниво президентски апарат, министерство на отбраната и т.н. Също така там са разкрити и работещите за ЦРУ неправителствени организации, сред които се оказаха участниците във всички еревански майдани за последните години като: „Съюзът на информираните граждани“, „Журналистически клуб Аспарез“, „Аналитичен център за глобализация и регионално сътрудничество“, „Ванадзорски офис на Хелзинкското гражданско събрание“, „Арменски хелзинкски комитет“, „“Центъра за европейски изследвания към Ереванския държавен университет“, „Пинк Армения“, Фондация „Отворено общество Армения“.

Очевидно е защо им е на САЩ да дестабилизират страната член на ОДКС, Евразийския съюз, която е на границата с Иран, Турция и където е разположена единствената руска военна база в Южен Кавказ. Да се получи там „Нова Украйна“, да се постави своя база вместо руската, да се устрои война и да се контролира както Закавказието. А виж, защо им е на арменците да прекъсват отношенията с Русия заради призрачната „зона за търговия с ЕС“ и да вкарват своята страна в кървав хаос е много голям въпрос и примерът с Украйна е много показателен.

Числеността на „протестите“ все пак показва неголямото желание на хората да си трошат живота. Друг е въпросът, че може и никой да не ги пита за мнението – ако САЩ са успели да се „договорят с местния елит“, то ще има и „кадифена революция“ и море от кръв след нея. А младите „евроинтегратори“ за масовката лесно могат да се намерят във всяка страна – от фанатиците на Навални в Русия и левите либерали в САЩ, до учениците и студентите в Хонконг, които се включиха в „революцията на чадърите“. Така че нека се надяваме, че местните власти ще имат достатъчно ум, да удържат страната си от хаоса, още повече, че това не е първата и със сигурност не и последната „кадифена революция“.