Посещението на Кирил Петков в САЩ носеше всички знаци на провал. И изведнъж изскочи новината за договорени два танкера с газ на по-ниски цени. Вече сме свикнали политическите действия на това правителство да се оказват кризисен пиар, а не обмислени управленски решения, пише Калина Андролова за Труд.

Вместо да разсее съмненията, премиерът ги задълбочи, като заяви пред парламента, че договорът бил между „Булгаргаз“ и американска фирма.

Въпроси: кога и с коя американска фирма „Булгаргаз“ е сключил договор? Или танкерите все още са само обещание? Кое налага да е толкова мистериозна тази сделка, че да не се оповестява името на фирмата?

Общо 200 млн. куб. метра газ ще бъдат доставени, което ще задоволи нуждите ни за един летен месец. Не знам кое точно прави новината толкова сензационна. Гърция ни заделя от техния руски газ срещу „нашия“ втечнен газ, който ще пристига на Ревитуса. Затова се говори за „виртуална точка на обмен“.

Виртуално сме купили LNG, но физичеки потребяваме същия руски газ. Това е суап сделка. И тя в случая е възможна само с разрешението на „Газпром“. Ако утре „Газпром“ забрани на гърците да правят суап, физически газът няма как да дойде до нас.

На 20 май ще стане ясно дали Гърция ще плати на Русия за газа, който получава, или и тя като нас ще откаже. Ако Гърция продължи да получава руски газ, ние теоретично можем да продължим да получаваме газ от Ревитуса през суапови сделки. Макар и на по-високи цени. Ако обаче „Газпром“ спре газа и на Гърция, ще загубим тази възможност.

Експерт: На 20 май ще се разрази газовият кошмар у нас, ако Гърция направи това

Гърците имат вътрешно потребление около 6 млрд. куб. метра годишно, почти два пъти по-голямо от нашето и разполагат с три източника на газ: азерски, около 1 млрд. куб. метра по TAP (Трансадриатическия газопровод); руската тръба, по която получават около 3 млрд.; и останалото Гърция получава през терминала в Ревитуса. Капацитетът на терминала е 7 млрд. куб. метра.

Тоест, ако Русия спре газа на Гърция, Ревитуса може и да се затвори за нас. Остават две реверсивни връзки с Румъния, които са с огромен капацитет от около 20 млрд., но там тръбите идват от Украйна. Тоест в момента Гърция ни дава руски газ, уж някакъв суап, но той реално ще се случи, едва когато на 18 май пристигне танкерът от Тринидад и Тобаго.

Дотогава „Газпром“ си затваря очите. Търговецът „МЕТ Енерджи“ много предвидливо си е запазил капацитет на Ревитуса за всеки месец до края на годината. В пълен синхрон с това, че сегашният шеф на „Булгаргаз“, довчера ръководен кадър на МЕТ, действа по начин, който изглежда, че дава предимство на частния интерес пред държавния и националния.

Ситуацията около азерския газ също е интересна. Първо, газопроводът TAP е с капацитет 10 млрд. куб. метра, които се разпределят както следва: 8 млрд. куб. метра газ за Италия, 1 млрд. за България и 1 млрд. за Гърция. Физически няма как да дойде повече газ. Азербайджан произвежда общо 25 млрд. куб. метра газ, това е максималния капацитет.

Страната има 11 млрд. вътрешно потребление. Останалите 14 млрд. куб. метра газ азерите могат да продават навън. Обаче Азербайджан продава на Турция 11 млрд. куб. метра газ, на Италия 8 млрд., и по един милиард на България и Гърция. Което общо прави 21 млрд. куб. метра газ, а азерите могат да доставят само 14 млрд. Останалите 7 млрд. куб. метра газ в тръбите от Азербайджан се запълват с руски газ.

Само 11% от световната търговия на газ се извършва по океани и морета. Останалите 89% се доставят по континентални газопроводи, главно в Евразия (70%).

Руският газ, който влиза в Европа, е около 160 млрд. куб. метра, ако включим и Турция, става приблизително 200 млрд. годишно. Заместването на тръбопроводният газ в Европа с LNG на теория е възможно, но на практика няма да е лесно.

Засега значимите вносители на LNG в Европа са няколко: САЩ с 25,6 млрд., отново Русия със 17,2 млрд., Алжир с 13,9 млрд., Нигерия с 14,6 млрд. и Катар с 30 млрд. куб. метра газ. Всъщност 1/3 от газа, който Европа внася, е LNG.

Втечненият газ трудно може да е по-евтин от тръбопроводния, защото 1/4 от енергията на 1000 куб. метра газ се изразходва още при втечняването му, тъй като газът се охлажда до минус 160 градуса. Към това добавяме транспорт и капацитет на терминалите.

За да нарасне делът на LNG спрямо тръбопроводния газ, Европа ще трябва да строи допълнително терминали за регазификация. В момента на територията на ЕС има 19 такива терминали и се планира изграждането на още 12, включително един в Турция, като общият им капацитет ще бъде 60 млрд. куб. метра газ годишно.

Турция разполага засега с три терминала за втечнен газ, но тя не позволява транзит през газопреносната си система. Турската държавна газова компания купува газа и го продава на клиенти.

Тоест турските терминали ще могат да се ползват при сложни условия и на висока цена. 80% от втечнения газ се търгува по дългосрочни контракти, за да се гарантира изплащането на огромните инвестиции, които са по-големи отколкото при тръбопроводния газ.

В момента американските мощности работят на пълен капацитет и за да отделят допълнително LNGза Европа, трябва на практика да лишат купувачи в други части на света. Корабите също не са достатъчни, ще трябва да се строят и кораби.

Очертава се дълъг процес, който може да започне сега, но няма как смислено да продължи, ако междувременно Европа истерично (в стил нашето правителство) набързо изобрети своето икономическо самоубийство.

Войната в Украйна даде на САЩ отличен повод да започнат мотивирано изтласкване на Русия като основен доставчик на газ за Европа. И да получат половината от европейския пазар. При това не става дума дори за фактически енергийни ресурси, които САЩ произвеждат.

Просто САЩ ще се превърнат в основен контрольор на новите газови пътища за Европа по море. И много американски фирми ще влязат в удобната роля на посредник, търгувайки дефакто освободените от ангажимент руски обеми природен газ.

В Европа има корпоративна интелигентност, има експерти, има служби за сигурност, които много добре разбират това. Остава да видим докъде диверсификацията на енергията за ЕС ще бъде наистина полезна бизнес практика и откъде нататък цялостното отхвърляне на изградените тръбопроводи може да се превърне в икономическа грешка.

Защото в действителност Европа ще получи оскъпяване на ресурса чрез въвеждане на заблудителен „морално-нравствен“ посредник, който да изпира руския газ преди да бъде купен от наивна Европа.