Четири от шестте физически лица – Васил Божков, Александър Манолев, Петър Харалампиев и Красимир Томов, за които Съединените щати обявиха, че налагат санкции по т.нар. закон „Магнитски“ се оказаха „клиенти“ на българското държавно обвинение, пише "Правен свят".

Срещу най-известния от тях – Васил Божков, прокуратурата от година и половина води 19 досъдебни производства. Това не попречи като началник на кабинета на служебния вътрешен министър две седмици да се подвизава учредителка на партията на укриващия се в Дубай „бизнесмен“.


Президентът Румен Радев пък неотдавна твърдеше, че в интервютата си от ОАЕ Божков звучал дори по-убедително от своите обвинители. Парадоксално е, но медии, които се финансират от американския данъкоплатец, вече година и половина сякаш не споделяха настоящата официална позиция на Вашингтон по казуса „Васил Божков“.

Подобна е ситуацията и с Александър Манолев, бивш заместник-министър на икономиката, който също се оказа сред шестимата българи със санкции от САЩ.

Срещу него в съдебна фаза има дело на прокуратурата за злоупотреби с европейски средства по програмата за „къщи за гости“. Манолев е подсъдим за фалшифициране на данните, по които е осигурил средства на фиктивно лице за изграждането на луксозна къща край Сандански, която всъщност се ползваше от него.

В съдебна фаза, при това пред нарочения за закриване Специализиран наказателен съд, се намира и т.нар. дело за „търговия с български паспорти и българско гражданско“, по което са подсъдими бившият директор на Агенцията за българите в чужбина Петър Харалампиев и бившият главен секретар на институцията Красимир Томов.

Акцията срещу ДАБЧ бе проведена през есента на 2018 г., когато начело на Специализираната прокуратура бе именно настоящия главен прокурор Иван Гешев.

Към момента – двама от списъка на американското Министерство на финансите – бившият депутат от ДПС Делян Пеевски и настоящият зам.-председател на Националното бюро за контрол на СРС Илко Желязков, не са обект на прокурорско преследване.

Всъщност Пеевски многократно е бил обект на проверки на редица държавни институции, но нарушения, по които срещу него да се повдигнат обвинения по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) не са били събрани. И точно тук е проблемът с наложените санкции по т.нар. „закон Магнитски“, а именно това, че по отношение на Делян Пеевски те изцяло попадат в полето на политиката, но не и наказателноправната материя.

В наказателното право в България, както и в САЩ, а и навсякъде в съвременния свят, все пак трябват доказателства за повдигане на обвинения. Ако такива липсват, то проверяващите институции няма как да ги изфабрикуват, защото това би било нарушение на човешките права, които също са най-важният стълб на демокрацията, както често ни напомнят и от Държавния департамент на САЩ.

И понеже нещата явно опират до политика - то е интересно, че когато българската прокуратура разследва и обвинява, без значение дали държавен служител или богат българин, то често тя бива упреквана, че действа като “бухалка”, при това от същите медийни, икономически и политически кръгове, които днес са толкова превъзбудени от “най-мащабните” санкции по т.нар. “закон Магнитски”, които всъщност в голямата си част стъпват на разследванията на българските магистрати.