Август 1941 г. е период на почти най-тежките поражения на Червената армия във Великата отечествена война. Във време, когато командирите на армията се губят в предположения за причините за катастрофалното развитие на събитията на фронта, обикновен полковник от Червената армия подава доклад до Будьони, пишат медии.

И този доклад, както се оказва, стана до голяма степен пророчески. Какво се казва в него?

Преди войната съветската пропаганда твърди, че Червената армия ще победи всеки агресор, дръзнал да атакува СССР. Пее се в песни: "Ако утре има война, ако утре има поход - бъдете готови за похода днес!" или „Бронята ни е силна, а танковете ни са бързи“, съветските граждани вярват, че когато другарят Сталин ги изпрати в битка, те ще победят врага с малко кръв на неговата територия.

И какво става на практика? 22 юни 1941 г. - първият ден от Великата отечествена война се превръща в ден на шок и болка на народа. Врагът безнаказано бомбардира градове и летища. Първият месец от войната напълно преобръща всички предвоенни представи. Червената армия отстъпва под натиска на Вермахта и неговите съюзници.

Минск пада, врагът се насочва към Москва, Ленинград и Киев. Това време става период на разбиране на допуснатите грешки. Водени от опита от първите битки, военните специалисти се опитват да предадат на съветското ръководство своите заключения относно причините за поражението.

Един от тях беше командирът на артилерията на 9 -та армия, полковник Александър Вайс, чийто доклад до маршал Будьони е публикуван не толкова отдавна от Министерството на отбраната на Русия.

В него опитният артилерист, германец по националност, остро критикува тактиката и стратегията на Червената армия, методите на война, както и поведението на местните власти. Във всичко това той вижда причините за пропуска на военните успехи, превърнали се в поражение, а от там в паника.

Митът за обкръжението

На 3 август 1941 г. главнокомандващият на югозападното направление маршал Будьони получава таен доклад от полковник Вайс за опита от битките с германско-румънски войски в Молдова. Артилерийският офицер, който служи 20 години, с право пише, че армия, провеждаща бойни операции без резерви, прегрупиране, без контраатаки и маневри, е обречена на поражение.

Според Вайс, в молдовската операция през 1941 г. Червената армия използва методите на Първата световна война, а именно: опитва се да обхване всички възможни направления, очаквайки какво ще направи врагът след това. В резултат на това нейните части действат пасивно, адаптирайки се към действията на противника и почти никога не поемат инициатива.

А врагът не допуска такива грешки. Притежавайки маневреност и мобилност, неговите войски през цялото време оперираха по стиковките и фланговете на съветските войски. Така появата на германците по фланговете и в тила създава мита за обкръженията сред червеноармейците, под въздействието на които съветските части се оттеглят в паника.

Прегрупирането на силите от врага създава илюзията за въвеждане на нови резерви в битка и за непрекъснато движение на неговите механизирани колони. Но в същото време през целия период на битките в Молдова врагът не използва масивни танкови атаки. Следователно мнението за наличието на големи танкови сили в този район е плод на въображението на съветския щаб и разузнаването.

Лошото им представяне води до там, че получените данни не са анализирани, а отделните случаи са предадени като истина. За това Вайс остро критикува работата на щабовете: „(...) щабовете са погребани в хартия и в кабинети, откъснати от бойната действителност и като правило не знаят действителното положение на фронта и намеренията на противника.“

Страх и паника

В тази ситуация липсата на реални данни за врага дезориентира съветските войски, които имат погрешна представа за неговата сила и намерения. Но деморализацията на войските е много по-лоша. Команди от различни нива не усещат и не носят отговорност за територията, предадена на врага, населените места и изоставените оръжия.

Вайс отбелязва случаи, когато роти, батальони и дори полкове се втурват към бягство, когато се появяват няколко танка или разузнавачи-мотоциклетисти, а техните командири губят контрол над войските. Има и случаи, когато командването издава заповеди на частите да отстъпят десетки километри без никаква причина, което води до скитане на войници по пътищата в продължение на седмици, вместо да се бият.

В тила на действащата армия полковникът не наблюдава никакъв ред. Цивилното население в зоната на военните действия е на ръба на деморализацията и е изоставено от местните власти, тъй като те са загрижени изключително за спасяването на собствената си кожа, а военното командване не поема властта в свои ръце.

Вайс е готов да допълни всичко по-горе с много други случаи, които говорят за паника и объркване във фронта и тила. Изводът му за това, което ще се случва, е брутален: „Всичко това води до заключението, че е невъзможно да се продължи войната.

И ако в най-кратки срокове не бъдат взети решителни мерки за коренно преструктуриране на провеждането на военните операции и реда в тила, ние ще продължим да търпим поражения, а врагът ще има възможност да настъпи дълбоко в страната - носейки ужас, разорения и опустошение за нашия народ."

Пропуснати възможности

Опитът на онези, които не бягат, а се бият с врага, показа, че силата и устойчивостта на вражеските войски, особено на румънските, е измислица на страхливци и паникьори, които оправдават с тях престъпните си действия. Фактите показват, че дори и при най-малката съпротива от страна на Червената армия, врагът се оттегля и не може да устои на контраатака, както се случва, когато 95 -а стрелкова дивизия удря западно от Кишинев.

Оценявайки опита от първите дни на войната, Вайс посочва на Будьони пропуснатите възможности поради пасивността на командването. Той вярва, че съветските войски имат сили не само да удържат в Молдова, но и да нанесат контраатаки срещу врага. По -специално, 2 -ри механизиран корпус и 2 -ри кавалерийски корпус биха могли да нанесат поражение на настъпващата към Балти 198-а германска дивизия.

Освен това силите на Южния фронт биха могли да настъпят към Яш, с едновременна атака от 14-ти стрелков корпус срещу Галац и Констанца с подкрепата на Черноморския флот. Подобни действия биха застрашили столицата на Румъния - Букурещ, което би променило коренно положението на Южния фронт.

Но нищо не е направено: мобилните сили на фронта са използвани неправилно, а 14 -ти корпус бездейства в продължение на месец. В резултат на това възниква ситуация, когато съветските танкове и кавалерия не изиграват никаква роля, понасяйки големи загуби. Това води до действителната капитулация на Молдова и продължаването на вражеското настъпление дълбоко в СССР в този сектор на фронта.

Думите на полковник Вайс могат да бъдат признати за верни. След като постигат успех на румънска земя, Южният фронт и Черноморският флот могат да променят стратегически ситуацията.

След като получи удар "в стомаха" на юг, германското командване би било принудено да прегрупира силите си, за да противодейства на съветските войски там, което би могло да облекчи положението на други фронтове и да даде на Червената армия ценно време, необходимо за подготовката на отбрана.

Какво да се прави?

В допълнение към критиките, Вайс прави в доклада си редица предложения за коригиране на ситуацията, като взема за пример тактиката на врага. Той предлага създаването на мобилни резерви в армии, корпуси и дивизии, които биха могли да бъдат разгърнати във всяко направление в най-кратки срокове, за да отблъснат вражеските атаки и да нанесат контраудари по най-уязвимите места.

Всяко, дори малко настъпление, трябва да бъде подготвено старателно и бързо. И след това да се премине към маневрени действия и да се нанесат удари по фланговете и вражеските тилови линии. Необходимо е да се нанесат концентрирани удари.

Срещу страхливци и аларми, беше необходимо да се въведе на практика наказанието на всички, от войник до генерал, за предаване на територия, населени места и оставяне на оръжия на бойното поле без основание.

Всички случаи на героизъм и смелост на фронта полковникът предлага да се популяризират колкото е възможно повече, а извършилите подвизи да ги направят политически работници, които трябва да се бият сред войниците. Тоест политическият апарат е трябвало да премине от бърборене към действие, вдъхновявайки войниците към героични дела с личен пример.

Всеки случай на справяне с врага трябва да бъде широко разпространен, подкрепян и насърчаван. Полковникът също призовава да се отхвърли илюзията, че личният интерес на войника в битката няма значение, а само общите идеали могат да служат като основен мотив за желанието на войските да се борят с врага.

Като пример той посочва Суворов и Наполеон, които позволяват лична мотивация на войниците под формата на награди и трофеи. Обобщавайки тази идея, Вайс директно пише, че е културно невъзможно да се води война в такава среда:

„Трябва да отхвърлим теорията за „културната война“ и да се придържаме към лозунга, че „войната е война, тя се води според своите собствени закони, а законите на войната са безмилостни “. В борбата всички средства са подходящи, ако водят до победа. "

Съдбата на разказвача на истината

Любопитното е, че докладът на полковник Вайс става пророчески. Голяма част от това, което той предлага, е въведено със заповеди на командването и решения на правителството, до възнаграждаване на Червената армия с пари за успехи при унищожаването на врага.

Вайс обаче предлага и макар и разумни, но нереални неща. Например, да се концентрира цялата мощ отпред и дълбоко в тила в ръцете на военното командване.

Във всеки град и регионален център военните коменданти, които контролират работата на полицията, НКВД и цивилните власти, които не разбират военното положение, трябва да отговарят за основните въпроси от живота на армията и цивилното население. Всъщност това означаваше, че полковникът се съмнява във водещата роля на съветските власти, предлагайки военна диктатура.

Офицерът поема риск, докладвайки мислите и предложенията си горе. Всъщност неговият доклад съдържа намек, че провалът на Червената армия през първия месец от войната може би е резултат от грешната политика на съветското ръководство за укрепване на отбраната на страната.

Но към него не са приложени репресивни мерки, тъй като критиките му към положението на фронта са оправдани, а предложенията - разумни. В края на краищата Вайс призова да се води борба с врага, а не да се бяга от него.

Първоначално докладът до маршал Будьони не повлиява на съдбата на командира на 9-та артилерийска армия. На тази позиция полковник Вайс продължава да се бори и по-нататък, като успява да се отличи по време на освобождението на Ростов през декември 1941 г. За успехите си в операцията в Ростов е награден с ордена на Червеното знаме и е повишен в генерал-майор.

Въпреки това през юни 1943 г. Вайс е арестуван по обвинение в антисъветска агитация и враждебни нападки срещу Сталин. Вероятно по време на разследването също са припомнили и доклада до Будьони, тъй като генералът също е обвинен в критикуване на съветския режим, че бил отговорен за пораженията в началото на войната.

Както е възможно да се установи, процесът му се състои едва през март 1952 г., когато Вайс е осъден на 25 години затвор. Но година по -късно генералът е освободен и през 1954 г. дори е награден с ордена на Ленин. Александър Алексеевич Вайс умира през 1960 г., оставайки дълго време неизвестен, въпреки че разкрива истината през първия месец от войната.