"През 1885-а Жак Офенбах представя своята едноактова оперета Ба-Та-Клан. Това е неговият първи голям успех в Париж. Десетилетия по-късно сатиричната творба се поставя в големите градове по света. Пак по онова време е построен театър в китайски стил и е наречен Батаклан - в чест на Офенбах и поради китайския привкус както на оперетата, така и на архитектурата на Шарл Дювал. Има и друга версия - френския израз tout le bataclan - напомня на английското All That Jazz", така започва коментар на "Труд" на тема "Глупостта - българският Батаклан".

Никой в България нямаше да знае за това място, ако не бяха терористичните атаки през 2015-а. Най-бруталните във френската история. При нападението в „Батаклан“ бяха убити 90 души, а общо жертвите бяха 130.

Светът беше потресен, а тези дни, когато започна делото срещу единствения оцелял убиец, пак си спомнихме за ужаса. Сто и тридесет души. Сто и тридесет!!!

Сто тридесет и девет (139) души починаха от коронавирус в България за един ден, според статистиката от вторник. Така бързо се доближихме до числото то 20 хиляди жертви на пандемията. Не, това не беше водеща новина. Водеща новина беше катастрофата в Айтос, където жертвите бяха три. 

С изключение на първите жертви преди повече от година и половина, България не смята, че жертвите от коронавирус за нещо съществено, защото „това е конспирация“, нали?

Знам какво ще попитат критиците: „От коронавирус или с коронавирус умират хората?“. Моля ви се! Никой не умира от високата скорост по пътищата, а от внезапното спиране, ако мога да перефразирам Джереми Кларксън. Не куршумът убива, а шокът, загубата на кръв, инфекцията в червата. Обесеният не умира от въжето, нали? Умира от задух или счупен врат.

Да, умира се от, и заради, и с коронавирус, но основното тук е присъствието на COVID-19. Умира се, защото сме заразени с него, иначе имаме шанс да не получим инфаркт, инсулт, белодробна или друга недостатъчност. И е изключително мъчително, когато влачиш последиците от болестта.

Много са причините защо България е на седмо място в света по смъртност от вируса. Най-съществената е глупостта. Но тя е съпътствана от други обстоятелства.

Бедността кара хората да правят компромиси. Огромни компромиси. Ако човек трябва да се лекува в дома от коронавирус, е много трудно. И скъпо. Целият набор от медикаменти, изследвания може да бъде в размер на стотици левове. Ако цяло семейство е заразено е страшно. Така хората отлагат да се лекуват или се самолекуват по най-примитивен начин. Когато стигнат до болницата, когато се наложи, много често е късно.

В България, предимно в провинцията, е изключително трудно да получиш качествено здравно обслужване. Болниците са опоскани откъм хора и възможности. Персоналът е в огромна степен демотивиран.

Глупостта обаче е водеща. Българите не вярват. Масово не вярват, че коронавирусът е опасен. Вярват във всякакви конспирации - че във ваксините има наночастици, които ни правят послушни и управляеми (сякаш не сме и без наночастици), вярват, че точно ваксините ни разболяват, че през тях се постига нов световен ред, където българите нямат място.

След години сигурно ще видим книга с най-идиотските конспирации за коронавирус, но тази наивност, която отказва българите от ваксинация е основната причина за смъртността. Смъртността, стига да не ни засяга пряко, е станала толкова приемлива, че както казах и по-горе, дори не е водеща новина. Възможно ли е в един ден да имаме повече жертви от вируса, отколкото Франция в най-тежките терористични атаки и да приемаме трагедията като справка?

Подаряваме ваксини на Бутан, на Бангладеш, на Северна Македония. Но само за миг да се окаже, че няма ваксини и те се получават с връзки, само гледайте какво ще сътвори глупостта. И друг път съм го писал - смелостта и конспирацията умират на стълбите пред „Бърза помощ“.