Руският журналист Леонид Савин направи много интересен анализ, свързан с отношенията между Русия и Турция, заради конфликта в Нагорни Карабах.

Вижте коментара:

В сряда, 14 октомври, конфликтът в Нагорни Карабах се разгоря с нова сила. Изглежда и двете страни от разграничителната линия са окончателно забравили за московските договорености по повод примирието.

Причината за това действие е удар на Азербайджан по арменска военна техника.

„На 14 октомври ВС на Азербайджан нанесоха удар по осъществяваща бойно дежурство военна техника на територията на Република Армения, граничеща с карабахския Карвачар. Ударът е нанесен изключително заради предположението, че тази техника се е готвила да нанесе удар по мирните градове на Азербайджан“, пише в официалното заявление на военното ведомство на Армения.

В Ереван нарекоха предположението на Баку необосновано.

„Същевременно заявяваме, че ВС на Република Армения си остава правото в рамките на дадената логика да нанася удари по всеки военен обект или военно предвижване на територията на Азербайджан“, пише в документа.

По-рано за инцидента съобщи и Азербайджан. Според Баку военните са нанесли прецизен удар по „легитимно военна цел“ на арменска територия и тази цел е ракетен комплекс, готов да нанесе удари по цивилното население на гражданската инфраструктура в Азербайджан.

Освен това съветникът на президента на Азербайджан Хикмет Хаджиев съобщи, че в резултата на ракетно-артилерийски обстрел от арменските военни по населени места в Тертерски район на Азербайджан е загинал един цивилен, а още шестима са били ранени. Според Хаджиев повече от 100 снаряда са поразили Тертер и близките села.

На 14 октомври визията си за обстановката изложи и премиерът на Армения Никол Пашинян. Според него, за последните 18 дни по време на боевете в Нагорни Карабах арменските военни са отстъпили в две направления, но сега армията на Карабах напълно контролира ситуацията на всички направления.

„На северно и южно направление нашата войска има определени отстъпления. Противникът използва тактика, при която с диверсионни удари се опита да създаде хаос в тила ни“, съобщи Пашинян.

Той смята, че „планът за пълна окупация на Нагорни Карабах не е проработил“, благодарение на действията на военните на Армения и опълчението. „Армията на Карабах героично се сражава против турско-азербайджанския съюз, привлякъл наемници и терористи. Противникът загуби огромно количество техника, понесе огромни загуби в жива сила“, заяви Пашинян.

На 10 октомври Армения и Азербайджан сключиха примирие след преминали в Москва преговори на равнище министри на външните работи. Скоро примирието, обаче, беше нарушено. Президентът на Азербайджан Илхам Алиев каза, че основният фактор за устойчивостта на примирието е признаването от Армения, че Карабах е част от Азербайджан.

Възниква въпросът: мината ли е точката, отвъд която няма връщане назад в Нагорни Карабах, може ли сега да се спре войната.

Винаги има шанс да се спре войната. Естествено, за това са нужни колективни усилия – в случая на Минската група на ОССЕ.

Ако САЩ категорично натиснат Турция и обещаят на турците някакъв инструментариум – а американците имат всичко необходимо за това – то азербайджанската страна ще изпълни условията на примирието. Русия, естествено, трябва в този случай да говори по-категорично на Ереван по отношение на примирието.

Трябва ясно да се определят условията: ако не прекратите бойните действия, ще направим това и онова. Аналогично при разговора на САЩ с турската и азербайджанската страна. След това, мисля, че конфликтът ще престане незабавно.

Защо не задействаме тези лостове?

Защото най-вероятно ръцете на Турция са развързани. Американците са дали картбланш на турците, защото конфликтът в Нагорни Карабах отслабва позициите на Иран.

Освен това Турция, благодарение на конфликта, прониква в Централна Азия. Там сега, да напомня, се разгръща конфликт между Китай и САЩ. Видимо Турция ще участва в него на страната на Америка. И тук трябва да имаме предвид, че на 24 държавният секретар на САЩ Майк Помпео официално обяви война на Китай, а в момента вече се формират военно-политически блокове.

Разбира се, Помпео обяви студена война – фактически хибридна. Това значи, че ще бъдат задействани всички мерки, освен ядрените.

Може ли сами да упражним натиск върху Турция.

Не ни се получава много добре да натискаме върху Анкара. През цялото време отстъпваме пред Турците – простихме сваления от тях в Сирия наш Су-24 и гибелта на пилота, простихме убийството на посланика на Русия в Турция Андрей Карлов. Всъщност военно-политическата стратегия – дори бих-казал, геополитиката, я разменихме с пазарна тактика, с надежди за някакви финансови печалби.

Отстъпихме на Турците и на сирийския фронт. Първо Русия формулира категорична позиция: от Сирия трябва да бъдат изведени всички военни контингенти на страни, които присъстват там незаконно. И тук отстъпихме – днес провеждаме съвместно патрулиране с турците на сирийска територия. Накрая ние позволихме присъствието край Идлиб на протурски въоръжени част.

И разбира се, Ердоган пое инициативата от нас и по АЕЦ „Аккую“ и особено по газопровода „Турски поток“.

Според мен ние сбъркахме сериозно с турците – именно защото търговските интереси надхвърлиха геополитическите. В резултат се оказахме в настоящето положение. Въпреки това трябва да се предприемат опити за мирно уреждане на конфликта в Нагорни Карабах – винаги трябва да се опитваме.