През епохата на Студената война печелившата тактика на Запада беше да се предизвика икономическо изтощаване на Източният блок, чрез все по-нарастващо финансиране на западните военнопромишлени комплекси, а с това – все по-засилваща се надпревара във въоръжаването. Въвлечени в тази надпревара, страните от Източния блок трябваше да впрегнат всички свои ресурси, всичко се даваше за стратегически производства на тежката индустрия, а жизненият стандарт постепенно се снижаваше.
Едновременно с това Западът предприе политика за изкуствено създаване на висок жизнен стандарт в своите държави, чрез увеличаване на работните заплати до необичайно високи нива и изкуствено поддържане на висока покупателната способност сред населението. Щедро повишеният жизнен стандарт е съчетан с препълнени от красиви стоки магазини, шикозните и окъпани в светлината на неонови реклами улици радват окото, а банките отпускат лесни кредити. Постепенно животът на Запад става като песен, а времето на подтиснатите, безправни и живеещи в мизерия работници в капиталистическите държави, добре описани от Новата вълна на италианското и френското кино от 50-те и 60-те години, е забравено – лошото лесно се забравя. Едновременно с това е в ход и мощна рекламна кампания. Холивуд с неговите филми е флагман в усиленото пропагандиране по света колко е охолен животът на Запад.
Холивуд
Още от създаването си през 20-те години Холивуд е инструмент за формиране на ценности, налагане на модел на поведение и създаване на обществена матрица, влияейки върху огромни маси. Холивуд е тясно свързан с окултни среди, с каквито традиционно е инфилтриран елитът на САЩ и дори още от създаването си се контролира от еврейската ложа B'nai B'rith. Един пример за влиянието на Холивуд е неговата роля за излизане на САЩ от Голямата депресия през 30-те години. Тогава е решено вече да не се произвеждат филми с насилие, нито филми насочени към критика на закона и държавата. Появяват се филми, които налагат нов психологически модел – как с труд се постига големия успех и американската мечта. Чрез филмите се повдига духът на американеца. На фона на затворените заводи и милионите скитащи по улиците безработни и заедно с останалите реалности свързани с Голямата депресия, внезапно Холивуд започва да създава образ на едно друго, проспериращо общество. Журналистът от еврейски произход, Chaim Bermant (1929–1998) пише, че „евреите в Холивуд са направили повече за формирането на американския начин на мислене и вкусове, отколкото всички църкви и всички училища в страната.“ При загубата на геополитическата роля на Европа след края на Втората световна война и започване на американската експанзия с налагане на Pax Americana, Холивуд играе водеща роля за американизацията на Стария континент и на света. Тогава само за 10 години са произведени над 300 филма, които заливат киносалоните в Европа (Четверикова, О. Другата страна на Холивуд, 2015).
Факт е, че Холивуд е мощен инструмент за промяна на мисленето и за преформатиране на обществото, по-могъщ от десет армии. Този инструмент беше използван за разклащане устоите на Източния блок, чрез предизвикване на обезверяване на гражданите му и постепенно надигащо се недоволство.
Революцията на дъвките, джинсите и холивудските филми
Мозъчни тръстове от психолози разработват стратегии, които се налагат във всички сфери. Впрегнати са дизайнери за изработване на красивия образ на Запада и създаване на чувство за превъзходство над Източния блок. Не само в Холивуд, но и в много сфери на артистичния свят, културата и медиите и най-вече в приложните и визуалните изкуства се лансират стратегии и методи, които скоро водят до коренна промяна във визията на Запада и поведението на хората. Наети от кукловодите надарени поети тайно съчиняват песните на някои знакови рок-групи, които да развеят знамето на проспериращия Запад и едновременно да променят мисленето на цяло поколение. Типичен пример е този с четиримата докерчета от „Бийтълс“ или протежираните от Andy Warhol лейки от Velvet underground, разработваният от ФБР Robert Zimmerman (Bob Dylan) или пък спряганият за близък до службите Jerry Garcia, които внезапно запяват новаторски за времето си песни като Eleanor Rigby, Sunday morning, Severin и We bid you goodnight. Те, заедно с литературни произведения на автори като Allen Ginsberg и Ken Kesey предизвикват истинска революция в популярната култура, а от там – преформатиране на младежта по света и атака над патриархалния ред, християнството и семейните ценности.
Обикновени работници от най-ниските слоеве на Западното общество масово пътуват със семействата си през 80-те години към курортите в Източна Европа и там с ухилени физиономии демонстрират благополучие. Постепенно евтината шарения и дъвките, холивудските филми, джинсите, кока-колата, изобщо образът на богатото консуматорско общество и примамливият живот на Запада, заедно с контракултурата на разпуснатите побуяли млади хора, успяват да съблазнят и да доведат до отчаяние и емоционален срив големи части от населението на Източния блок, а в същото време да втълпят на западните граждани чувство за превъзходство.
На изток от Желязната завеса вече всички са уморени да „строят социализъм“ и неистово искат да живеят богато и консуматорски както хората от западните филми и никой не се интересува колко хиляди тона стомана се произвеждат в металургичните комбинати „Кремиковци“ и „Стомана Перник“ и с колко хиляди танкове и ракети разполага армията. Напрежението става толкова голямо, че както се изрази един директор на рафинерията „Плама“ след командировка до ГДР, Чехословакия и Полша през 1988 г.: „Целият СИВ се пука по шевовете!“.
Тази революция на дъвките, джинсите и холивудските филми и стоящата зад тях стратегия за изкуствено повишаване на жизнения стандарт, като средство за справяне с Източния блок, се оказа успешен трик на западните служби и техен основен инструмент за отслабване и разклащане устоите на социалистическите страни. С това беше подготвена почвата за една мощна експлозия от недоволство, при която внезапно да рухне целият Източен блок през есента на 1989 г. В онзи момент беше нужна само една искра – големи демонстрации като тези започнали в България през 1989 г. – активно мероприятие на Западните служби, станало известно години по-късно с термина „организиране на Майдана“.
Жадни за промени и повече демокрация, ние отворихме широко вратите си, границите, душите си. Не знаехме, че няма кой да ни защити от всичко негативно, което заедно с демократизацията и дъвките навлезе в страната. „Хакнатите“ български служби бяха парализирани и допуснаха цялата варварска разруха и унижение, разкъсване на държавност и заличаване на плодовете от труда на две поколения.
Анти-Холивуд. Българската медийна отрова
Добър пример за силата на медийното въздействие може да се даде с българските телевизионни шоу програми и новинарски емисии. Тъкмо обратното на позитивното психологическо въздействие на западните медии от 70-те и 80-те години, лансиращи жизненост, устрем и уважение към хора и институции, българските медии след 1989 г. внезапно започнаха да бълват продукции, насаждащи депресия, апатия, разпуснатост, неуважение, чувство за малоценност и проповядващи неолиберални заблуди и антипатриотизъм. Запознати твърдят, че негативното говорене в България беше насадено първоначално от немската медийна група ВАЦ (WAZ), която през 90-те години купува двата големи ежедневника „часовия вестник“ и „трудовия вестник“, и в които налага да се пише само за скандали, оплюване на хора и институции, че всички са маскари, всичко е безнадеждно, престъпниците са навсякъде, нищо добро не се очаква, че България загива, бягайте оттук и т.н. – в дух на черногледство, отчаяние и безпътица. Същата отрова веднага плъзна и в останалите медии.
Свикнали с родната медийна отрова, ако превключим от български телевизионен канал на някой френски или руски канал, ще видим контраста, ще открием, че сякаш изведнъж стаята се изпълва със светлина, ведрост и красота, като че ли внезапно от дома ни си е отишъл някакъв психично болен депресар. От опит се знае, че когато няма видими причини за един процес, трябва да се търсят скрити причини.
След 1989 г. българското общество трябваше насилствено да се промени в посока на равнодушност, антипатриотизъм и раболепие към всичко чуждо. Трябваше да се премахне героичният образ на българина. По заповед от Запада трябваше насила да се изкорени онзи имперски дух, проявен така добре при нашите деди, които само преди 110 години освободиха с огън и меч Добруджа, Поморавие, Македония и Беломорието и които през Първата световна война в продължение на 4 години здраво държаха два фронта срещу многочислен противник. Наредено бе да се изтръгне споменът за невероятния устрем на нашите бащи, които допреди 35 години движеха огромната българска индустрия и от чиято армия трепереше целият южен фланг на НАТО. Трябваше да заприличаме на американски слугинаж.
Много от знаковите медийни продукции в България след 1989 г., често излъчвани от зависими телевизии и особено онези - собственост на чужди компании, бяха впрегнати в изграждане на новия образ на българина: депресивен, агресивен, мързелив и бездеен, без чувство за естетика и елементарен етикет, без чувство за любов и дълг към родинa.
Добър пример за силата на медийното въздействие може да се даде с българските шоу програми на Слави, които, по всеобщо мнение, за 30 години доведоха до институционализиране на чалгата – практически непознат в България допреди 1989 г. музикален жанр, както и налагане на ниски вкусове, залели българското общество. Облечени като жени актьори ежедневно изливаха своята жлъчна омраза към държавата с просташка реторика и безнаказано се гавреха с известни фигури и политици, подпомогнати от огромен апарат от добре платени, самовлюбени сценаристи. Вероятно същото може да се каже и за програмите „Господарите“ на Халваджан, поредицата за някакви съдебни спорове между хора, както и редица други спектакли. Своеобразен шампион беше дългата поредица Ден и нощ, лансираща агресия и пошло поведение и насаждаща нелитературен изказ и жаргон, взет от софийската бохема и изкуствено вложен в устата на смешно изглеждащи елементарни персонажи. Така с дружни усилия и единна стратегия беше оформено възпитанието на цяло поколение млади българи. Резултатът днес можем да го видим навсякъде: по улиците, в Парламента, в училищата.
В дни, когато принципът за свобода на словото е превърнат в кален бизнес, според много от нас отдавна е дошло време Държавата да се съвземе и да се инкриминира всяка медийна проява, насочена против устоите на нацията и да се търси отговорност на редакция, дръзнала да публикува материали насочени против българското или уронващи престижа на знакови хора и институции.
Автор: Орлин Филипов
(по книгата „България – господарят на Via Diagonalis“, БАН, 2025)
АтД Лев
