Последните военни конфликти в Близкия Изток за пореден път заставиха военните експерти да преразгледат възгледите си за стратегията и тактиката за водене на бойни действия. При това направените изводи изглеждат парадоксални, например че старата техника трябва да отиде за претопяване, твърди Юрий Подоляк в анализ за изданието topwar.ru.
Какво се промени за 20 години
 
Всички войни на планетата станаха от нов тип. Прякото стълкновение между водещи държави сега е малко вероятно. Изясняването на отношенията между тях се превърна в хибридни конфликти с малка интензивност, когато стандартната ситуация се явява противопоставяне на редовната армия против мобилни партизански групи, координиращи своите действия благодарение на съвременните средства за комуникация и въоръжени с преносими, но твърде ефективни системи въоръжения. Новото оръжие доведе до появяване на нова тактика за водене на бойните действия.
 
Първи сигнал за промените стана операцията на израелската армия против „Хизбула” в Ливан през 2006 г. Израелците на своите „Меркава” така и не успяха да сломят съпротивата на партизаните-шиити. След това дойде времето на Либия, Ирак и Сирия.
 
Появилите се от нищото армии на местната „опозиция” съумяваха да се борят ефективно с редовните войски, на които не им помогна нито абсолютното превъзходство в тежките оръжия, нито наличието на авиация. Мобилните и многобройни групи на противника проникваха през позициите на армията и и нанасяха кратки и чувствителни удари, на които тя не можеше нищо да противопостави.
 
На ИД и провървя в Иран повече, но в Сирия се препъна. Башар Асад не допадаше на западните „демокрации”, но не искаше да си отиде „с добро”. Затова там се разрази най-страшната през последните години война.
 
Върху щабни карти на големи армии беше предначертано армията на Асад да загине. И то може би щеше да стане, ако не бяха се намесили „проклетите” руснаци. Само че не само техните нови въоръжения решиха схватката в Сирия. Най-важната причина Башар Асад да спечели войната стана преобучаването на неговата армия и овладяване на навици, необходими за оцеляването на бойното поле.
 
Нищо обаче не стана изведнъж и внезапно. Първите настъпателни операции на сирийската армия в края на 2015 г. показаха, че ако нищо не се промени в тактиката на водене на боя, за спечелването на войната няма да стигнат силите.
 
Абсолютно неефективната тактика за водене на войната в градска среда се съчетаваше с праволинейност на арабското военно мислене, довеждащо само до загуби и слабо придвижване напред.
 
На война няма дреболии
 
Руснаците бързо обясниха на своите нови съюзници, че на война няма дреболии. Че не трябва да чакат някакво супер оръжие, способно да решава техни проблеми. Всичко вече е у тях самите, само трябва да обобщят и осмислят бойния си опит – положителен и отрицателен.
 
Още с пристигането на руснаците в Сирия през есента на 2015 г. на сирийските танкове започнаха да заваряват решетки, на старите Т-55 се появява динамична защита и нова електроника. Опитът от Донбас е използван в Сирия пълноценно. Снабдяването на бойната машина макар с някаква примитивна добавъчна защита намалява двойно загубите сред екипажите.
 
Добрият танк и в Африка е добър танк
 
Безусловно не минало без нова и модернизиране на старата съветска техника в Сирия. Руските Т-72, Т-80 и Т-90 от последните модификации са изпитани в реални бойни условия и се проявили много добре.
 
Получава се обаче много интересна ситуация. Новата електроника направи в Сирия старите танкове като Т-55 и Т-62 доста опасно оръжие. Понякога те ставаха по-ефективни оръжия от по-малките си събратя. Например по-малката по габарити нарезно 100-мм оръдие на танка Т-55 се оказа за предпочитано в градски боеве пред дългоцевното 125-мм оръдие на Т-72.
 
Именно поради това оцелелите в предишните войни „ветерани”, получили нови по-мощни двигатели, не само не изчезнали, но с новопридобитата динамична защита и въоръжени със системи за активна защита, със съвременни системи за управление на огъня, станаха предпочитани в сирийската армия.
 
Имаш ли добър танк, научи се да го ползваш
 
Танкът сам по себе си не е оръжие. Без екипаж, който да го управлява, това е просто много скъпа грамада метал. Обучението на екипажа, умението да се използват пълните възможности на машината – ето още един фактор за увеличаване на нейната ефективност. Вникването в това как сирийците са използвали своята техника в началния период на войната удивява как джихадистите не са им унищожили всичките танкове още преди да дойдат руснаците.
 
Танкови атаки пред пехотата, движение на единични машини, ненужно спиране и излагане на височини като съблазнителни цели на противотанковите средства – с всичко това сирийските танкисти неумолимо приближавали своето окончателно поражение. И сигурно щяха да успеят, ако не бяха се появили руснаците и да им обяснят, че нормалните танкисти по света не правят така. Само упорството на руските инструктори, тяхната настойчивост и честото споменаване на нечии „майки” преобразяват сирийската армия и в частност танкистите.
 
Сега сирийските танкисти вече не се движат по единично. От видеохрониките се вижда как два-три танка като се прикриват един друг решават изглеждаща неизпълнима преди задача. После се научили да участват във виртуозни операции.
 
Впрочем, турските танкисти и до сега не са научили тази проста истина. Именно затова преди година те загубиха много танкове в околностите на Ел Баб. Не успя да ги спаси нито съвременната електроника, ни бронята. Те и не спасяват, ако няма мозъци.
 
В руската армия привидно на шега казват проста истина: Защитата на танка расте право пропорционално на неговата скорост да се придвижва по бойното поле. Сирийците обаче го взеха напълно сериозно и не сгрешиха.
 
Вместо послеслов
 
Руското Министерство на отбраната възнамеряваше до 2020 г. да унищожи около 10 хиляди единици „остаряла” бронирана техника съветско производство. Сега обаче решението е преразгледано. На утилизация подлежат не повече от 4000 броя. Решено е останалото да се възстанови и да се предаде на ВС с цел да се предаде/продаде на страни-съюзници.


Редакция: БЛИЦ